— Моя си — каза той с дрезгав глас и пръстът му се плъзна между влажните гънки.
— Да. — Изабел отметна глава назад и цялото й същество реагира на прекрасния му допир. Тялото й започна да се движи в ритъма на милувките му и когато той спря, тя извика недоволно.
Внезапно Изабел осъзна, че междувременно графът беше пуснал ръцете й. Той коленичи пред нея и обхвана бедрата й. Тя се напрегна от изненада, когато усети бузата му срещу вътрешната страна на бедрото си. Преди да успее да каже нещо, езикът му се заби дълбоко в нея и започна да влиза и излиза в ритъм, от който коленете й се разтрепериха.
За да не падне, тя се хвана с ръце за широките му рамене и се остави удоволствието да я издигне високо, още по-високо, докато най-накрая не падна с радостен вик върху вълна от екстаз.
Керн се изправи и Изабел усети как той я повдига, разтваря краката й, за да я подготви за мощното си оръжие. С един тласък той я изпълни изцяло и тя уви крака около кръста му, докато здравите му ръце я придържаха. Изабел затвори очи и положи буза върху влажната му риза, а ръцете й се вкопчиха в тила му. Той изстена името й, докато се движеше в нея. Тя го поемаше все по-дълбоко и по-дълбоко, отново и отново. Най-сетне плътта й се стегна около него и тя за втори път изпита върховното удоволствие Керн извика, стисна я силно и тялото му се разтресе.
Той я свали на земята, но петите й още не бяха докоснали килима, когато отново я вдигна на ръце и я положи върху леглото. След това отстъпи назад. Изабел искаше да го чувства близо до себе си и посегна към него. Натисна я обратно върху възглавниците.
— Почакай, любов моя.
Керн свали сакото, вратовръзката и ризата си и ги остави да паднат на пода. През цялото време погледът му се плъзгаше по голото й тяло, разпалвайки нов огън в нея, въпреки че Изабел се чувстваше твърде изтощена, за да помръдне.
Искаше й се да почувства тежестта му върху себе си и тя вдигна безмълвно ръце, подканвайки го да легне при нея. Графът се подчини, настани се до нея на леглото и положи глава в сгъвката на рамото й. Едната му ръка се плъзна под гърдите й.
— Обичам да чувствам как ме покриваш с тялото си.
Той повдигна брадичката й, погледна я в очите и каза:
— Аз пък обичам теб.
Тези думи изкачиха Изабел на върха на романтичните й мечти. Струваше й се, че всеки момент ще се разплаче от радост.
— Джъстин! О, Джъстин!
Той отново се сля с нея, бавно, сластно, и я доведе до върха. След това я прегърна и телата им се успокоиха, сякаш бяха едно. Дъждът чукаше по стъклата на прозорците и ги караше да се чувстват, сякаш останалият свят не съществуваше.
Той я гледаше нежно със зелените си очи.
— Пак не взехме предпазни мерки. — Ръката му погали корема й. — Не че съжалявам за това. Искам да ми родиш дете, Изабел. Искам от любовта ни да се роди син или дъщеря.
— Да — прошепна тя. — И аз искам това.
Той я притисна към себе си и я погали по косата.
— Ще ти намеря къща, за да не ни безпокои никой. Може би дори ще бъде най-добре да напуснем Лондон. Нали няма да имаш нищо против да се преместиш да живееш в имението ми в Дербишър? — Той не дочака отговора й и продължи: — Там ще ти хареса, особено през лятото. Хълмовете са прекрасни и покрити със зеленина, а до къщата на вдовицата има разкошна розова градина.
— Къщата на вдовицата?
— Да. Там ще живееш ти. Тя се намира само на половин миля от главната къща, в една горичка от брези. — Той я целуна нежно по челото. — Повярвай ми, любов моя, нищо няма да ми бъде по-приятно от това да живееш в моята къща и да спиш до мен всяка вечер. Но така поне ще можем да се виждаме всеки ден, да се храним заедно, да излизаме на дълги разходки. Можеш ли да яздиш?
