Малик и Хасим. Бе доволен, когато тя завърши и веднага се втурна към дома си, за да поговори с Тори.
Серад знаеше какво трябва да направи и искаше да го свърши по-бързо. Слугите му изглеждаха необикновено нервни и това го озадачи. Но не за дълго, защото скоро разбра причината Тори да не бъде доведена при него, когато я бе повикал.
— Не мога да я доведа при теб, Серад — каза слугата.
— Защо? Отново ли отказва да дойде? — попита той и се засмя сърдечно. Бе сигурен, че тя му е сърдита заради начина, по който се отнесе към нея, преди да тръгне, но бе готов да поправи поведението си. — Донеси я тук, ако трябва.
— Не, Серад. Не мога. Причината не е, че тя отказва, а че я няма.
— Какво?
— Двете жени изчезнаха на следващия ден, след като отплавахте.
Серад изненадан се вгледа в мъжа.
— Няма ги? — повтори той, за да се увери в това, което е чул.
— Да. Претърсихме къщата и целия град, но не намерихме и следа от тях.
Серад го погледна и очите му се присвиха застрашително.
— Как се случи това?
— Никой не знае, Серад. Късно през първата нощ след твоето отпътуване англичанките са се измъкнали незабелязано от къщата, докато Ома и Зена са спали, както обикновено, и са изчезнали. Опитахме всичко, за да ги намерим, но сякаш бяха потънали в земята.
Серад стисна зъби в опит да се бори срещу чувствата, които бушуваха в него. След времето, което прекараха в оазиса, той си мислеше, че нещата между тях са станали различни. Но очевидно бе грешил. Все пак не можеше да си представи къде е отишла Тори. Трябваше да е някъде наблизо и ако се бе скрила в Алжир, бе в опасност. Тази мисъл не му даваше покой и той се втурна да намери двете прислужнички, за да ги разпита. Разпитът не го задоволи, защото те не бяха чули и видели нищо.
Най-после разбра с кого трябва да говори. Леля Раби сигурно можеше да му помогне. Може би тя имаше представа къде са отишли Тори и Джоунс. Реши да отиде при нея в харема на Малик.
Раби очакваше Серад, след като чу за връщането на „Ятаган“. Посрещна го с величествено гордо държане. И двамата излязоха в градината.
— Виждам, че си се върнал от пътуването — изрече тя твърде небрежно. — Чух също така, че победата ти над Мухамед е била пълна.
— Корабът му бе потопен — потвърди Серад.
— Това е добре. Сигурна съм, че Малик е много доволен.
— Не съм дошъл да говорим за пътуването или за Малик — призна най-накрая той. — Дошъл съм, защото трябва да говорим за Тори.
— Какво има? — Раби бавно се обърна с гръб към него и приближи към фонтана.
Серад я последва.
— Изчезнала е, лельо Раби. И аз не знам къде е отишла. Помислих, че ти си единственият човек в цял Алжир, който може да ми помогне.
Раби се обърна с лице към него. Изражението й бе сериозно и тя му отвърна напълно откровено:
— Надявам се, че в този момент тя и нейната компаньонка са на половината път към дома си.
— Тя наистина си е тръгнала? — Серад се втренчи в леля си Раби. Не знаеше какво бе очаквал да чуе от нея, може би, че са скрити някъде в града и че той ще може да ги намери и да я върне още същия ден. Бе напълно изненадан да разбере, че леля му знае за изчезването и че всъщност Тори е напуснала живота му.
Раби повдигна гордо главата си срещу него.
— Тя напусна Алжир малко след като ти отплава.
Серад не можеше да повярва. Тори си бе отишла! Никога нямаше да има възможност да й предложи свободата или да й признае своята любов. Избухна в гняв за секунда и тогава разбра какво трябва да прави. Не можеше да я остави да тръгне, без да й разкрие чувствата си. Щеше да я последва.
— Кога и с кой кораб отплава?
— Не мога да ти кажа. Просто я остави да си върви. Моля те, остави я да се върне у дома — смекчи молбата си тя.
