да я вземе.
— Да, благодаря ти.
Той излезе навън, а Изабел остана да го наблюдава от вратата.
— Какъв любезен човек — каза Мини зад нея. — Да прати каретата си заради една твоя прищявка. Сигурно възнамерява да остане с теб известно време.
Изабел изпита тревога.
— Това лошо ли е?
Лицето на Мини смекчи изражението си.
— Не, скъпа, няма нищо лошо в това да търсиш удоволствие. Ти вече си жена, също като лелите си. — Тя присви очи към Керн, когато каретата му се отдалечи и той тръгна обратно към верандата. След това добави тихо: — Негово благородие изглежда влюбен. Сигурно ще бъде щедър към теб.
Изабел усети как кожата й настръхва. Искаше й се да възрази, че не търсеше богатства, а само любовта му, но той вече се беше приближил твърде много и тя не посмя да изрече мислите си на глас.
— Чудя се дали кочияшът ви ще успее да намери Каландра — каза Мини, докато затваряше вратата след графа. — Трябва да знаете, че тази сутрин един мъж дойде да я търси тук.
— Мъж ли? — попита намръщен Керн. — Какъв мъж?
— Казва се сър Джон Тримбъл и беше един от онези, които ухажваха Аврора, въпреки че аз така и не разбрах как тя можеше да понася ужасната му физиономия.
Изабел погледна озадачено Керн. Мрачното любопитство в погледа му отразяваше собственото й объркване. Сър Джон трябваше да разпита мъжете, които бяха имали връзка с майка й. Защо тогава бе идвал тук? Едва ли смяташе, че леля Кали знаеше повече, отколкото казваше, за смъртта на Аврора.
В цялата бъркотия Изабел не беше имала възможност да разпита Кали. Сега тя усети лошо предчувствие.
— Мислиш ли, че трябва да тръгнем след тях?
Керн поклати глава.
— Кочияшът ми ще намери Каландра и ще я доведе тук. Тогава ще говоря с нея, а след това и с Тримбъл.
— Отлична идея, милорд — съгласи се Мини. Тя се усмихна и им посочи стълбището. — Вие двамата се качете горе и свалете тези влажни дрехи, преди да настинете. И не се притеснявайте, че някой може да ви обезпокои Пърси спи, а Диана отиде на пазар тази сутрин. Сигурно ще остане да изчака края на бурята в някой магазин. Аз отивам в кухнята да си направя чай. — Тя тръгна към вратата, която водеше към помещенията на партера.
Изабел усети, че се изчервява от неудобство, и сведе поглед към пода. Защо одобрението на Мини й се струваше толкова ужасяващо? Изабел знаеше отговора на този въпрос. То беше израз на разликата между нейния свят и света на Керн. Лелята на една аристократка никога нямаше да си позволи да говори толкова открито за романтична връзка, камо ли пък толкова недвусмислено да даде разрешение за нея.
Пръстите на Керн повдигнаха брадичката й.
— Изабел. Погледни ме.
Тя се подчини неохотно, тъй като знаеше, че и той беше забелязал червенината на бузите й. Топлината в погледа му се разля и стопли цялото й тяло.
— Искаш ли да си тръгна? — попита тихо той. — Трябва само да ми кажеш и ще го направя. Независимо колко ми се иска да остана.
Дълбоко в себе си Изабел се страхуваше, че ако графът си тръгнеше сега, можеше да размисли за честта и дълга си и никога да не се върне при нея. Тя се надигна на пръсти и отмести една черна къдрица от челото му.
— Ако бях дама — прошепна тя, — щях да ти кажа да си вървиш. Но не мога да го направя.
— Ти си дама — каза уверено той. — Дамата на моето сърце.
Керн я целуна по челото, след което я хвана през кръста и я побутна към стълбите. Допирът му пропъди и последните й съмнения. Тя го желаеше толкова силно, че едва можеше да върви. Краката й сякаш бяха от разтопено масло.
