Вивиан дрезгаво се засмя, поласкана от неговите думи.
— Ти си най-милият човек на света. Жалко, че нещата не се наредиха според очакванията ни, но мисля, че сега всичко ще се оправи, не смяташ ли?
— Планът ти е страхотен. — Той ценеше високо интригите и сплетните. Тя бе споделила с него всичките си ходове, чрез които бе успяла да представи Дейвид като бъдещия наследник на херцогството. За него Вивиан бе една изключително хитра жена.
— Аз си мислех същото — похвали се тя. — Скоро ще получим това, което винаги сме желали — парите на Уейкфийлд.
Той изръмжа нетърпеливо и се притисна върху пищното й тяло.
— Въпреки всичко още се чудя как щяха да реагират Ейвъри и твоята скъпа Катрин, ако бяха разбрали за нас.
— Щеше да е доста забавно. Тя бе непокварена и това би я шокирало страшно — размишляваше на глас той, докато обсипваше с горещи целувки шията на Вивиан, след което продължи по-надолу…
— Ейвъри ме ревнуваше доста, но това можеше да му хареса след време… — промълви тя неясно и усети разпалващата се в тялото й страст.
— На Катрин изобщо не би й харесало, но има ли значение? Сега щеше да е моя съпруга и аз щях да правя с нея каквото си поискам, без да се страхувам от наказание.
— Както правиш с мен?
— Както правя с теб… — тихо каза той и вдигна глава към нея. Очите му светеха от изгарящото го желание.
— О, Джералд — въздъхна тя и разтвори краката си, за да го приеме отново. — Липсваше ми.
— Сега сме заедно и не виждам причина да се разделяме пак… никаква…
Стана късно и Дейвид се умори. Седеше в библиотеката в едно кресло с висока облегалка, а в ръката си държеше чаша с малко бренди. В скута му лежеше подвързан в кожа том на Шекспир, а наблизо блещукаше една-единствена лампа. След раздялата си с Тес Дейвид се бе опитал да чете до края на вечерта, но не можеше да се съсредоточи. Мислеше само за Тес и за нейната красота.
Той изруга, затвори книгата и небрежно я хвърли на масата до себе си. После изпи остатъка от брендито, сложи чашата настрани и уморено прокара ръка върху очите си. Опита се да подреди мислите си, но не успя. Както бе развълнуван, нощта сигурно щеше да му се стори доста дълга.
Дейвид стана и си наля пълна чаша от кристалната кана с отлежало бренди, която прислужникът му бе донесъл по-рано. Изпи до дъно силното питие. Алкохол като този се пиеше на малки глътки, но точно сега Дейвид искаше просто да удави мъката си. Силното бренди изгаряше червата му, но това усещане му харесваше. Наля си още една чаша за по-късно и угаси лампата, на чиято светлина се бе опитал да чете. След това бавно излезе от библиотеката и заизкачва стълбите към своята стая, където отиваше да си легне.
На Тес й се струваше, че е изминала цяла вечност, откакто се бе промъкнала нагоре по задното стълбище в стаята на лорд Алекс. Това бе първата й неприлична постъпка и тя не знаеше кой е най- подходящият начин да съблазни любимия си, но реши, че като начало можеше да се съблече и да го очаква в леглото му. Вече два часа Тес неспокойно лежеше там, тръпнеща от желание да види младия лорд.
Александър обикновено си лягаше към полунощ и за по-сигурно Тес се прокрадна в спалнята преди единадесет. Часовникът бе ударил един часа. Тя беше не само нервна, но и изморена от дългия работен ден. С напредването на времето Тес започна да се опасява да не би случайно да заспи в леглото на лорд Алекс, докато го чакаше. Тръпки я побиха при мисълта, че той можеше изобщо да не се върне тази нощ, а някой от прислужниците да я намери заспала на сутринта. Тази мисъл не й даваше мира, макар от време на време клепачите й да натежаваха за сън.
Дейвид беше напрегнат, докато вървеше по коридора към стаята си. Не му се нравеше много идеята да бодърствува цяла нощ и се надяваше да се унесе, след като се изтегнеше в своето легло. Механично отвори вратата и влезе в тъмната стая. В момента, в който затвори вратата след себе си, усети, че не е сам.
