седмици в Лордсбърг и толкова. Трябваше да следвате заповедите ми, Ласитър. Не си въобразявайте, че можете да свършите всичко сам. Аз съм този, който решава! Вие ще правите това, което ви кажа!
Ласитър настръхна.
Откакто работеше за бригада № 7, никой не беше разговарял така с него. Ако този тон беше новата мода тук, след изпълнението на задачата щеше да обърне гръб на организацията.
— Замълчете за малко, Бейли? — просъска той в отговор. — Ако се мислите за велик стратег, тогава, по дяволите, идете вие в Уулфс Хоул! Това, в което съм убеден, е, че Донован ще ви застреля в деня на пристигането ви.
Адвокатът пребледня.
— И какво смятате да предприемете сега, след като вече познавате Уулфс Хоул? — каза Бейли малко по-спокойно. — Ако се върнете в гнездото на бандитите, ще се нахвърлят върху вас и ще ви убият!
— Това са неща, които можем да обсъдим, ако най-сетне ми кажете за какво става дума, Бейли. Какъв интерес има Бригада № 7 да унищожи Джуд Донован? Изплюйте камъчето, Бейли! Престанете с играта на криеница.
Лицето на Джеймс Т. Бейли се разкриви в гримаса.
— Ако не беше толкова малко времето, щях да телеграфирам във Вашингтони да поискам да ми изпратят друг човек — изсъска той.
— Хващам се на бас, че ще го направите веднага, щом забележите, че съм напуснал Лордсбърг — каза Ласитър с широка усмивка. — Казали са ви, че нямат друг човек, нали? — продължи да човърка Ласитър.
— Нямат друг и нямат по-добър — изръмжа Бейли. — Е, добре, Ласитър. Забравете всичко станало досега. Вече добре познавате Уулфс Хоул. Може би това е едно предимство, ако се върнете и освободите заложниците.
— Заложници ли? — попита Ласитър изненадан. Джеймс Т. Бейли кимна. — Заложници: затова става дума, за нищо друго. Бригада № 7 не се интересува от Джуд Донован — във всеки случай поне за момента. Е, вървете, Ласитър, изкъпете се, а след един час ще се срещнем в хотел „Каноа“. Там ще ни чака фермерът Клейтън Кимброу.
Джеймс Т. Бейли се обърна и посегна към купа книжа върху бюрото си.
Ласитър вече можеше да си върви.
Той размишляваше дали да не каже на пингвина още веднъж мнението си, но после сви рамене и напусна офиса на Бейли. Не беше в състояние да превъзпитава типове като Бейли. Такива като него винаги ще ги има. И за съжаление хората от този сорт бяха повече, отколкото тези от другия.
Ласитър се върна в пансиона, в който беше наел стая. Банята вече беше приготвена за него. Поръча това, преди да отиде при Бейли, за да се подсигури.
Топлата вода му подейства добре.
Куп мисли минаваха през главата му.
Питаше се какво ли щеше да излезе от разговора с фермера. Очевидно Кимброу имаше нещо общо със заложниците, за които Бейли беше говорил. Доколкото познаваше Донован, междувременно Кимброу трябваше да му плати тлъст откуп.
Ласитър излезе от дървената вана и се избърса. Банята се отрази добре и на тялото, и на душата му. Чувстваше се нов човек, когато облечен в чисти дрехи се отправи към хотел „Каноа“ по Степуокс Мейн Стрийт.
Клейтън Кимброу беше човек канара. Чепат като стогодишен дъб, устоял на не един ураган. Имаше сребристобяла коса, но това не го състаряваше, а напротив, в комбинация със здравия кафяв тен на лицето и гледащите открито сиви очи му придаваше нещо младежко, нещо, което напълно липсваше на Джеймс Т. Бейли например, който беше с няколко години по-млад от Кимброу.
Клейтън Кимброу не очакваше сам Бейли и Ласитър.
Ласитър беше шокиран не по-малко, отколкото в Уулфс Хоул.
Сидни Блад, който седеше на масата до Клейтън Кимброу, се изправи, хилейки се.
— Здрасти, Ласитър — каза той.
