Шерифът уморено затвори очи и се прозя. Чу как Мълиган се отдалечи с тежки стъпки и отново заговори с верния си скаут Кърли. Този Кърли беше висок мършав мъж с гъвкаво тяло и прорязано от бръчки лице. В очите му имаше нещо студено и неподвижно.
— Смятам да продължим, Кърли — каза Мълиган. — На всяка цена трябва да уловя проклетото копеле. Ако успееш да намериш следата, чака те голяма премия!
Кърли се усмихна едва-едва.
— Това звучи много добре, шефе — отговори той. — Вие сте щедър, знам.
Водата скоро завря и над лагера се разнесе аромат на кафе. Шерифът също получи чаша горещо кафе и пристъпи към Мълиган.
— Предупреждавам ви, Мълиган — каза спокойно той, — че ако заловите брат си и нещо се случи с него, вие ще отговаряте пред съда.
— Той не ми е брат — изръмжа ядно Ред Клайд. — Той е едно проклето копеле! Ще се погрижа да си получи заслуженото.
Шерифът спокойно отпи от чашата си.
— Вие не сте в ред, човече — отговори той. — Защо сърцето ви е пълно само с омраза? — После спокойно се обърна настрани.
Мълиган се загледа след него с ръка на револвера. Лицето му беше зачервено от гняв и нервно потреперваше. Как му се искаше да забие един куршум в тила на този човек! Вече не можеше да го понася.
— Недейте, шефе — прошепна някой зад гърба му. — Това само ще ви докара нови неприятности.
Говореше Шърман, един от помощник-шерифите. Един от онези, крито тайно получаваха заплата от Ред Клайд Мълиган.
Лицето на Мълиган се проясни.
— Прав си — отговори тихо той. — И така ще свършим работа.
Шерифът изпразни алуминиевото канче и отиде при коня си. Метна се на седлото, вдигна ръка и високо произнесе:
— Запомнете добре това, което казах на шефа ви! Законът на Линч не важи в този щат! Ще изправя всички ви пред съда, ако извършите нещо незаконно.
После обърна коня си и бавно потегли обратно. Много му се искаше да узнае как Ласитър е успял да заблуди преследвачите си. Беше силно разтревожен и не му се вярваше, че тази объркана история скоро ще свърши.
Ласитър, Арч Колеман и Хуанита Перада влязоха в града тъкмо когато се развиделяваше. Бързо се отправиха към дома на шерифа. Отначало Арч не беше съгласен с това хрумване на Ласитър и той едва успя да го убеди в правотата си.
Тримата седяха в жилището на шерифа на втория етаж и нетърпеливо чакаха. Когато Хуанита Перада не можа да издържи повече, тя полегна в спалнята на тясното легло на шерифа. По лицето й беше изписана смъртна умора. Тя се беше държала достойно през цялото време.
Ласитър и Колеман в това време пиеха от уискито на шерифа.
— Обичаш ли я? — попита Арч. — Може би дори ще се ожениш за нея…
Ласитър махна с ръка.
— Много я харесвам, Арч — призна той. — Тя е великолепна жена. Но ти много добре знаеш, че не мога да се обвържа за цял живот. Вече се жених веднъж, но убиха жена ми. Още няколко пъти се опитах да се установя някъде за повече време, но нищо не излезе.
— Тя е много привързана към тебе — подхвърли Арч. — Обича те, Ласитър! Ще понесе тежко раздялата. Нали знаеш това?
Ласитър кимна. Мисълта за възможната раздяла измъчваше и него.
— Да, един ден всичко ще свърши…
— Не е ли по-добре да си помислиш пак, приятелю?
— Не вярвам, че ще взема друго решение.
Ласитър се облегна удобно в креслото и затвори очи. Миналото за кой ли път през този ден оживя в съзнанието му. Нямаше ли най-после да го оставят на мира тези тежки спомени? Това беше същинско проклятие.
Някога имаше жена, която истински обичаше. Но му я бяха отнели по най-жесток начин. Ласитър беше създал фирма за превозване на товари заедно с един приятел. Мощната компания „Уелс Фарго“ беше унищожила предприятието им, създадено с толкова много труд. Ласитър остана гол като пушка.
Струваше му се, че е минала цяла вечност оттогава. Беше се превърнал в скитник, търсач на приключения, борец за правда. Беше успял да си върне всичко, отнето му от представителите на „Уелс Фарго“. Но те го преследваха безмилостно и той много пъти се спасяваше с бягство.
Един ден се върна в Мексико, придружен от Мери Канърой, дъщерята на палача. Но не намериха щастие в малката хасиенда. За кой ли път разрушиха целия му живот.
Гласът на Арч Колеман го изтръгна от тежките му мисли.
— Какви планове имаш, амиго? Какво ще правим сега? По кой път ще тръгнем?
Ласитър все още беше като замаян. Страшно му се спеше.
— Има една възможност — промърмори той.
— И коя е тя?
— Пътят към истината минава през твоя полубрат — отговори Ласитър. — След всичко, което чух досега, там е ключът на загадката.
Арч отчаяно изстена.
— Не мога да повярвам! Тази мисъл ме подлудява.
В този миг прозвуча конски тропот. Откъм задната страна на къщата се приближаваше кон с ездач на гърба си. Ласитър и Колеман скочиха от креслата и се притаиха зад пердето. После погледнаха надолу към малкия заден двор, в края на който имаше обор. В двора влезе шерифът Стюдмън. С явни признаци на умора по лицето. Той слезе от коня си и се зае да го разседлава. Дрехите му бяха покрити с прах.
— Ще има да се чуди, като ни види — пошепна Колеман.
— Хайде да го уплашим, а, Арч?
— Какво искаш да направиш?
— Много просто. Сигурен съм, че по най-бързия път ще се отправи към спалнята си.
Арч Колеман се ухили. За пръв път в очите му пробляснаха весели искрици.
— Много ми е интересно как ще преживее изненадата — усмихна се той.
Шерифът бързо се оправи с коня си и го остави в малката конюшня. После тръгна нагоре по стълбите.
Ласитър и Арч Колеман прибраха бутилката и двете чаши и застанаха от двете страни на вратата.
Шерифът наистина беше много уморен. Без да се огледа встрани, той прекоси дневната и изчезна в малката спалня, където спеше Хуанита Перада.
Отвори вратата и спря като вкаменен.
— Хей! — промълви след малко той. — Какво става тук?
После светкавично се обърна. Беше чул шум зад себе си и насочи револвера си право в лицето на Колеман. Когато позна двамата мъже, облекчено въздъхна и прибра оръжието обратно в кобура.
— Ти наистина имаш невероятни идеи, Ласитър — промълви едва-едва той. — Как успяхте да се върнете в града? Къде са конете ви?
— Рио измисли всичко — отговори Ласитър. — Срещна ни през нощта. Без него бяхме загубени.
После набързо разказа на шерифа за случилото се през нощта.
— Този кучи син Рио! — въздъхна шерифът. — Както винаги рискува много. Мълиган няма да се откаже толкова лесно. Заклел се е да те види на бесилото, Арч.
Настъпи потискаща тишина.
— Я не правете такива физиономии — каза Ласитър. — Да не сме на погребение! Нещата не са чак
