— Недей! — възкликна Тори и се изви настрани, за да му се изплъзне. Сякаш електрически ток премина по тялото й при допира на устните му.
Серад се приповдигна на лакти и се наведе над нея. При това движение косата й се освободи, но той тъй пламенно бе вперил поглед в нея, че тя не смееше да помръдне.
Серад плъзна погледа си по зачервените й бузи и лъчезарните й очи. Не се притесняваше от яда й. Думите й за любовта не значеха нищо. Повече не можеше да се въздържа. Трябваше да я целуне. Желаеше я. Бавно започна да се навежда към нея, без да откъсва очи от очите й.
От устата на Тори се отрони само едно приглушено „не“.
После устните им се срещнаха и вече бе твърде късно. Отначало Серад я целуваше нежно, но като усети, че тя се поотпусна, отприщи горещата си страст, която досега бе потискал.
Жадно впил устни в нейните, принцът успя да я замае и тя му се подчини. Неговото силно и възбуждащо присъствие спря дъха й и Тори се почувства така, сякаш някой отмъква душата й. Знаеше, че трябва да се бори и да извика във въображението си образа на годеника си, за да черпи сили от него, но притисната в пламенните му прегръдки, не можеше да си представи Александър Уейкфийлд.
Тори нямаше богат опит в целуването — досега само един ухажор бе успял да си открадне няколко целувки от нея в една градина точно преди тя да научи за появата на Александър. Но онова неопитно и доста вяло изживяване съвсем не би могло да я подготви за тази зряла и страстна целувка. Серад не бе начинаещ. Той бе истински мъж — мъж, който имаше ясни цели и знаеше как да ги постигне.
Докато се целуваха, Тори усети как волята й постепенно започна да отслабва. Съзнаваше, че трябва да се бори, но целувките му я хипнотизираха. Никога не си бе представяла, че на света съществува нещо толкова прекрасно. Несъзнателно сключи ръце около врата му, за да го задържи при себе си. Тогава Серад се почувства победител. Изтълкува действието й като знак на подчинение и като покана. Качи се отгоре й и плътно долепи тялото си до нейното.
Усещането за присъствието на Серад върху нея бе съвсем непознато за Тори. Той й тежеше, но това бе сладострастно и приятно бреме. Разпаленото мъжко тяло я изгаряше през дрехите й, дълбоко в себе си Тори изпитваше неудържимо желание да се притисне по-силно до него. Водена от инстинктите си, тя нетърпеливо започна да се движи, като неусетно затърка бедрата си в неговите крака в търсене на онова загадъчно изживяване, което би могло да облекчи появилата се у нея силна болка.
Серад никога не бе вкусвал тъй сладки целувки. Той бе покорил Тори, без да използва сила, и този факт подхранваше още повече мъжкото му самолюбие и самочувствие. Движенията й го разпалиха толкова силно, че той едва се сдържа да не разкъса дрехите й и да не я обладае веднага.
С разтреперани ръце Серад започна да разкопчава корсажа на роклята й. Жадуваше да погали млечнобелите й гърди, които бе зърнал по време на къпането й. Той отдели устните си от нейните и обсипа шията и раменете й с пламенни целувки. После отметна горната част от роклята й назад и продължи да я дарява с горещи и ненаситни целувки по гърдите, вече скрити само под женската й риза. Когато стигна до красивата златна верижка с медальона, сгушен между гърдите й, той спря.
Ласките на Серад й доставяха все по-голямо удоволствие и я възбуждаха до полуда, но когато той започна да разглежда медальона и колието, Тори с ужас се върна към действителността. Мигновено посегна да хване портрета на Александър, скрит на сигурно място в медальона.
— Тори? Какво има? — попита Серад, усетил внезапната промяна в нея.
— Пусни ме да стана! — помоли тя и с всичка сила го блъсна. Това свари Серад неподготвен и тя успя да го отмести достатъчно, за да се измъкне от леглото. — Остави ме… не искам да ме докосваш. — Очите й се разшириха от ужас, като си помисли за греха, който едва не стори. Хванала с една ръка медальона — олицетворение на съвестта й, Тори тръгна с гръб към вратата на каютата, без да изпуска похитителя си от очи, тъй като се боеше да не я настигне.
Серад се засегна от неочакваното й отскубване от прегръдките му. За миг я погледна с недоумение, което постепенно прерасна в чувство на гняв и раздразнение. Почти я направи своя. Не можеше да проумее кое я накара да избяга в последния момент.