Когато графът понечи да завие към стаята на Аврора, Изабел го дръпна към другия край на коридора и го въведе в една по-малка спалня. Обзавеждането беше екстравагантно, завесите бяха розови, а чаршафите бяха с дантели. На една полица до леглото с балдахин беше наредена колекция от кукли. Върху бялото бюро бяха сложени ученически тетрадки и учебници. В ъгъла на стаята едно дървено конче търпеливо чакаше ездача си.
Керн огледа замислено обстановката.
— Това е твоята спалня.
— Да. Мама винаги я държеше готова за посещенията ми. — Тя се чудеше дали той я презираше заради възпитанието й, но въпреки това държеше главата си вдигната гордо. Не можеше да промени произхода си. На Керн щеше да му се наложи да приеме това.
— Мислех, че си се нанесла в стаите на майка си. Беше в будоара й, когато се срещнахме за първи път.
— Често оставах там, когато се чувствах самотна и усещах липсата й. — Изабел си спомни смесицата от любов и отвращение, които беше изпитвала към майка си в продължение на толкова дълго време. Тя добави тихо: — Иска ми се да можех да й кажа, че сега я разбирам много по-добре. Тя също е търсила любов.
— А аз мислех само най-лошото за теб. Ще можеш ли да ми простиш? — Преди Изабел да му отговори, той улови лицето й между ръцете си и погали скулите й с палци. — Изабел, толкова много се нуждая от теб. Бог знае, че трябва да изчакам, да дам и на двама ни време да свикнем с промените в живота ни.
Тя не можеше да понесе мисълта за болката, която двамата бяха оставили след себе си. Тялото й копнееше за удоволствието, което той й беше доставил миналата нощ. Тя искаше да се потопи във великолепието, което само Керн можеше да й даде.
Изабел се притисна към него и остави ръцете си да се плъзнат по мускулестата му фигура.
— Мой най-скъпи графе — прошепна тя, — сега само настоящето има значение. Аз също се нуждая от теб. Дори повече, отколкото съм смятала за възможно.
Очите му се изпълниха със страст — толкова силна, че на Изабел й се стори, че само си въобразяваше. Той измъкна иглите, които придържаха прическата й, и дългите й къдрици се спуснаха към кръста й.
— Прекрасна — промълви графът, заравяйки пръсти в гъстата й коса.
Той се наведе напред, за да вдъхне аромата й, и тя преглътна с усилие.
Керн наведе глава към нея и впи устни в пулсиращата вена на врата й, а ръцете му се плъзнаха по извивките на кръста и бедрата й. Бързо разкопча роклята й и я остави да падне в краката й. След няколко минути тя стоеше гола срещу него и се наслаждаваше на еротичното триене на чувствителната й плът в намокрените му от дъжда дрехи.
Тя усещаше удоволствие навсякъде, където той я докосваше, и цялото й тяло бе обзето от треска. Изабел вече не можеше да устои на изкушението. Пръстите й се спуснаха по панталоните му и намериха хълма на възбудата му. Любовта й придаде смелост и тя си позволи да разкопчее панталоните му. Копието му изскочи под пръстите й, дебело и горещо.
— Не още. — Керн я притисна към колоната на леглото, протегна ръцете й над главата и сграбчи китките й с една ръка, а с другата започна да я гали. — Първо ме остави да те докосвам… да те вкусвам… навсякъде.
Той сведе поглед към стройното й тяло и Изабел усети как краката й омекват. Керн хвана закръглената й гръд и започна да си играе с перлените връхчета. След това наведе глава и ги захапа. Възбуда заля тялото й и тя започна да се извива срещу него. Искаше да го докосва, да го приеме в себе си, но той не пускаше ръцете й и я подлагаше на чувствена атака.
Едната му ръка се спусна надолу и започна леко да гали бедрата и корема й, докато Изабел не разтвори крака.
— Моля те — простена. — О, моля те!
Керн не сваляше поглед от лицето й, докато пръстите му се движеха към тъмния триъгълник между бедрата й.
