— Той няма ли да се върне? — попита тя с надежда.
В отговор мъжът безразлично сви рамене. Нямаше ни най-малка представа за намеренията на своя капитан.
Тори жадуваше да говори с някого, за да научи повече за стрелбата и го запита за причините за гърмежите.
Макар да знаеше отговора, Мала й отвърна рязко, за да я откаже от желанието й да задава повече въпроси.
— Френският кораб бе негоден за плаване и затова го потопихме. — После постави таблата на бюрото и излезе.
Ключалката щракна и Виктория се почувства отново като в гробница. Отиде до бюрото и си взе малко от храната, но бе изнервена и яденето й се стори безвкусно.
Изминалият ден бе дълъг и изпълнен с опасности и с падането на нощта Тори усети силна умора — следствие от боричкането със Серад. Леглото на пирата й се струваше все по-привлекателно и на нея й се прииска да легне в него и като се събуди, да разбере, че всичко е било само сън. Въздъхна и се приближи. Серад отсъстваше от няколко часа и очевидно нямаше да се върне скоро. Трябваше да си почине, за да го посрещне бодра по-късно. Внимателно опипа леглото, то й се стори меко и примамливо и тя легна.
Обаче Тори не успя да заспи веднага. Имаше чувството, че Серад е до нея. Заобиколена от неговите вещи, не можеше да го прогони от мислите си. Спомни си за властната му натура и за усещането си при допира на ръцете им, когато тя се бе погрижила за раната му. Помисли си, че той бе имал възможността да убие Дювал и нея, но не го направи. Сети се и за нежното му докосване след сборичкването им. Най-накрая се унесе и в съзнанието й изплува образът на жената от портрета заедно със сивите очи на похитителя й… и Виктория се зачуди…
Серад и Тарик останаха на палубата, докато „Ятаган“ отплава, след което слязоха долу, за да отпразнуват успеха си. Както винаги, вечеряха заедно и едва късно през нощта Серад се оттегли в каютата си.
Той бе поръчал да занесат вечеря на Тори и сега очакваше да я намери нахранена, будна и тръпнеща от желание той да се върне, за да изпълни нарежданията му. Гореше от нетърпение да изпита покорството й. През цялата вечер бе мислил за нея и бе решил да я задържи за себе си, вместо да я освободи срещу откуп. От известно време Малик му повтаряше да се замисли сериозно за женитба и да си направи харем и макар това изобщо да не интересуваше Серад, той с удоволствие би взел Тори за наложница. Не беше уверен дали тя ще се поддаде на намерението му, но според него чувствата й нямаха значение. Очакваше смиреността, с която го бе изпратила, да продължи и в бъдеще.
Серад стигна до каютата си, отключи вратата и след като я отвори широко, предпазливо влезе. Не бе забравил за изобретателността на Тори. В стаята бе тъмно като в рог и той стъпваше предпазливо, нащрек за евентуално нападение от нейна страна. За своя изненада, не долови никакво движение и за миг се изплаши, че тя е избягала. Но неоснователният му страх се изпари, щом запали лампата. Храната стоеше почти недокосната, каютата бе в изряден вид, а Тори, сгушена в леглото му, спеше дълбоко.
Серад безшумно се приближи и впери очи в пленницата си. Беше по-смела и духовно по-силна от повечето мъже, които познаваше. Все пак в съня си тази опърничава англичанка изглеждаше невинна и красива.
Серад се възползва от момента и внимателно разгледа Тори. Всичко в нея бе прекрасно: от дългата мека и лъскава тъмна коса, развързана и съблазнително разпиляна около лицето й, до извитите гъсти черни мигли. Устните й молеха за целувка, а тялото й можеше да задоволи всеки мъжки блян. На Серад му бе трудно да повярва, че тази нежна спяща красавица е същата съобразителна и хаплива жена, която го бе изкарала извън нерви преди това.
Усмихна се при мисълта за непрестанните предизвикателства на Виктория. Освен леля си, не бе срещал друга жена, достатъчно смела да противоречи на мъж. Не знаеше дали това му харесва или не, но в едно беше сигурен — Тори не го отегчаваше.