Докато се бореше да овладее бурните си страсти, Серад забеляза, че Тори стискаше медальона си много здраво и разбра, че това бижу беше важно за нея. Той стана и прекоси стаята, заприличал отново на свиреп и див пират.
— Не се приближавай до мен… не искам да…
— Млъкни, Тори! — сряза я той.
Тя се подчини, макар в нейните красиви и напрегнати черти да се четеше страх. Не отстъпи, но разтреперано гледаше как той приближава към нея. Чувстваше се уязвима, безсилна и много изплашена. Тори съзнаваше, че не трябва да позволи уплахата да вземе връх над нея и се опита да го погледне предизвикателно, но нищо не се получи. Тя се страхуваше — страхуваше се от Серад, нейния пират — похитител, и от своята податливост на докосванията му.
Серад спря пред нея, без да откъсва поглед от гърдите й. Тя се изненада, когато той протегна ръка и нетърпеливо разтвори юмрука й, за да изтръгне медальона от него. Серад натисна закопчалката, за да я отвори, и се загледа в миниатюрния портрет, който Тори тъй свидно пазеше. Като видя образа на годеника й, разбра какво се бе случило.
Серад безгласно наруга мъжа, чийто лик го гледаше от средата на златната дрънкулка. Тори явно обичаше този човек и искаше да се запази за него. Неспособен да изрази гнева си по друг начин, той изръмжа и яростно дръпна верижката от врата й.
Тори проплака от ужас и болка, когато колието се скъса и единствената й връзка с Александър бе прекъсната.
— Какво ще направиш с мен? — попита тя сподавено.
Той впери своите светли и студени очи в нея, но страхът в погледа й го обезсърчи още повече.
— Нищо. — Малко след това извърна очи от нея, обърна се и излезе. Този път заключи вратата след себе си.
Без да помръдне, Тори го изпрати с поглед. Когато вратата най-после се затвори и заключи, тя се успокои. Облекчението й бе толкова силно, че едва не се свлече на пода. Коленете й омекнаха и тя се хвана за облегалката на стола. Не знаеше какво ще се случи по-късно, когато Серад се появеше отново, но засега бе вън от опасност.
Серад се качи на палубата. Всяка клетка на тялото му го болеше от неудовлетворената страст по Тори. Отиде до перилата, без да обръща внимание на грейналото следобедно слънце и на относително спокойното море. Взря се отново в медальона, за да разгледа по-добре любимия на пленницата си. Изведнъж забеляза огромната прилика между нейния годеник и себе си. Мъжът, покорил сърцето на Тори, също имаше тъмна коса и сиви очи. Това обаче с нищо не промени чувствата му и в пристъп на силен гняв, разпален от непознато досега усещане, Серад хвърли медальона в дълбините на синьо-зеленото море. С горчивина и задоволство той го проследи с поглед, докато изчезна във водата.
Тес беше нещастна. Първоначално се надяваше да преодолее чувствата си към лорд Александър, но през седмиците, изминали от обявяването на неговия годеж с още непоявилата се лейди Лорънс, любовта й към него се усили. Откакто бе официално сгоден, той прекарваше повече време в имението Хънтингтън и бе непрекъснато пред очите й. Не й бе лесно да се откаже от чувствата си.
Всяка вечер, когато се мръкнеше, Тес се измъкваше незабелязано от замъка и сядаше до огледалното езеро, за да помечтае за Александър. Това място бе едно от любимите му кътчета в парка и тя живееше с надеждата, че някоя вечер той ще се появи.
И тази вечер Тес не направи изключение. Привършила по-рано със задълженията си, излезе и пое по обраслата с храсти пътечка към езерото. Разпери тъмната пола на прислужническата си рокля, седна на покрития с мъх бряг и свали бялото боне от главата си. После с въздишка махна фуркетите от косата си и развърза дебелата си лъскава плитка от омразното й място на тила. Пръстите й буквално летяха, докато разплитаха гъстата грива, след което Тес разтърси глава, наслаждавайки се на приятното усещане, създадено от падащата по раменете й коса. Почувства се едва ли не като престъпница, защото всяка домашна прислужница бе длъжна да носи косата си винаги прибрана.
Внезапно долови шум от приближаващи се стъпки и сърцето й заби силно от страх и вълнение. Може би лорд Александър идваше или някой друг… някой, който би я издал на Далтън. Притаила дъх, чакаше, без да
