— Аз съжалявам не другите, а самия себе си — отвърна Лу.
— По дяволите, това вече е много! Колко си взел от банката на Рио Гранде?
— Точно сто хиляди долара.
— Това не би трябвало да означава край за тебе. Ти си богат човек, Лу.
— Бях, някога — отвърна той и чудно, но все още се усмихваше. — Бях инвестирал известни пари в акции. Предимно в сребро. Те се обезцениха поради предизвиканото от американците внезапно заливане на пазара със сребро. Остатъкът вложих в една друга сделка. Тя не беше съвсем чиста.
— Контрабанда?
— Оръжия за една страна в Южна Америка — отговори Лу. — Не искам да те отегчавам сега с подробности. — Вложих триста хиляди. Две трети от тях притежавах аз самият. Остатъкът взех назаем. В цялата тази история имаше предателство. Знам дори и кой беше предателят. Накрая Габриел сам направи така, че сделката да пропадне. Чрез своите посредници естествено. Самият той винаги остава в сянка.
— Сигурен ли си, че той го е направил?
— Имам доказателства — отвърна Лу. — Но нищо не мога да направя с тях. Бих се саморазобличил. Ръцете ми са вързани, Ласитър. И най-лошото е, че този сатана ме държи в ръцете си. Аз все още му дължа тези сто хиляди долара. Плюс лихвите. Няма да мога повече да се измъкна. Той ги накара да ми поставят ултиматум. Мога да продам това заведение на банката и после да остана да работя и занапред тук като обикновен служител. Това е дилемата, пред която съм изправен в момента.
— И какво мислиш да правиш?
— Минавало ми е вече през ума да го убия.
— Но това не е в твоя стил, Лу. Познавам те. Ти никога не си се занимавал с убийства.
— Още повече че това с нищо няма да ми помогне — отбеляза Лу. — Смъртта на дон Габриел няма да ме избави от дълговете ми. Но имам и една друга идея, приятелю. Тя току-що ми хрумна.
Ласитър кимна.
— Разбирам. Мислиш за Джулия. Прав ли съм?
— С нея човек би могъл да изнуди Габриел. Той вече даде първите сто хиляди долара. Ще му разкажеш, че едва си успял да се измъкнеш, но Джулия все още се намира в ръцете на бандитите. Ще му кажеш, че искат още веднъж същата сума. Парите ще дадеш на мен. И накрая ще заведеш дъщеря му жива и здрава вкъщи. Естествено няма да го направиш просто така, без нищо. Ще те включа в сделката, да речем, с двадесет хиляди. Все пак ще бъдат лесно спечелени пари, нали? Освен това ще получиш добро възнаграждение и от дон Габриел. Помисли си, приятелю!
Ласитър в никакъв случай не биваше да отказва. За Лу той си беше един истински разбойник, а не таен представител на закона. В противен случай никога не би му направил това предложение.
Ако откажеше веднага, Лу би го заподозрял. Той беше дяволски проницателен. И на всичкото отгоре беше и доста хитър.
— Ще помисля върху това предложение — отвърна Ласитър. — Сега на първо време се нуждая от няколко часа сън.
— Габриел е неблагодарно копеле — добави Лу, докато Ласитър, измъкнал се вече от ваната, се подсушаваше. Не бива да се учудваш, ако ти скрои някой номер. Той при всички случаи все още не е забравил, че си застрелял четирима от неговите хора. Много е злопаметен.
— Те се изпозастреляха взаимно — каза Ласитър. — Аз да съм улучил най-много двама от тях.
