— Преди много години Малик е пожелал да я получи като подарък.
— Нима леля ти е била пленница като мен? — В очите й се четеше ужас.
— Леля ми е щастлива с Малик — каза той в защита.
— Защо не е била откупена?
— Искал е да я задържи за себе си. — Това му се струваше много просто и той не можеше да си представи защо тя изобщо го питаше.
— Ами ако тя не е искала?
— Малик се грижи добре за нея и я е поставил над всички в дома си, а това е достатъчно.
— И това ти се струва нормално?
— Разбира се. Малик е емир.
— Явно пиратството наистина ти е по наследство.
— Сам реших да стана моряк, но, от друга страна, нямах избор. Още като момче желаех да имам свой кораб, който да нарека „Ятаган“. — В съзнанието му изплуваха далечни и смътни спомени за едно корабче — играчка. Но Серад се отърси от тези мисли и се върна в настоящето. Беше доволен от сегашното си занимание и всичко друго бе без значение. Решен да прекара приятна вечер с прелестната си пленница, Серад усети, че става много сериозен.
— Сигурно се радваш, че си осъществил мечтата си. Жалко, че целта ти е да бъдеш пират и да грабиш спечеленото с честен труд от хората.
— По-силните и по-бързите оцеляват. — Той сви рамене и допълни: — Няма да е зле да внимаваш какво говориш, Тори. Още нищо не съм откраднал от теб.
— Открадна свободата ми.
— Жената никога не е свободна. От родния си дом тя отива в къщата на мъжа си. Още от първия си ден е обречена на един или друг вид робство.
— Грешиш.
— Така ли? А ти ли си избра годеника? — По изражението й разбра, че бе прав. — Виждаш ли? Жената принадлежи на мъжа. Независимо дали е дъщеря или съпруга, мъжът може да прави с нея каквото си пожелае. Такъв е животът.
Тори кипеше от гняв.
— Винаги съм била господарка на себе си. Правила съм само това, което ми харесва.
— О? Значи не си безразлична към мъжа, избран за теб от баща ти?
— Аз го обичам — излъга тя, решена да не отстъпи в спора си със Серад. — Той е чудесен мъж. За разлика от твоите сънародници, той е нежен, мил и уважава жените — подчерта тя, за да му покаже, че годеникът й притежава качества, които на самия него му липсват. — Изгарям от нетърпение да се върна вкъщи, за да се омъжа за него.
Похвалните думи за английския й годеник го подразниха. Зарадва се, че точно в този момент Мала се появи с ваната и с горещата вода и прекъсна разговора им.
Деветнадесета глава
Тори едва успя да скрие нетърпението си, докато наблюдаваше как Мала и мъжете, дошли с него, поставяха ваната и я пълнеха с топла вода. Жадуваше да се изкъпе и затова с вълнение очакваше момента, в който щеше да измие мръсотията от немитото си няколко дни тяло.
Серад също следеше действията на хората от своя екипаж. Той крадешком погледна Тори и долови щастието в очите й, което го накара да изпита удоволствие, че я дарява с тази малка радост. После отново насочи вниманието си към мъжете и видя, че бяха приключили с възложената им работа и в момента с жадни очи изпиваха пленницата. Той се ядоса, че те се любуват на Тори в тази интимна обстановка и ги изгони от каютата.
— Ето и възнаграждението ти — заяви той, когато останаха насаме.
— Благодаря ти — сдържано отвърна тя с надеждата, че той също ще излезе. — Радвам се, че държиш на думата си.
— Никога не бива да се съмняваш в това. Спазвам всяко свое обещание и не давам клетви, които не мога да изпълня — уверено отвърна Серад. Сякаш за да придаде по-силен ефект на думите си, той прикова сивите си очи върху нея, но после се обърна към очакващата я вана.
