Вземи сърцето ми

Серад бе онемял от дръзкото потъпкване на заповедите му и можеше само да стои и да я гледа. За кратко го обзе недоволство и той сякаш загуби мисълта си. После внезапно, осъзнавайки, че пред него стои Тори, избухна в смях. Серад не знаеше как може да е бил толкова глупав, че да очаква да направи нещо, което той е искал. Винаги бе успявала да го изненада в постоянната борба на волите им и той разбра, че е глупаво да го забравя.

Тори очакваше яростна реакция и неговият смях напълно я обезоръжи. Знаеше, че трябва да остане ядосана, тъй като му бе сърдита, но след това огледа себе си и разбра всъщност колко комична изглежда в тези дрехи. Започна да се смее неудържимо.

Смехът й звучеше толкова мелодично, че Серад внезапно спря. Погледът му се насочи към прекрасното й лице. После се плъзна надолу, проследявайки нежната извивка на шията й, нагръдника на тясната й рокля. Споменът за целувките, с които тя го бе дарила, се върна с пареща сила и тръпката на желанието отново премина през него. Той я желаеше…

Тори забеляза, че Серад не се смее и повдигна очи, усетила изпитателния му поглед. Изражението му бе сериозно.

Тя застина.

Той ти бе липсвал… той се върна! Някакъв вътрешен глас й шепнеше. Но последните отблясъци на разума стремително заглушиха зова на сърцето й. Това е Серад, опитваше да си напомни тя, мъжът, който те отведе в пленничество. Имаше някаква първична страст в него и макар че тя се страхуваше, привличаха я сили, които не разбираше.

— Защо не си облякла роклята, която ти изпратих, Тори? — попита най-накрая Серад. Тонът му бе дълбок и леко заплашителен. Пристъпи напред.

Тори инстинктивно се отдръпна.

— Предпочитам да нося моите дрехи — отговори тя.

— Трудно бих повярвал, че тази рокля е твоя — отбеляза той и погледът му отново се плъзна по тялото й. — Сигурно с на твоята по-ниска компаньонка?

— Прав си. На Джоунс е — отвърна тя с гордо спокойствие. — Бях принудена да я взема, защото Ома открадна моите неща.

— Ома „открадна“ дрехите ти? — попита недоверчиво Серад.

Слугите му бяха безукорно честни.

— Да. Когато отказах да нося дрехата, която ти си изпратил, тя взе моите. Мислила е, че ще бъда принудена да облека това, което ти ми изпращаш.

— Но ти се оказа твърде хитра. — Серад довърши мисълта й. — Трябваше да предупредя Ома за теб.

Той тръгна към нея. Непокорният й дух го привличаше като любовен еликсир и той започна да губи контрол над себе си. Изведнъж му се прииска — не, пожела — да съблече дрехата от красивото й тяло.

— Изглежда, по време на моето отсъствие си забравила много от уроците, на които те учих.

— Нищо не съм забравила — отвърна тя, запазвайки самообладание.

— О, мислех, че си разбрала, че аз съм победителят и господарят.

— Може да си по-силен сега, но никога няма истински да ме покориш. — Тори продължи да се противопоставя на неговите, а и на собствените си копнежи. За момент в очите му проблесна гняв и това я предупреди, че настъпва в опасна зона, но бе твърде увлечена, за да обърне внимание.

— Точно там грешиш — отвърна бавно Серад и погледът му потъмня. — Няма нужда да те покорявам.

— Аз никога не ще бъда твоя.

— Ти вече си. — Той се изсмя тихо и протегна ръка, като започна да си играе с най-горното копче на нагръдника й. Почти без усилие успя да го откопчее и дрехата се разтвори от само себе си, разкривайки малка изкусителна част от гърдите й.

— Недей… — Тя леко се отдръпна при допира му.

— Глупаво е да криеш прелестите си от мен, Тори, знаеш, че дори и да се опитваш да го правиш, пак ще знам как изглеждаш без дрехи. — Споменът от вида й във ваната, когато бяха на кораба, проблесна сякаш като отмъщение. Почувства как горещият пламък на страстта избухва в него, изгаряйки всички прегради, които си бе поставил.

