— Бягайте от огъня, мис Кимброу!
До него от една подпора във вътрешността на коша стърчеше дръжката на един уинчестър. Той издърпа оръжието, на прибежки се отдалечи няколко крачки от горящия балон и се хвърли на земята. Дръпна уинчестъра до рамото си. Четиримата препускащи към него ездачи попаднаха под мерника му.
Мак Интайър стисна устни и дръпна спусъка.
Оловото засвистя от дулото. Той видя как единият от мъжете размаха ръце и падна от седлото по гръб. Конят на втория се строполи на земята в облак прах.
Мак Интайър малко се надигна. В този момент го улучиха. Силният удар от куршума го отхвърли назад и пресече дъха му. Пред очите му затанцуваха червени кръгове, опитваше се да ги прогони, но не му се удаваше. Гадеше му се. Струваше му се, че е от шума на кръвта в ушите му, а може би все още се чуваше свистенето на горелката — чу тропот от конски копита. После пак заплющяха изстрели и нещо горещо запълзя по хълбока му.
Мак Интайър се бореше с мрака, който го завладяваше. Чуваше пронизителните викове на Гуендолин Кимброу. Искаше да се изправи, но не успя дори да повдигне ръката си.
След това над него падна една сянка.
Свистенето на горелката спря внезапно и изведнъж около Мак Интайър стана тихо.
— Това проклето копеле — прозвуча един ръмжащ глас над него. — Би се до последния дъх и помъкна със себе си в ада Бен и Джоел.
Смятат ме за умрял, мислеше Мак Интайър и не се опитваше повече да отваря очи.
— Тук няма пари — каза друг глас.
— Много ясно, дали са ги на Донован — отвърна първият. — Имаме момичето, а това вече е достатъчно.
— Какво чакаш? Убий я. След това ще можем бързо да се върнем и да си вземем парите, преди Ласитър отново да се е появил в Лордсбърг.
Първият се изсмя грубо.
— Защо бързаш толкова, Мич? Можем да вземем кукличката за малко с нас и да се позабавляваме с нея, преди да я разкараме.
Мак Интайър чу как стъпките на мъжете се отдалечават. Момичето пищеше пронизително, а мъжете се смееха грубо.
После Мак Интайър вече не чуваше нищо. Беше изпаднал в безсъзнание.
15.
Лицето на Ласитър беше одимено от барута. Горящите му очи се взираха към подножието на хълма, където хората на Джуд Донован се прегрупираха за последната атака.
До Ласитър се спотайваха Сидни Блад, Кено Бакет и Каскит Дешър. Джим Харууд лежеше два ярда по- нататък в пясъка. С него се свърши още при първото нападение на бандитите. Един куршум сложи край на младия му живот.
— Май желанието им вече се изчерпа — изграчи Сидни Блад, чийто тъмен костюм беше засипан с прах.
Ласитър кимна.
Те претърпяха доста загуби. Най-малко половин дузина бандити се клатушкаха ранени върху конете си и побягнаха.
При Джуд Донован бяха останали близнаците Ларкин и още трима други мъже. А те, изглежда, вече бяха изгубили желание да се бият.
Донован изкрещя, след това внезапно обърна коня си и се спусна към хълма. Ларкинови и другите двама мъже го последваха.
Ласитър здраво стисна зъби.
Над дулото на своя уинчестър той видя изкривеното от омраза лице на бандитския бос. Прицели се точно, но когато натисна спусъка, разбра, че не улучи.
Сидни Блад въздъхна шумно.
Сега Ласитър видя, че конят на Донован политна. В следващия миг той се строполи на земята и затисна под себе си главатаря на бандитите.
Бакет и Дешър стреляха с бясно темпо.
Ларкинови обърнаха конете и се спуснаха обратно по хълма. На другите двама също им беше дошло до гуша. Наведени ниско над шиите на конете си, те препускаха към прореза между скалите, където можеха да се прикрият от куршумите на мъжете горе на хълма.
Изведнъж стана тихо.
Ласитър, Блад, Бакет и Дешър гледаха надолу към Джуд Донован, който лежеше неподвижно под трупа на коня си.
Пръв се изправи Ласитър. Той се приближи към главатаря на бандитите с твърди крачки с готов за стрелба ремингтън в ръка.
Но Джуд Донован вече не представляваше опасност. При падането от коня си беше счупил врата.
Ласитър даде знак на другите. Бакет веднага скочи на седлото на своя сив кон и хвана трите останали без ездачи коне на бандитите. Сидни Блад и Каскит Дешър занесоха трупа на Джим Харууд в колата.
Бакет се приближи с конете.
— Трябваше да погребем момчето тук — изръмжа той. — Така ще можем да зарежем колата. На коне ще пристигнем един ден по-рано в Лордсбърг.
Каскит Дешър се ядоса.
— Без ковчега си не тръгвам оттук — изсъска той. Бакет сви рамене.
— Защо не легнеш в него и да си останеш завинаги вътре?
Изведнъж Дешър извади револвера, но Ласитър сложи ръка на рамото му.
— Запретни два коня в колата, Каскит — каза той. — Блад и аз ще се погрижим за мъртвите бандити.
Кено Бакет изръмжа нещо, обърна сивия си кон и се спусна надолу по хълма.
Сидни Блад погледна след него.
— С този ще имаш още ядове, Ласитър промърмори той.
Ласитър забеляза мишеловите към обяд. Те се виеха на няколко мили северно от тях на все по-тесни кръгове.
Ласитър мислеше за Орвил Мак Интайър и Гуен Кимброу. Дали бяха паднали с балона?
Той даде знак на Каскит Дешър да спре колата. Сидни Блад, който седеше свит до Дешър на капрата, трепна и изправи глава.
— Какво има? — попита той. Ласитър посочи на север.
Сега и другите видяха кръжащите мишелови.
Кено Бакет, който беше препуснал напред, дръпна юздите на коня си и се върна обратно. Ласитър разбра, че той отдавна е видял мишеловите.
— Сигурно е някакъв умрял дивеч — каза той грубо. Сидни Блад и Ласитър си размениха по един бегъл поглед.
После Блад взе юздите на впрегнатите в колата коне от ръцете на Каскит Дешър и подкара животните. Описа широка дъга и ги насочи на север.
Ласитър подкара Груло с леко цъкане на езика. Конят като че ли от само себе си се понесе в лек галоп. Той бързо се отдалечи от колата.
Няколко минути по-късно Кено Бакет го настигна. Широкото му лице беше зачервено от яд.
— По дяволите, Ласитър, ти май съвсем си откачил? — изпъшка той. — Какво всъщност искаш? Кимброу е мъртъв. Той плати откупа за дъщеря си, а ти я освободи. Никой няма да ти се разсърди, ако прибереш стоте хиляди долара.
Ласитър леко се усмихна.
Знаеше много добре какво гложде Кено Бакет. В торбите на седлото му имаше достатъчно пари, за да прекара остатъка от живота си без грижи, с вино, жени и песни. Пари, които повече никой нямаше да поиска