Дървената вана, пълна с топла вода, имаше доста примамлив вид и Серад се почуди каква щеше да бъде реакцията на тази красива англичанка, ако той пожелаеше да се изкъпе с нея. Идеята го поблазни, но тутакси се отказа. Някой друг път. Би било много по-добре да се къпе заедно с благоразположена жена, отколкото с непокорен дявол. Възнамеряваше да даде на Тори достатъчно време, за да може тя да свикне с новото си положение. Не трябваше да действа прибързано, нито да я насилва. Това не отговаряше на характера му.
Серад изведнъж осъзна, че се налага да излезе от каютата. Тръгна навън, като я осведоми, че скоро ще се върне.
Тори си отдъхна с облекчение. Бе се изплашила, че той има намерение да остане по време на банята й, а не й се искаше да се съблича пред него. С почти езическа наслада свали мръсната си рокля. След като я смачка на топка и я захвърли настрана побърза да влезе във ваната, за да се възползва от всяка секунда усамотение.
Тори не можа да се сдържи да не въздъхне от удоволствие в момента, в който се потопи в топлата вода. Облегна глава на ръба на ваната, затвори очи и остави на водата да успокои и измие душевните й терзания. После отново въздъхна и изби всичките си мисли от главата. Нуждаеше се от време, за да възвърне вътрешното си спокойствие.
Междувременно Серад слезе в трюма, за да потърси пътническия сандък на Тори. След като тършува известно време, най-накрая го зърна сред плячката от „Чайка“. Тъй като изобщо не бе запознат със стила на обличане на англичанките, той се видя в чудо какво да избере. Прехвърляйки купища от дрехи, Серад в крайна сметка се спря на една рокля и някои лични принадлежности, от които според него тя щеше да се нуждае.
Серад се разкъсваше от противоречиви чувства, докато вървеше обратно към каютата си. Част от него искаше Тори да се е изкъпала и облякла в мръсните си дрехи. Другата, по-първична част от същността му предпочиташе тя да не е излязла от ваната.
Серад спря за малко пред вратата, но после влезе, без да чука. Тъй като бе отсъствал повече от половин час, искрено се надяваше, че вече е готова. За негова най-голяма изненада и удоволствие, тя все още се къпеше. Серад затвори вратата и спря, за да й се полюбува. Тори бе с гръб към него и това му даде възможност да изпита истинска наслада от нейните нежни голи рамене и от пригладената й назад мокра коса. Топла вълна заля тялото му.
Тори тъкмо бе измила косата си, когато чу вратата да се отваря. Като осъзна колко много време е минало и разбра, че Серад се е върнал, тя ахна от удивление. Удоволствието я бе погълнало толкова, че бе забравила за ограниченото време, с което разполагаше. Плахо се сниши в бързо изстиващата вода, прибра коленете си до тялото и кръстоса ръце върху гърдите, за да се скрие от погледа му.
— Серад, почакай! Не можеш да влезеш сега! Още не съм свършила.
В този момент нищо не бе в състояние да спре Серад. С усмивка на лице той самоуверено продължи към нея. Приковал поглед в изкусителната извивка на раменете й, изпита неудържимо желание да целуне това нежно местенце.
— Това е моята каюта, Тори. Ако искам, ще остана — каза той с тих, но категоричен глас.
Видът й го омайваше. Жадуваше да я грабне в прегръдките си и да я вдигне от ваната, а от нея да се стичат струйки вода. Копнееше да я занесе на леглото си и страстно да се люби с нея. Желаеше да я обладае и да я направи своя. Опита да се овладее. По принцип бе деен човек, човек, който удовлетворяваше всяко свое желание и затова му костваше неимоверни усилия да се обуздае. Външно спокоен, Серад прекоси стаята и застана до ваната, за да може да й се полюбува.
Тори долови страстния пламък в очите му. Май бе настъпил моментът… онзи момент, от който се бе страхувала от самото начало. Престраши се да го погледне в очите и с достойнство каза:
— Не исках да прозвучи като заповед. Просто имам нужда от още малко време, за да се облека. Ако