— Блад! — Ласитър процеди през зъби така омразното по-рано име.
— Вие се познавате? — попита Джеймс Т. Бейли изненадан. Ласитър и Блад кимнаха, без да отговорят на адвоката. Погледът на Бейли подозрително сновеше между Ласитър и Блад, след това представи Ласитър на фермера.
Сивите очи на Клейтън Кимброу проучваха Ласитър и, изглежда, това, което видя, му хареса.
— Радвам се да се запозная с вас, мистър Ласитър — каза той с приятен баритонов глас. — Радвам се, че описанието на Бейли не отговаря на истината. Но Бейли никога не е бил добър познавач по отношение на хората. Той не обърна внимание на това, че лицето на Джеймс Т. Бейли се разкриви от яд, а се обърна към седящия до него Сидни Блад: — Вече познавате мистър Блад. Това сигурно ще помогне на общата ви работа.
Думите му не харесаха на Ласитър. Всичко друго беше очаквал от срещата си със Сидни Блад в Уулфс Хоул, но не и че ще получи задача, която да изпълнява заедно с някогашния кръволок на Уелс Фарго.
— Трябва да освободите дъщеря ми и да изпратите Джуд Донован в ада — каза Кимброу сурово.
Джеймс Т. Бейли застана пред Ласитър.
— Какво означава това, Кимброу? — изфуча той. — Беше уговорено, че ще ви помагаме при освобождаването на заложниците. Всичко останало е ваша лична работа.
— Успокойте се, Бейли! — каза Кимброу сухо. Ласитър имаше чувството, че старият лъв не гледаше риозно на адвоката.
— Няма да се успокоя — изръмжа адвокатът. — Какво търси мистър Блад на нашия разговор? Не искам прекалено много хора да знаят, че ние…
Сега Клейтън Кимброу се ядоса.
— Оставете на мен да преценя кое е правилно, Бейли!
— Така ли? — Бейли ядно гледаше от долу на горе великана. — Тогава може би ще е по-добре да си вървим. Елате, Ласитър! — Той се обърна и тръгна към вратата. Ласитър не помръдна.
— Е, Ласитър? — изджафка Бейли от вратата. — Идвате ли?
— Можете да се махате, Бейли — каза Ласитър хладно. — Аз тавам тук. Искам да си поговоря с мистър Кимброу и мистър Блад.
В хотелската стая стана тихо. Чуваше се само учестеното дишане на Джеймс Т. Бейли. След това той затръшна вратата, но като обърна глава, Ласитър видя, че Бейли не беше излязъл от стаята.
Клейтън Кимброу се усмихна и ги покани с жест да седнат на масата.
Ласитър седна. С пламнало от гняв лице Бейли също се приближи и седна до Ласитър.
— Ще донесеш ли чаши и бутилка уиски, Сид? — попита Кимброу Блад.
Сидни Блад кимна и сложи чашите пред мъжете. Отворената бутилка уиски остави по средата на масата, така че всеки да може сам да си налее.
— През деня не пия — надуваше се Бейли. Ласитър демонтративно взе бутилката и си напълни чашата почти догоре.
Хилейки се, и Кимброу направи същото. Сидни Блад се задоволи с половин чаша.
Докато пиеше, Ласитър наблюдаваше фермера. Забеляза, че и Кимброу открито го гледа. Те си допаднаха от самото начало и в този момент Ласитър се питаше защо досега не беше тръгнал на своя глава за Джила Маунтънс да се опита да освободи дъщеря си и да изпрати по дяволите Джуд Донован. Пари и власт, за да успее да събере хора, той сигурно имаше.
— Бейли говореше в множествено число, като разправяше за заложници — започна Ласитър.
Кимброу кимна.
— Джим Харууд се опита да освободи дъщеря ми Гуендолин на своя глава. Харууд е заместник-шериф тук, в Лордсбърг. Но аз не знаех нищо за това, а той естествено не е успял да се справи с Донован. Трябва да е доволен, че е жив.
— За какъв откуп става дума?
Кимброу и Блад размениха бързи погледи.
— Сто хиляди долара — каза фермерът глухо.
