прибере вкъщи, нали? — настоя тя пламенно, като искаше да го накара да види нещата от другата им страна. — Какво право имаш да й отнемаш всичко скъпо?
— Това ли направи Малик с теб?
— Той ме желаеше така, както ти желаеш Тори.
Думите й бяха обикновени, но го изпълниха със смут. Бе мислил, че като накара Тори да го желае, ще спечели голяма победа. Но неговата награда сега изглеждаше безсмислена. Дали Тори щеше да остане, или щеше да тръгне, ако й бе дал възможност да избира? И нещо по-важно — беше ли той достатъчно истински мъж, за да я остави да избира?
Серад се извини и се оттегли. Раби го гледаше как тръгва. Сърцето я болеше за него, но знаеше, че е постъпила правилно.
Хасим повика Серад, когато го видя да минава през двореца. Бе учуден, когато брат му го погледна навъсено.
— Какво има? — попита грубо той. Бе се надявал да намери място, където да помисли на спокойствие.
— Татко иска да те види. Всъщност и двамата те търсим от ден и половина.
— Някакви неприятности?
— Да. Информаторите ни съобщиха, че Мухамед замисля да убие татко. Той е отказал да плати данъка и е започнал да напада наши кораби — бързо обясни Хасим по пътя към покоите на Малик.
— Защо сега, след всичките тези години?
— Никой не знае със сигурност.
— Малик има ли план, какво иска да направим ние?
— Да. И точно затова те очаква.
Серад кимна с разбиране.
Малик бе доволен да чуе съобщението на слугата, че двамата му сина са пристигнали. Посрещна ги в малката приемна зала и бързо осведоми Серад за подробностите по злодейското предателство на Мухамед.
— Винаги съм знаел, че този мъж ме мрази и че с мой смъртен враг, така че действията му в общи линии не ме изненадват. Изненада ме това, че е чакал толкова дълго.
— Какво искаш да направим?
Малик описа в общи черти плана си. Знаеше, че Мухамед се движи в определен район навътре в морето и искаше с „Ятаган“ да го преследват.
— Хасим ще отплава с теб. Вземете тези, които мислите, че са нужни. След колко време ще бъдете готови?
— Веднага ще се обадя на Тарик и след като екипажът е на борда, ще отплаваме незабавно.
— Много добре. С нетърпение ще очаквам вашия успех.
— Аз също — потвърди Серад.
Споменът за Мухамед, застанал застрашително над него и леля му преди толкова много години, проблесна в съзнанието му. Напусна Малик заедно с Хасим, за да се приготви за отплаването. Серад реши, че като победи Мухамед, ще отмъсти и за себе си.
Тори стоеше в харема, нетърпеливо очаквайки Серад да я повика. Бе се изкъпала и напарфюмирала и с помощта на Ома бе облякла местна дреха, за да му хареса. Искаше да изглежда възможно най-добре. Настроението й бе превъзходно, след като се бяха върнали от оазиса. Всеки път, когато някаква неприятна мисъл се появеше в ума й, за да помрачи щастието й, тя я отхвърляше. Обичаше Серад. Той бе мил, внимателен, прекрасен и тя бе забравила предпазливостта си и си бе позволила да се грижи за него. Едва можеше да дочака да бъде отново в прегръдките му.
Джоунс бе много притеснена, след като бяха тръгнали, но Тори я убеди, че всичко е било наред. Старата жена бе все още загрижена, но реши да мълчи и да изчака да види какво ще се случи.
Тори седеше в спалнята си, прекарвайки времето в очакване, когато Ома се появи, носеща поднос за вечеря.
— Къде е Серад? Няма да вечерям сама, нали? — попита тя объркана, с лека болка от това, което сметна за измяна. Мислеше, че ще вечерят, а после ще прекарат още една райска нощ в прегръдките си.
— Да. Той ще отплава след няколко часа и ще бъде далеч за известно време — отвърна Ома.
— Какво? — Тори бе шокирана. — Не иска ли да ме види?
— Не. Той не те повика.
Отговорът й ядоса Тори. Как можеше Серад да не иска след всичко, което бяха преживели! Как можеше Ома да стои там и спокойно да й казва, че той заминава. За миг се почувства ужасно, но бързо се съвзе. Бе убедена, че има някаква грешка и затова смело заяви:
— Тогава аз ще отида при него.
— Не мисля, че е разумно… — започна Ома, но бе вече твърде късно, защото Тори бе излязла от стаята, отправяйки се към спалнята на Серад.
— Серад? — Тори изрече името му още щом влезе през вратата. — Ома каза, че ти тръгваш и… — Спря се, когато видя, че той разговаря с мъжа, когото познаваше като Тарик още от кораба. Слугите му също бяха там и приготвяха куфара му.
Серад, Тарик и слугите я погледнаха шокирани. Бе нечувано за жена да излиза от харема си и да търси някой мъж.
— Какво правиш тук? — попита Серад. Бе раздразнен от нейното нахълтване, което отклони мислите му от сроковете на бъдещата мисия. Но все пак не можеше да не признае колко добре изглеждаше Тори в алжирската дреха. Бе сигурен, че я носи само заради него и почувства мигновен силен прилив на желание. Потуши го с усилие.
— Серад… аз… — преглътна нервно Тори. Сивоокият мъж, срещу когото се беше изправила, не бе същият, с когото бе прекарала няколко любовни нощи.
— Не съм изпратил да те повикат. — Безпокоеше се за Малик, а и все още чувстваше болка от разказа на леля си. Последното нещо, от което се нуждаеше сега, бе да види Тори, за да му напомни колко много я желае.
— Знам, но…
— Да я отведа обратно в харема — предложи слугата.
— Много добре. Направи го. После се върни и довърши това, което си започнал — заповяда Серад.
Тори внезапно почувства болка, след като така грубо бе отпратена. Любовта й към него бе глупост. Той не се бе променил. Всъщност Серад бе това, което тя винаги бе мислила — варварски пират и нищо повече. Романтичността й я бе карала да вижда в негово лице някой, който не съществува. Бе негова собственост и той щеше да я използва и отпраща при всяка своя прищявка. Беше й го казвал достатъчно често. Как можеше да забрави!
Тори изправи раменете си, обърна се, без да пророни дума, и напусна покоите на Серад. Бе дошла да му каже, че й липсва. Но сега, когато си тръгваше с разбито сърце, знаеше, че никога не е означавала за него нещо повече, отколкото другите слуги. Прехапа устни, за да възпре сълзите си, не изчака слугата да я поведе и бързо се върна в харема си.
Серад видя как изражението й се променя, преминавайки от щастие в болка, и въпреки че копнееше да я държи в прегръдките си и да й каже, че всичко ще бъде наред, не можеше да си позволи да го направи точно сега. Закле се да го направи по-късно и върна вниманието си към Тарик и плановете им.
Раби прекара неспокойна нощ. Нямаше представа какъв е ефектът от разговора върху Серад и макар че се надяваше да промени нещата, дълбоко в себе си се страхуваше, че той е прекарал твърде дълго време под влияние на патриархалния Алжир.
Когато Алмира потвърди по-късно през нощта, че Серад е напуснал дома и чака заповеди от Малик, за да отплава на „Ятаган“, тя реши да приведе в действие плана си за освобождаването на Тори и нейната компаньонка. Знаеше, че е особено важно усилията й да бъдат запазени в пълна тайна и затова възложи на Алмира да направи необходимото, за да улесни бягството на двете англичанки. Боеше се да напише нещо,