— Това няма никакво значение — отвърна Лу. — Ти си го предизвикал с поведението си. Такива неща той не прощава на никого. Направил си го за посмешище пред хората му. После те е помолил да му помогнеш. Заведи днес обратно скъпата му дъщеря и ще срещнеш един друг дон Габриел. Би могъл много бързо да намериш смъртта си. Знаеш ли, че в имението си той сам раздава правосъдие? Това е публична тайна, но никой не би се осмелил да му търси отговорност за това. Мексиканските власти така или иначе го смятат за човек, който с твърда ръка се грижи за реда и справедливостта. На някои отговорни лица в правителството им е дори вероятно по-удобно да има такъв един човек, който да се справя с престъпниците по късата процедура. Това спестява на държавата много разходи. По заповед на дон Габриел вече са били обесени няколко човека. Същата съдба може да сполети и теб.
Ласитър уви хавлията около хълбоците си.
— Имам нужда от нови дрехи и оръжия — каза той. — Ще ми набавиш ли всичко необходимо, Лу?
— А след това?
— Мисля, че ще отида при дон Габриел — замислено отвърна Ласитър. — Това може би ще бъде най- удачното в случая.
— Знаех си, че ще успея да те убедя — засмя се Лу. — Скоро ще разбереш, че съм имал право. Ще се поогледам малко в града. Когато се наспиш, ще ти съобщя какво ново има.
— Имам още един въпрос.
— Слушам те.
— Достатъчно голямо ли е леглото на Джулия за двама?
— И още как. Дори много по-голямо — отговори Лу и разпери с широк жест ръцете си.
7.
В Ел Пасо се носеха какви ли не слухове и фантастични истории.
Шерифът Роб Уебстър бе пристигнал бързо с всичките си помощници по различните места на престрелките.
Навсякъде бяха намерили само мъртъвци. Общо девет на брой. Мексиканци, а също и американци.
Повечето от тях, само ранени в началото, са били доубити по-късно с изстрел от непосредствена близост.
Шерифът Уебстър беше изправен пред една загадка. Нямаше нито едно свидетелско показание, което да можеше поне донякъде да му помогне.
Очевидно в случая се касаеше за война между различни банди. Такива неща тук непрекъснато се случваха. Мексиканците и американците постоянно си тровеха взаимно живота и когато се стигнеше до вражди между различните банди, тогава наставаше истински ад.
Всички мъртъвци бяха безименни. Не намериха в тях нищо, което да сочи по някакъв начин тяхната самоличност. Изложиха ги и прилежно ги фотографираха, както бе предписано по правилник. Много любопитни се стекоха там и преминаха покрай отворените им ковчези. Странно, но не се намери никой, който да познава някого от мъртвите.
На шерифа Уебстър не му остана нищо друго, освен да напише един дълъг доклад за случилото се. Той изобщо не вярваше, че шефовете му горе ще се впуснат да разследват по-нататък случая.
Тук, в Рио Гранде, подобни кланета бяха почти ежедневие.
Дори и предишната нощ бе имало престрелка в една уличка на „Барио де Латинос“. Някакъв си чужденец беше разчистил там доста яко. После бе изчезнал безследно и отново никой не знаеше името му.
Шерифът Уебстър си мислеше за едрия чужденец, когото бе зърнал бегло онази вечер преди престрелката. Може да е бил той и вероятно също е паднал убит. Но все още не го бяха намерили.
Уебстър беше добър шериф, но не можеше да размишлява вечно върху проблем, който никога не би могъл да разреши.
Той не знаеше нищо за ожесточената война, която се разиграваше буквално под повърхността.
Нямаше и най-малка представа за смразяващите сделки на дон Габриел, който се ширеше в огромната си, елегантна хасиенда оттатък границата, в Сонора.
Не би могъл да знае нищо и за старицата, притежаваща плана на една стара система от подземни галерии от времето на мексиканската война, която бе изградила върху тази своя тайна фантастичния си план за отмъщение.
Как би могъл шерифът Уебстър да знае всичко това?
Беше му необходимо много време, за да напише докрай доклада си. За него това бе много изморителна работа.
Когато най-сетне привърши омразното си задължение, влезе в първия изпречил се насреща му бар.