Докато я гледаше, в душата му се събуди желание да я закриля. Това чувство го озадачи, тъй като от всички жени на света тя най-малко имаше нужда от покровител.
Тори се размърда. Сънуваше кошмари, свързани с нападението на Серад. Изведнъж се събуди, сякаш усетила погледа му. Отвори смарагдовозелените си очи и видя врага си, надвесен над нея. Той имаше развеселен вид и изглеждаше извънредно мъжествен и красив. Виктория се смути от собствените си мисли и от компрометиращото положение, в което я свари, и затова незабавно скочи, вперила гневен поглед в него.
— Значи се върнахте. — Ядосана на себе си за това, че бе заспала толкова дълбоко, Виктория не се сети какво друго да каже. Бе имала намерение да го посрещне бодра, а не сънлива и уязвима.
— Както трябва да се предполага. Та това е моята каюта — нехайно отвърна той, без да се отдръпне от леглото.
— Тогава си я задръжте и ми дайте друга.
— Ще живеем заедно тук, докато стигнем Алжир.
— Предпочитам да бъда с мис Джоунс. — Тя стана от леглото и отиде в другия край на стаята, за да избегне близостта на Серад.
— Трябваше да помислиш за това по-рано. Имах доброто намерение да ви оставя заедно.
— Ако обещая да не създавам повече неприятности, ще я върнеш ли при мен?
— Така или иначе няма да ми създаваш повече неприятности, защото ако го направиш, компаньонката ти ще плати скъпо. — Той не я лъжеше.
— Разбирам. — Тори проследи с поглед как седна на леглото, току-що освободено от нея. — Твоите хора ще донесат ли друго легло за мен?
— Не ти ли беше удобно в моето? — попита той с лека усмивка.
— Като съм сама — да. Но ако заема леглото, къде ще спиш ти?
— Не смятам да споделям само каютата с теб. — Страстният му поглед се спря върху нея.
— Отивам в Лондон, за да се омъжа за годеника си. — Тори изрече тези думи с възможно най- умолителен тон.
Тази новина го стресна и неизвестно защо — го ядоса.
— Това е минало! Вече си моя пленница.
Смелостта й се изпари. Можеше да я принуди да изпълни всяко негово желание. Знаеше, че може да я застави да направи и това. Не се овладя и очите й се насълзиха.
Серад долови вътрешната й борба и изведнъж отдавна заспалата му съвест се пробуди. Грабна одеялото от кревата и й го хвърли.
— Настани се където искаш, но знай, че това легло е меко, а подът е много твърд и аз нямам никакво намерение да се откажа от спокойния си сън заради теб. — След тези думи легна, скръсти ръце под главата си и затвори очи. Без да погледне към нея, той й заповяда да загаси светлината.
Отначало тя го зяпна изумено, но после побърза да угаси лампата. След това се отдалечи до скрина, постла единственото одеяло на пода и легна да си почине, ако това изобщо бе възможно.
Серад се удиви на собствената си постъпка. В каютата му лежеше най-красивата жена, която някога бе срещал, а той не се възползва от тази възможност. С недоумение поклати глава. Представи си какво биха казали Тарик и Хасим, ако знаеха истината. Опита се да разбере кое у Тори го възпираше да не следва първичните си инстинкти, но не намери отговора. Доста време мина, преди да заспи.
Осемнадесета глава
По навик Серад се събуди на зазоряване. Свали дългите си крака от едната страна на леглото и седна. Тори още спеше на пода. Наруга я за ината и гордостта й, но после стана и отиде до нея. Без да пророни нито дума, внимателно я взе на ръце и се запъти обратно към леглото. Докато прекосяваше стаята, понесъл нежно Тори в прегръдките си, Серад чу, че тя промърмори нещо насън. Макар по принцип да беше луда глава, сега тя приличаше на малко котенце. Беше толкова топла и лека! Той се почувства в пълното си право да я държи така и това му се стори странно. Когато впери очи в нея, тя инстинктивно се сгуши в него. Дълбоко съжали, че трябваше да я занесе само до леглото.