— Има ли някой? — прошепна, за да не вдига шум и посегна да запали лампата на тоалетната масичка.
— Не… моля ви, лорд Алекс, не палете лампата — нервно помоли Тес.
— Тес? — промълви Дейвид, изумен от присъствието й тук.
— Моля ви, не казвайте нищо повече. Просто елате при мен…
Когато очите на Дейвид свикнаха с тъмнината в стаята, на фона на лунната светлина той успя да различи бялото й тяло, умолително извито насред широкото му легло.
— Тес, какво правиш тук? Вече ти казах…
— Помня какво ми казахте в градината, лорд Алекс, но това не ме интересува. Само искам да бъда с вас… — нейният дрезгав и дълбок шепот разнежи Дейвид. — Единственото ми желание е да ви доставя удоволствие…
Тес разбра, че е настъпил решителният момент. Грациозно стана от леглото, прекоси стаята и застана пред него. Обви ръце около врата му и плътно се притисна до неговото тяло — това бе покана, стара колкото света. Стоеше гола и беззащитна пред него. Отдаваше му се от любов, без да влага някакъв друг помисъл.
Дейвид не можеше да й устои. Желаеше я. Този път щеше да я обладае без всякакво колебание.
— Не мога да ти обещая нищо, Тес — каза й той.
— Не искам никакви обещания — отговори тя, освобождавайки го от надигащото се в него чувство на вина. После се повдигна на пръсти и смело го целуна.
Това отприщи страстта му. Изръмжавайки от удоволствие, Дейвид я вдигна на ръце и я понесе към леглото така, сякаш бе лека като перце. Устните им се разделиха едва когато я сложи на мекия дюшек.
— Желая те, Тес…
— Значи съм била права… — прошепна тя с удивление.
— Да, не си сгрешила. — Без да се смущава, той обсипа тялото й с целувки и успя да долови колко силно я възбуди докосването му. Дейвид се откъсна от Тес само за да се съблече, после отново се върна при нея и голите им тела се сляха в едно.
Ласките му ставаха все по-интимни, а целувките им — още по-пламенни. Тес следваше подтика на своето тяло, макар в невинността си да не знаеше какво щеше да се случи между тях. Бе виждала чифтосващи се животни и бе чувала закачките и клюките на другите прислужнички за физическата страна на любовта, но самата тя нямаше никакъв опит в тази насока. Затова реши да подражава на милувките му, за да му достави удоволствие. Започна да го гали и за нейна най-голяма изненада, той силно изстена.
— Тес… — изохка Дейвид, убеден, че тя е много опитна в любовта.
Цялото му тяло тръпнеше от възбуда и той побърза да я обладае. Едва когато проникна в нея, разбра, че е девствена. Стиснал зъби, Дейвид поуспокои разпалеността си, за да не й причини силна болка.
— Трябваше да ме предупредиш, че ти е за пръв път — каза той и нежно я целуна.
— Това щеше ли да промени нещо? — попита тя, изплашена да не я отблъсне отново.
— Да.
— В такъв случай се радвам, че не ти казах — засмя се Тес. — Исках да ти се отдам, защото те обичам. Щастлива съм, че си първият.
— О, Тес, ти си страхотна… — изпъшка той и започна да се движи, за да доведе и двамата до екстаз.
Тес усети как тялото й се отпусна. Неговите целувки и ласки изпълниха женското й сърце с наслада и желание. Докато отвръщаше на целувките, тя влезе в такт с движенията му.
По-късно, вкусили от върховното блаженство на любовта, двамата влюбени се отпуснаха в прегръдката си. До този момент Тес не бе имала никаква представа за пълната красота на любовта между мъжа и жената, но вече знаеше със сигурност, че лорд Алекс е съвършен. Преди този сюблимен момент тя го обичаше — сега го обожаваше.
Час преди зазоряване Тес го целуна за последен път и неохотно си тръгна. Никой не я видя, когато тихомълком се измъкна от стаята на лорд Алекс и се върна в своето самотно легло. Никой не я видя, когато с усмивка си спомняше всяка разменена целувка и всяко взаимно докосване в разпукващата се зора.
