от него, откакто Джуд Донован хвърли топа. Но той нямаше смелостта да обърне коня си назад и да тръгне сам през земите на апачите.
— Не те задържам, Кено. Вече съм ти го казвал.
— По дяволите, много добре знаеш какви са шансовете на човек, когато е сам!
— Защо не попиташ Блад или Каскит? Или се страхуваш, че и те ще поискат дял?
Кено Бакет ругаеше, но не каза нищо повече. Ядосан, той поизостана малко, така че Ласитър пръв стигна до сипея, над който кръжаха мишеловите.
Неговият Груло цвилеше пронизително.
Иззад скалите се показаха два оседлани коня и се загледаха в Ласитър.
Ласитър препусна към напълно опожарения кош на балона. По черните петна от пепел в пясъка и околните скали той разбра, че е изгорял и балонът.
Държеше ремингтъна в ръка.
На кого ли са конете?
Смяташе да се отправи към тях, когато забеляза, че до една скала нещо мърда.
— Орвил! — изкрещя той. Скочи от седлото и се спусна към Мак Интайър, който се беше свил в сянката на скалата.
Шотландецът изглеждаше зле. Ризата му беше напоена с кръв. Хлътнали дълбоко в кухините, очите му бяха помръкнали.
Ласитър коленичи до него и внимателно го привдигна.
— Какво се е случило, Орвил? — попита той. — Къде е Гуен Кимброу?
Мак Интайър не отрони нито дума. Ласитър внимателно му даде да пие. Едва тогава шотландецът беше в състояние да каже, как четирима конници са свалили балона със сачмени патрони.
— Двама от типовете убих, Ласитър! — изграчи той. — Но не можах да попреча на другите двама да вземат със себе си мис Кимброу. Чух как единият каза, че ще се позабавляват малко с нея, преди да я убият.
Ласитър се питаше кои ли биха могли да бъдат тези двамата? Значи все пак Бриджит Кимброу е имала пръст в убийството на мъжа си. Беше платила на убийците и след убийството на Клейтън Кимброу им е поставила задачата да се погрижат доведената й дъщеря да не се върне жива в Лордсбърг.
Ласитър видя, че Кено Бакет, който яздеше през сипея, се спря на два пъти. След това препусна към Ласитър и спря сивия си кон до него. Като погледна Мак Интайър, каза:
— Пречукал е двама бандити. Къде е момичето?
Ласитър не отговори.
— Домъкни мъртвите — каза той грубо — и ги погреби. Провери дали нямат долари в джобовете.
Бакет пак обърна коня си.
Колата с Блад, Дешър и мъртвия Джим Харууд се приближаваше. Ласитър се радваше, че е взел Каскит Дешър. Дешър се оправяше с раните от куршуми още по-добре, отколкото с оръжието. Ако съумееше да извади оловото от тялото на Мак Интайър, шотландецът може би щеше да има шанса да оживее.
Сидни Блад се осведоми накратко от Ласитър какво се беше случило, след това тръгна към конете на бандитите и се метна на седлото на сиво-жълтия кон. Без да се оглежда, препусна в западна посока.
Ласитър ругаеше.
Посъветва се набързо с Каскит Дешър и му каза, че трябва да дойде след тях с Мак Интайър и колата. После даде знак на Кено Бакет и препуснаха в галоп след Сидни Блад.
16.
Добре запазената камбанария на порутеното мисионерство на Сен Вирджин се издигаше към червеното вечерно небе като заплашителен показалец. На върха добре се виждаше кръстът, около който се виеше слаб дим и се разстилаше пред червения хоризонт.
Ласитър, Сидни Блад и Кено Бакет бяха спрели конете си и гледаха към мисионерството. Следите от двата коня водеха право тук. По дълбоките отпечатъци от копитата на едното животно ставаше ясно, че носи и втори ездач — Гуендолин Кимброу.
— Защо спираш, Ласитър? — попита Кено Бакет грубо.
— Ще почакаме, докато се стъмни, Кено. Щом Карнахан ни види, ще убие момичето.
— Че какво иска от него?
Ласитър махна с ръка. Нямаше желание да споделя с Бакет подозрението си, че на Карнахан е платено от Бриджит Кимброу.
— Ще чакаме! — повтори той.
Сидни Блад насочи коня си към Ласитъровия Груло.
— Ще заобиколя и ще се опитам да осигуря безопасността на Гуен Кимброу, ако Карнахан я нападне — каза Блад.
— О’кей, Блад! Но трябва да яздиш бавно. Едно малко облаче прах се вижда от мили разстояние на фона на червеното небе.
Блад кимна, обърна коня си и тръгна.
Кено Бакет се смъкна от седлото. Прокара дясната си ръка по торбите, които висяха на него. Ласитър се питаше колко ли долара имаше вътре. Сигурно беше голяма сума, защото Бакет прибра повече от половината трезор.
Не разговаряха помежду си.
Ласитър усещаше, че парите бяха променили Бакет. Недоверие тлееше в очите му. Вероятно се опасяваше, че Ласитър е хвърлил око на парите в неговите торби.
Ласитър не му обръщаше внимание. Стоически чакаше червения диск на слънцето да се скрие зад хребета на планините. След това затегна коремния ремък на Груло и то възседна.
Кено Бакет направи същото.
Ласитър погледна още веднъж назад към собствените си следи. Стори му се, че на хоризонта вижда малки облачета прах, но вече беше достатъчно тъмно, за да може да се забележи нещо по-определено. Надяваше се, че това е Касит Дешър с колата.
Яздиха, докато приближиха на половин миля разстояние до мисионерството, преди да слязат от седлата и да извадят уинчестърите от кобурите.
Между порутените зидове на мисионерството блещукаше червеникава светлина.
Явно Ройбен Карнахан се чувстваше на сигурно място.
Ласитър кимна на Кено Бакет. Притичаха приведени. Вятърът се беше обърнал и сега духаше откъм север. Ласитър усети миризмата от дима на огъня, който гореше в развалините.
Малко преди мисионерството се разделиха. Тъмнината погълна Кено Бакет.
Ласитър безшумно се промъкна напред. Незабелязано стигна до кирпичения зид на камбанарията и се притисна към него. Беше още топъл от слънчевите лъчи.
Гърлен смях стигна до ушите на Ласитър. След това му се стори, че чува тихия плач на момичето.
Промъкна се покрай зида, докато стигна до едно срутено място, откъдето можеше да се покатери в мисионерството.
Една кирпичена стена беше осветена от пламъците на огъня. По нея се движеха сенки.
Ласитър стисна по-здраво уинчестъра, отиде до арката на една врата и бавно подаде глава.
В едно голямо помещение, от чиито стени бяха останали само части, гореше буен огън. До него седяха двама мъже. Ласитър позна единия веднага. Ройбен Карнахан винаги е бил свиня. Човек с чувствителен нос не би могъл да стои до него и една минута.
Дребния, сух мъж с белезникавата руса коса Ласитър също вече беше виждал. Казваше се Мич Бърнс. След разрива на Ласитър с Уелс Фарго той мина на страната на Ройбен Карнахан.
А къде беше Гуен Кимброу?
Ласитър чу пръхтенето на конете. Видя ги, че стоят до отсрещната стена. Недалеч от тях, долу до стената, се беше сгушила малка сянка.
Ласитър затаи дъх, когато изведнъж забеляза раздвижване там отсреща. Тихото скимтене на момичето заглъхна.
