Пръстите й замръзнаха. Тя вдигна глава и го погледна изпитателно. Зачервените й устни и разрошената й тъмна коса показваха, че Изабел беше една напълно задоволена жена.
— Аз не съм една от богините — каза бавно тя. — Затова и не използвам името.
— Вече знам това. — Той целуна върха на носа й. — И се радвам, че е така.
— Аз пък осъзнавам какво съм изпуснала — продължи тя. — Целомъдрието е твърде надценено.
— Безбрачието също. — Тя все още изглеждаше уязвима, така че той си призна: — Изабел, противно на мнението ти за господата, преди теб съм имал само една жена. При това тя ми беше подарък за четиринайсетия рожден ден. От баща ми. — Той не можа да сдържи резкия си тон при последните думи.
Изабел се намръщи.
— Подарък?
— Да. — Той все още чувстваше болката и гнева, но ако това щеше да успокои Изабел, можеше да й разкаже всичко. — Още от малък мразех баща си заради развратния му живот и той знаеше това. Твърде често виждах майка си разплакана след поредната му изневяра. За него тя служеше само за разплод, но дори майчинството не й донесе утеха, тъй като аз бях единственото й дете, което оцеля. Тя почина, когато бях на десет години, от треска след поредното раждане на мъртво дете.
Изабел затвори очи и когато ги отвори, го погледна със съчувствие.
— О, Керн, Не знаех. Съжалявам.
Състраданието й го притесняваше и той сви рамене.
— Откакто започнах да ставам мъж, Линууд реши, че трябва да ме поквари. Той ме канеше да присъствам на пиянските му оргии и ми предлагаше да ми даде на заем някоя от многобройните си любовници. На мен обаче ми се повдигаше от всичко това и аз успях да устоя на изкушението до една вечер в имението ни през седмицата, когато навършвах четиринайсет.
Той замълча. Споменът беше твърде мрачен и мъчителен. По онова време той толкова много бе искал да вярва в победата на любовта над злото само за да бъдат илюзиите му разбити по най-грубия начин.
— Искаш ли да ми кажеш какво се случи? — попита Изабел. — Моля те.
Той си пое дълбоко дъх.
— Баща ми беше поканил тогавашната си любовница — някаква графиня — и тя доведе със себе си дъщеря си, която беше на моите години. Сара и аз бяхме единствените деца и прекарахме голяма част от седмицата заедно. Тя беше красива и се държеше приятелски и аз се влюбих до уши в нея.
Той си спомни онези прекрасни летни дни, когато тя се бе смяла и се беше люляла на люлката в градината, откривайки при това част от стройните си бели крака.
— Тя трябва да е била много щастлива, щом е спечелила обичта ти. — Изабел прокара леко пръсти по бузата и слепоочието му. Този жест накара Керн да продължи да разголва душата си пред нея, да й разкаже онова, което не бе казвал на никого.
— На втория ден ние се бяхме целунали скришно, което доведе до по-смели милувки. Последната нощ Сара дойде в спалнята ми уж, за да се сбогува с мен. Можеш да си представиш какво стана. Дори когато за мен стана очевидно, че тя имаше опит, аз бях заслепен от желанието си. Повярвах й, доверих й се. — Той се намръщи, когато си спомни безумните си уверения във вечна любов. — На следващата сутрин баща ми влезе в спалнята ми и ни намери заедно. Той ми честити рождения ден и даде на Сара една диамантена гривна, за да й плати за услугата. След това тя стана от леглото ми и отиде да легне с него.
Смехът й го беше преследвал в продължение на много години след това. Но вече не. Графът се почувства някак странно освободен от признанието си, сякаш мрачното бреме на срама и гнева най-сетне бе паднало от гърба му.
Дъхът на Изабел погали гърдите му.
— Това е възмутително. Как е могъл баща ти да направи подобно нещо? И как е могло това ужасно момиче да избере Линууд пред теб?
Комплиментът му достави удоволствие. Той прокара леко кокалчетата на пръстите си по меката кожа на бузата й.
— Това няма значение. Повече никога не видях Сара. От този момент се заклех да водя почтен живот и никога да не любя друга жена, освен съпругата си.
Неизречените думи надвиснаха застрашително над него. Прелъстявайки Изабел, графът беше усложнил бъдещето си. По-късно щеше да бъде изправен пред последствията от действията си и щеше да му се наложи да вземе трудни решения. Засега обаче му се искаше само да продължи да я прегръща, да се наслаждава на топлото й, меко тяло. Една страстна нощ нямаше да го направи развратник. Кадифените й очи все още изглеждаха разтревожени.
— Мислил си, че… съм като Сара.
Нямаше как да отрече това. Бе предполагал най-лошото за Изабел. За да я успокои, Керн я целуна по челото.
— Сгреших. Виждах само онова, което ме караше да видя — опитът ми.
— А сега какво виждаш? — В гласа й имаше лека предизвикателна нотка, която го трогна и го накара да се усмихне.
— Виждам една жена, която е красива както външно, така и вътрешно. — Той плъзна длани по гърба й и усети как реагира на женственото й тяло. — Жена, която знае какво иска. — Ръцете му погалиха гърдите й. — Жена, която е проявила здравия разум да се запази за мен.
— А аз виждам един арогантен мъж, който е направил същото. — Изабел се протегна лениво и пръстите й се заиграха с космите на гърдите му. — Вярвам, че няма да чакаш толкова дълго до следващото си интимно преживяване.
Тя му хвърли една предизвикателна полуусмивка, която мигновено го възбуди отново. Керн я обърна по гръб и я накара да почувства колко много се нуждаеше от нея.
— Мисля, че си права.
Двамата започнаха да се целуват и галят, да изучават тайните на телата си. Този път графът не бързаше. Той й доставяше удоволствие с устни и ръце, докато тя лежеше задъхана, вкопчена в него.
— Керн… о… не спирай… моля те, не спирай.
— Тогава кажи името ми. Джъстин.
— Джъстин. — Тя го погледна с премрежени очи. — Обичам те, Джъстин.
Той едва успя да се въздържи да не й отвърне по същия начин. Не можеше да я обича, не смееше.
— О, Изабел. Никога не съм желал друга жена така, както желая теб.
Керн влезе бавно в нея и двамата започнаха да се движат в ритъм, сякаш бяха едно тяло, една душа. Когато тя достигна върха, той свърши с нея и сякаш целият свят изчезна при щастливия му вик.
Навън се здрачаваше и в стаята бе започнало да става тъмно. Изабел лежеше сгушена до него. Очите й бяха затворени, дишането — равномерно. Той осъзна, че тя беше заспала, и почувства прилив на нежност, макар изобщо да не съжаляваше, че я беше изтощил толкова.
Искаше му се да поспи до нея, да продължи да я прегръща, но тя можеше да настине.
Керн се надигна и посегна да дръпне завивката, която висеше захвърлена в долния край на леглото. Тогава пред погледа му попадна увитият в лен предмет, който се подаваше изпод купчината дрехи на Изабел.
Воден от любопитство, той вдигна предмета. Когато усети под пръстите си формата на книга, кръвта му се смрази. Керн дръпна кожените връзки и извади малкото томче. Известно време той остана загледан в заглавието в полумрака на стаята.
Когато с Аполон се видяхме за първи път, изпитахме единствено презрение един към друг.
В тази съдбовна нощ аз бях убедена да посетя събиране на господа в един частен клуб на Сейнт Джеймс стрийт. Те искаха да ме дадат като специален подарък за свой приятел в навечерието на годежа му. Идеята ме заинтригува и аз позволих да бъда внесена на покрит сребърен поднос, носен от двама пажове.
