обичаш, би ли оставил дрехите ми и излязъл, за да изчакаш за момент…
— Ами ако не искам да си облечена? — попита той и се наведе, след което прокара връхчетата на пръстите си по съблазнителната извивка на ключицата й, после по-надолу… Следеше с поглед ръката си и щом стигна до скръстените й ръце, спря.
Сякаш огън изгори кожата й при неговото докосване, но Тори успя да се сдържи да не се отдръпне и по този начин да не рискува да се разголи повече. Нарочно пренебрегна предишния му въпрос и на свой ред го попита:
— Това означава ли, че няма да излезеш?
— Да — отговори той и все така усмихнат, се изправи над нея. — Смятам да остана, за да се порадвам на гледката. — Порази го фактът, че дори притисната до стената, тя не признаваше надмощието му. Нямаше съмнение, че бе красива и смела жена.
Тори си мислеше, че не губи нищо, като се държи нахално с него. Явно Серад уважаваше смелостта повече от всяко друго качество и затова, като го помоли да й подаде хавлията, тя му хвърли презрителен поглед.
Серад първо огледа хавлията, после — Тори, но в края на краищата изпълни желанието й. За награда успя да зърне нейната бяла закръглена гърда, когато тя протегна ръка, за да вземе кърпата от ръцете му. Серад с мъка удържаше надигащата се в него страст и затова реши да се отдалечи на по-безопасно разстояние. Сядайки зад бюрото, той опита да се отпусне и да изглежда спокоен, докато тя ставаше. Това съвсем не бе лесна задача.
Както седеше във ваната, Тори обви кърпата около себе си, след което плавно стана. Помисли, че се бе справила доста добре, имайки предвид обстоятелствата, но всъщност навлажнената хавлия я правеше още по-съблазнителна. Мекият плат прилепваше така плътно по приятните извивки на тялото й, сякаш бе нейна втора кожа.
Серад призова цялата си воля, за да не стане от мястото си. Тори приличаше на русалка, изплувала от морската бездна. Бе родена изкусителка — макар да не целеше да го съблазнява с действията си, и никоя заучена игра на някоя наложница не би успяла да го възбуди повече. В крайна сметка именно нейното наивно и непринудено поведение го възпря да не задоволи разпалилата се страст. Тори не възбуждаше сластолюбието му умишлено. Още в началото му бе показала, че не иска да има нищо общо с него. Въпреки това Серад усети, че я желае по-силно от всяка друга жена.
В първия момент той реши да задоволи страстта си. Възнамеряваше да я обладае, но си спомни какво го бе посъветвала леля му в миналото: преди всичко трябва да бъдеш мъж с достойнство. Чуваше думите й толкова ясно, сякаш тя стоеше до него, и това го подтикна да оправдае очакванията й.
— Ще ми подадеш ли дрехите? — попита Тори, като излезе от ваната и самоуверено тръгна към него с протегната ръка, за да вземе роклята си.
Серад наблюдаваше как гордо вдигнала глава, тя вървеше към него без никакъв страх. Тори бе великолепна жена. Докато се бореше със себе си, на лицето му трепна мускул и той разбра, че трябва да излезе от каютата незабавно.
— Ето! — Серад рязко се изправи и пусна нещата й върху бюрото, за да избегне допира с нея. Без да каже нищо повече, той излезе от стаята, като не се обърна назад.
Тори не можеше да повярва, когато видя, че Серад излезе. Остави я сама! Може би не бе чак такъв грубиян, за какъвто го смяташе. С повишено настроение тя прерови нещата, които й бе донесъл. Зарадва се, като видя, че освен рокля, гребен и четка, се бе сетил да вземе и една от нощниците й от сандъка. От страх да не би той да влезе всеки момент, Тори побърза да облече памучната рокля с висока яка и дълги ръкави.
Вече облечена, тя се поуспокои. Едва не бе изгубила самообладание, когато Серад я свари гола във водата, но сега, закрита от глава до пети, се чувстваше в безопасност.
В очакване на Серад Тори започна да крачи напред-назад из каютата. Но той не се върна и след известно време тя взе одеялото си от леглото и го постла на пода. Остави лампата да свети съвсем слабо и легна да спи.