— Точно затова и взех тази рокля. — По женски Тори бе успяла да усети промяната у Серад. Отдръпна се назад, но почувства допира до студената каменна стена. Нямаше къде да избяга или да се скрие.

— Не бяха ли ти приятни нашите целувки, Тори? — попита нежно той и продължи домогванията си. Изведнъж забеляза несигурност в очите й и самообладанието му го напусна. — Шегата бе добра, но вече свърши. Тъй като си отхвърлила моя подарък, предпочитам да не носиш нищо. Свали тази дреха!

Заповедта му прозвуча с такава арогантност, че Тори почервеня от гняв.

— Не, няма — непреклонно отвърна тя и зелените й очи блеснаха застрашително срещу властната му заповед.

— Няма смисъл да ми отказваш, Тори. Вече знаеш какъв с изходът от всяко противопоставяне между нас. — Приближи се отново до нея. Желанието, което изпитваше, не можеше да бъде сдържано и той вдигна ръка, за да разкопчае другото копче. Тори пое въздух, в последно усилие да го спре положи ръка на гърдите му и повдигна очи към неговите. Искаше да му откаже, но не успя. Искаше да използва Алекс, за да се защити, да спомене любовта си към него и да се опита да обуздае този пират. Но когато се вгледа в тлеещите дълбини на сивия му поглед, усети как в тялото й се ражда отговор на страстната му нужда.

Внезапно Тори също си спомни екстаза, когато за кратко границите между тях бяха изчезнали и те бяха само мъж и жена, пламък и страст. Бе объркана. Бе възбудена. Желаеше го…

— Серад, аз…

— Тори… — Той я целуна и името й се изгуби в стенания.

Двадесет и пета глава

Тори знаеше, че трябва да спре Серад. Опита се да го отблъсне и дори отвърна леко глава, за да се предпази — напразно. Устните му намериха нейните с непогрешима точност. От допира дъхът й спря и светът се преобърна. Изведнъж желанието да избяга от Серад изчезна. Тори не искаше целувката да свършва. Не желаеше да го напуска…

Вече не бяха господар и робиня, похитител и пленница. Бяха мъж и жена, съвършени в близостта си, създадени един за друг. Разумът не означаваше нищо пред чудото на тяхното привличане. Вселената вече изглеждаше тясна за двамата.

Тори се отдаде на пламенната целувка и с готовност си призна, че точно това е искала. Бе мислила постоянно за него през последните няколко дни. Бе забравила за Алекс. Това бе Серад… и той бе тук… с нея… желаейки я толкова, колкото и тя него.

Серад бе чакал този миг цяла вечност. Изстрадал бе тази целувка и прегръдка. Нищо не можеше да го спре. С първите лъчи на зората щеше да я направи своя.

Притисна Тори към стената и приближи страстно тялото си към нея. Искаше тя да почувства и разбере силата и желанието му. Най-накрая устните му се отделиха от нейните, за да се насочат към нежната извивка на ухото й. След това остави гореща следа към врата й.

— Желая те, Тори. Чаках дълго — промълви дрезгаво той, като повдигна главата си, за да я погледне.

Тори не отговори, защото всъщност не знаеше какво да каже. Зачервените й бузи и блестящите очи обаче показваха, че и тя е обладана от същата страст. Повдигна лицето си към него и той я целуна отново.

Тори прокара ръка по гърдите му и почувства ударите на сърцето му под дланта си. Кожата гореше под допира й. С невинно чувствен жест тя плъзна ръка назад и погали твърдия мускулест гръб. Това движение я хвърли изцяло в прегръдките му. И двамата бяха разтърсени от възпламеняващия допир.

Възбуден от играта й, Серад продължи с целувките си. Тори чувстваше твърдостта на стената зад гърба си, но това нямаше значение. Важно бе да е по-близо до Серад.

— Серад — шепнеше името му тя, когато устните му се отделяха, за да потърсят гладката й шия.