Изабел почувства някакво смътно подозрение и само поклати глава. Какво искаше да я накара да направи той?
— Тогава аз ще те науча. — Ще яздим до едно място дълбоко в гората, където обичах да ходя като малък. Там има една долина, през която минава рекичка, и там можем да лежим заедно следобед. Бих искал да видя косата ти, разпръсната върху тревата, и кожата ти, огряна от слънцето. — Докато говореше, ръката му се плъзгаше нежно по тялото й. — И не трябва да се притесняваш от натрапници. Наоколо няма да има никой, който да наруши уединението ни. На обществото ще му бъде забранено да влиза в имението. Така ще мога да посветя цялото си време на теб.
Тихият му, омайващ глас я възбуди, въпреки че тя бавно започваше да осъзнава истинския смисъл на думите му.
— Ти искаш да бъда твоя любовница?
— Да. — Графът хвана лицето й между големите си ръце. — Искам да бъдеш част от живота ми, Изабел. Постоянна част. Винаги ще се грижа за теб. До края на живота ни.
Тя поклати бавно глава.
— Не искам да имам любовна връзка.
Той се намръщи.
— Така ли? Но аз мислех, че искаш да бъдеш с мен. Нали каза, че ме обичаш. — Той се вгледа в очите й и се вцепени, когато осъзна какво имаше предвид Изабел. — Любов моя — каза дрезгаво той, — да не си мислила, че ще се оженим?
Тя не можеше да говори. Можеше само да лежи наранена и да гледа как мечтаният замък се срива.
Керн затвори очи за няколко секунди. Когато ги отвори отново, на лицето му беше изписано съжаление.
— Господи! Съжалявам, ако съм те подвел. Но ти сигурно разбираш, че брак между нас е невъзможен.
— Не — прошепна тя. — Не разбирам.
— Аз имам дълг, място в парламента, което някой ден трябва да заема, отговорност пред обществото. Колкото и да ми се иска да не беше така, не мога да променя обстоятелствата. Не мога да променя социалното си положение. — Пръстите му се плъзнаха по деликатната й брадичка. — Никой от нас не може да промени това.
Изабел отблъсна ръката му.
— За теб аз съм копелето на една уличница и никога няма да бъда нещо повече.
— Това не е вярно. Ти си много повече. Ако не беше така, нямаше да бъда до теб сега, нямаше да захвърля всичко, в което вярвах.
— О, да не би сега да ме обвиняваш за това, че съм съсипала живота ти?
Графът я сграбчи за раменете.
— Изабел, ти си моят живот. Никога няма да те изоставя, имаш честната ми дума. Не искам да изпитваш никакви съмнения за пълното ми отдаване само на теб.
Тя седна в леглото и се отдръпна назад, за да пропъди изкушението да приеме предложението му.
— А когато поискаш наследник? — попита тя. — Какво ще направиш тогава? Ще се ожениш за някоя дама. Ще ме оставиш заради нея.
Той стисна зъби и погледна встрани, сякаш си представяше мрачно бъдеще.
— Имам втори братовчед, който може да ме наследи. Винаги съм възнамерявал да изпълня дълга си и да се сдобия с наследник, но сега това е невъзможно. — Той целуна трескаво ръката й и я погледна с нескрит копнеж. — Обичам те, Изабел. Не мога да си представя, че ще споделям живота си с друга, а не с теб.
Тя бе копняла да чуе тези думи от мъжа, когото обичаше толкова силно, но срамното предложение на Керн не й позволяваше да изпита радост.
Изабел стана от леглото, сграбчи ризата си и покри с нея гърдите си.
— Милорд, страхувам се, че ще се наложи да оцелеете без мен. — Гласът й беше дрезгав. Внезапно ужасната мъка я разгневи. — Виждате ли, аз нямам намерение да ставам като майка си. Няма да пропилея живота си, опитвайки се да получа мъж, който винаги ще остане недостъпен за мен. Децата ми също няма