Серад стоеше сам на палубата. Ръцете му толкова здраво стискаха перилата на бордовата ограда, че кокалчетата им бяха побелели. Независимо че желаеше Тори, той се бе отказал от това удоволствие. Не можеше изобщо да разбере — от една страна, намираше постъпката си за глупава, а, от друга, смяташе, че бе действал правилно. При това нелогично заключение Серад тихо се наруга.
— Серад? Какво правиш тук? — Гласът на Тарик, долетял от тъмнината, го стресна.
— Излязох да подишам чист въздух, преди да си легна.
— В каютата ти сигурно е доста горещо, а?
— Много — отвърна принцът и тъй като не искаше да остане с приятеля си, пожела му лека нощ и се спусна по стъпалата към каютите.
Тарик го проследи с поглед и се усмихна, като си помисли кой го очаква долу.
Серад влезе в стаята си и видя, че Тори вече спи на пода. Предполагайки колко злочеста се чувства тя там долу, той се изкушаваше от мисълта да я вдигне и да я сложи в леглото си. Въпреки това се въздържа. Досега бе успял да се овладее, но не знаеше как би реагирал в момент на слабост, ако се озовеше в едно легло с нея. Като реши да я остави да спи сама, той угаси лампата, съблече се и легна. Нощта му се стори страшно дълга, тъй като се чудеше какво да прави с Тори.
На път за Лондон английският кораб „Морска дева“ попадна на останките на „Чайка“ и на единствения оцелял от кораба малко след изгрев — слънце. Моряците положиха всички усилия да извадят ранения мъж от морето. Когато го изтеглиха на борда, мнозина се питаха дали ще преживее деня. Но късно следобед корабокрушенецът се съвзе достатъчно, за да може да говори, и разказа на капитана за пиратското нападение. Съобщи имената на взетите пленници и сподели за собствените си безрезултатни опити да се противопостави на морските разбойници. Обясни как са го ранили и оставили да потъне заедно с кораба, тъй като го помислили за мъртъв. Английският кораб заплува с пълна пара към Лондон, за да занесе новината за нещастието.
Когато се качи на палубата на другата сутрин, Тарик се учуди, като видя Серад.
— Нощта ти е била доста кратка. Изненадан съм, че вече си поел задълженията си — отбеляза той и застана до приятеля си, който бе зареял поглед в морската шир.
Серад едва не се изсмя жлъчно. На него нощта му се бе сторила безкрайно дълга. Поне така му изглеждаше, когато напразно се бе опитвал да заспи. С цялото си същество бе чувствал близостта на Тори, спяща на пода. Никога през живота си не бе се радвал толкова много на разсъмването.
— Приятното трябва да се съчетава с полезното.
— Ти си много по-свестен човек от мен — ухилено каза Тарик.
— Уверен съм, че всички знаят това — отвърна Серад иронично и най-после се засмя. Харесваше Тарик и изведнъж се зарадва, че помощникът му го отвлича от мислите му. Бе се уморил да размишлява за тази загадъчна жена, която в момента спеше спокойно в каютата му. Серад отново погледна морето и попита приятеля си какво мисли за облаците на хоризонта.
— Има вероятност да се разрази буря — сподели той.
Съзрял образуващите се облаци, Тарик се съгласи.
— Нареди на екипажа да се заеме с подготовката на кораба. Сигурно ще ни връхлети днес следобед.
Тарик побърза да предаде заповедта на екипажа, а Серад потърси Мала. Не беше сигурен за времетраенето на лошото време, но поне можеше да предостави на Тори възможността да се порадва на слънцето, преди да забушува бурята. Като намери Мала, той му нареди да занесе закуска на Тори и след това да я изведе на палубата. Междувременно Серад също се включи в подготовката на „Ятаган“ за грозящата го опасност.
Тори бе вече станала, когато Мала почука на вратата със закуската. Тази сутрин отново се бе събудила в леглото на Серад, а не си спомняше как се е озовала там. Тя се чувстваше много добре в меките постели, но не искаше Мала пак да я свари в тях. Затова бързо скочи и се облече в чистите си дрехи. След като среса косата си, която бе принудена да носи пусната, използва времето да изпере нещата си във вече изстиналата