Някаква тежест се стовари върху нея. От сблъсъка тя остана без дъх. Дикенсън я прикова към чаршафите.
— Не толкова бързо, красавице. Още не сме се забавлявали.
Той отърка слабините си в бедрата й и тя усети възбудата му. Тялото му беше долепено до нейното. Тя се опита да вдигне коляно.
Дикенсън се изсмя на безуспешния й опит.
— Да не мислиш, че ще се хвана пак на този номер. Този път ще правиш каквото ти казвам.
Той хвана ръката й, дръпна я към панталоните си и започна да търка пръстите й срещу себе си. Погледът му се изпълни с доволство и той изстена.
— Неее! — изкрещя Изабел и ощипа члена му през панталоните, като вложи цялата си сила.
Дикенсън изкрещя. Хватката му се отпусна. Изабел се опита да се освободи, но нощницата се беше оплела в краката й.
Той я зашлеви.
— Кучка!
Изабел извика от болка. Тя падна задъхана по гръб и затвори очи.
Чуха се други стъпки и някой избута Дикенсън встрани. Някаква мека и успокояваща фигура вдигна Изабел и я притисна към себе си.
— Хайде, дете. Успокой се. Леля ти е тук. Леля Мини. Беше спасена!
Изабел се вкопчи трепереща във възрастната жена.
— Пооомооогни… ми.
— Разбира се, че ще ти помогна, миличка. Не се съмнявай в това.
Мини започна да гали нежно косата на Изабел и тя се почувства ужасно изморена и в безопасност, въпреки че Дикенсън все още седеше пред леглото.
Леля Мини сякаш имаше някаква магическа власт над него. Той не направи нищо, за да й се противопостави, а само седеше, гледаше двете жени злобно и търкаше наранения си член.
— Тя трябва да бъде наказана — каза мрачно той.
— Непохватно копеле — скастри го Мини — Не тя, а ти заслужаваш наказание.
— Тя не искаше да се съгласи.
— Разбира се, че не е искала. Ти й се нахвърли като разгонен бик.
— Другите жени оценяват уменията ми в спалнята.
— Умения, друг път. Нали бях там и чух всичко.
Изабел чуваше разговора им в просъница. Сигурно сънуваше. Това беше невъзможно. Леля Мини не можеше да познава Дикенсън, не можеше да го е оставила да се нахвърли върху нея.
— Може и да съм подплашил малко момичето — каза намусено Дикенсън. — Но мислех, че си й дала опиум, за да я накараш да не се съпротивлява.
— Така е. Но това не ти дава правото да се държиш като обикновен мръсник.
Упоена? Беше упоена? От леля Мини?
Тази мисъл подсказа на Изабел, че беше предадена. Тя се опита да осъзнае смисъла на тази лудост, въпреки че главата й беше замаяна. Чаят. Той й се беше сторил по-сладък от обикновено…
— Зааащо? —
— Тихо, бъди добро момиче — каза Мини и я потупа по бузата. — Само лежи и остави тревогите на леля си. Няма да му позволя да те нарани. Ще изпиташ само удоволствие, най-прекрасното удоволствие, което някога си познавала.
— Този път ще се погрижа да й бъде приятно. — Дикенсън се ухили и сложи ръце на копчетата на панталона си. — Давай да свършваме с тази работа. Нали искаше да го направим тази вечер?
Изабел отново усети как я обзема паника. Тя се вкопчи в ръката на Мини и се опита да се издърпа нагоре. Стаята се завъртя около нея. Пред очите й причерня.
— Сприии го… Моляяя теее. — Тя изричаше думите бавно и провлачено, сякаш полагаше нечовешки усилия да не падне в някаква пропаст.
Мини се наведе към нея и започна да масажира врата й.
— Недей, миличка, няма за какво да се тревожиш. Отпусни се и лежи спокойно. Аз ще бъда до теб и ще му попреча да ти навреди. При мен си в безопасност. — Гласът й беше тих, сладък, убедителен. — Отърси се от страховете си, моето момиче. Просто твоят Джъстин ще се люби със своята Венера и толкова. Няма нищо страшно. Той ще те гали… ще те докосва нежно… и удоволствието ще дойде, ако не се опитваш да му попречиш. Просто се остави в ръцете на Джъстин, позволи си да си спомниш колко прекрасно е да го усещаш…
Въпреки съпротивата на Изабел, тихият глас на Мини сякаш я омагьосваше с хипнотична сила и я правеше напълно безпомощна. Клепачите й станаха невъзможно тежки. Джъстин. Тя почувства заслепяваща болка. Да, Джъстин щеше да дойде тук. Копнееше да бъде докосвана от него, да усеща опитните му ръце върху тялото си.
— След малко той ще те докосне, ще те възбуди. Няма по-прекрасно усещане от това. Остави го да те гали, да се слее с теб. Остави се удоволствието да те отнася все по-високо и по-високо. Прекрасното удоволствие…
Съзнанието й се замъгли съвсем, удавено в лепкавото вълнение, което пулсираше във вените й. Слабините й изгаряха от възбуда. Изабел се чувстваше омекнала и влажна от желание, копнееща за облекчение на болката в себе си. Някой повдигна края на нощницата й и тя се чу да изстенва тихо, когато хладният нощен въздух погали голите й крака.
Джъстин. Тя се размърда неспокойно върху хладния чаршаф. Кожата й беше станала невероятно чувствителна. Сега той щеше да я докосне. Щеше да легне върху нея и да я отнесе в рая. Изабел го желаеше толкова силно.
Топлата му ръка се спусна върху бедрото й.
— Крайно време беше, по дяволите! — тросна се Керн. — Вече два пъти идвам да те търся тук днес. Къде беше?
Лорд Хатауей току-що беше влязъл в библиотеката. Той се втренчи в графа.
— И ти имаш наглостта да идваш в дома ми? — Той посочи към отворената врата. — Махай се оттук!
Керн отиде до вратата и я затвори.
— Не и преди да съм казал каквото имам да ти казвам.
— Вече каза достатъчно. Заради теб Хелън страда много. Заради теб тя се отдръпна от обществото, за да не бъде унижена пред очите на всички.
— Ще се погрижа всички да разберат, че вината за развалянето на годежа е само моя.
— Но няма да отнемеш мъката, която й причини! — Хатауей размаха юмрук. — Моли се тя бързо да осъзнае, че ще й бъде по-добре без теб.
— Да не би да намекваш за връзката ми с Изабел Дарлинг? — попита гневно графът.
— Много добре знаеш, че точно това имам предвид. Как си посмял да прелъстиш момиче, което се намираше под моята опека? Ти нямаш скрупули и чест.
Керн реши да го предизвика нарочно.
— Кажи ми защо толкова много те е грижа какво ще се случи с незаконната дъщеря на една курва?
Маркизът му обърна гръб и отиде да си налее чаша бренди.
— Аз бях отговорен за нея — подхвърли той през рамо. — Докато Изабел живееше тук, тя се държеше като дама…
Керн направи четири бързи крачки, изби чашата от ръката на маркиза и тя падна с трясък на пода.
— Изабел Дарлинг влезе в този дом с изнудване — каза хладно Керн. — Тя излъга Хелън и я накарала повярва, че е нейна братовчедка. И след всичко това ти й предлагаш пет хиляди фунта в случай, че се омъжи за джентълмен. Искам да знам защо.
Хатауей отвърна поглед.
— Нямам какво да ти кажа. Вече сме обсъждали това.
Керн сграбчи маркиза за реверите и го блъсна в една полица за книги. Няколко тома паднаха на