— Не мога — изпъшка той, борейки се отчаяно с чувствата си. Как можеше да остави Тори да си тръгне, когато се нуждаеше толкова много от нея!
— Но ти трябва да го направиш. Има много други жени, които биха дали всичко, за да влязат в харема и в живота ти…
— Лельо Раби… ти не разбираш — призна с болка той. — Аз вече не искам да притежавам Тори.
— Тогава какво значение има, ако не искаш да я върнеш обратно със сила и да я оставиш в харема си? — Тя го дразнеше, защото искаше да знае какво става в сърцето му.
— Искам тя да бъде моя жена.
— О? Ти искаш да я дариш с честта да бъде твоя първа жена? Без съмнение първата, но от многото? Напомням ти, племеннико, че тя не е от алжирските жени, които просто ще приемат това като съдба. Тя е англичанка и да дели съпруга си с други жени й изглежда грозно и унизително. — Когато ние се омъжим, за нас съществува само един мъж, и то завинаги.
— Знам и мога да го приема, но не мога да я оставя да си тръгне. Трябва да я последвам, лельо Раби. Трябва да й кажа какво чувствам.
— И какво чувстваш?
Серад повдигна горящите си очи към нея.
— Аз я обичам — призна той.
— Ти я обичаш? — Раби бе развълнувана, че той най-после разпозна и назова това, което чувстваше към Тори. Очите й излъчваха топлина и тя гледаше племенника си с възхищение.
— Много, но никога не съм имал възможност да й го кажа. Дори не бях го разбрал, докато не размислих върху всичко през последната седмица. Ето защо трябва да я намеря. Не мога да я оставя да напусне, без да й кажа какво изпитвам към нея.
Раби протегна ръка и я постави нежно върху неговата. Бе доволна, че Серад е осъзнал своите чувства, но все още се притесняваше за Тори.
— Но, Серад… Какво ще стане, когато ти я намериш и й разкажеш за своята любов, а се окаже, че това за нея няма никакво значение? Какво ще стане, ако тя все още иска да се върне у дома? Ще бъдеш ли способен да я оставиш да си тръгне? Обичаш ли я достатъчно, за да поставиш нейното щастие над своето?
Той погледна към нея и отговори без колебание:
— Да. Не бих могъл да направя противното.
Раби се изправи на пръсти и го целуна нежно. Сърцето й бе изпълнено с любов към него.
— Не знам името на кораба, с който отплава, но мога да ти кажа, че напусна Алжир на следващия ден, след като ти замина.
Серад остави леля си и се зае с нелеката задача да открие морския съд, с който Тори и Джоунс бяха отплавали. Отчаянието му нарастваше с всеки неуспешен опит и бе почти бесен, когато късно през деня най-после откри името на тежкоподвижния търговски кораб, с който бяха тръгнали. След като откри кораба и научи неговата посока, Серад бе сякаш полудял и нищо не можеше да го спре. Макар че ремонтът на „Ятаган“ бе започнал, нямаше да има достатъчно време, за да го приведе в пълна готовност за плаването. Но Серад не се интересуваше от това. Изчисли, че скоростта на другия кораб ще бъде много по-малка, въпреки че неговият кораб няма да е напълно отремонтиран. Щяха да настигнат Тори далеч от бреговете на Англия. Изпрати кратко съобщение до Малик и Хасим, като им обясни своя план за действие, и без да се интересува от техния отговор, отплава от пристанището още същата нощ.
Капитанът на фрегатата от британската флота „Белведер“ прие сериозно съобщението на вахтения, че е забелязал кораб на хоризонта. Винаги бе нащрек към пиратите, които бродеха по оживените търговски маршрути, и заповяда курс на пресичане. Англичаните се приготвиха да ги приближат, за да ги разпознаят. Серад ги наблюдаваше с чувство на безпокойство. „Ятаган“ бе в открито море от две седмици и през това време не бе срещал други кораби. Серад бе доволен от това и се надяваше, че няма да се случи нищо,
