Тя изпитваше смъртен страх.
Тежкоподвижният Лу тъкмо бе влязъл в хотела си, когато чу двата изстрела.
Веднага го обзе силна тревога. Въпреки пълнотата си, той изкачи с невероятна скорост стъпалата и разтвори със замах вратата на Джулината стая.
От пръв поглед разбра, че не е нужно да я вика по име. Ясно защо се бе стреляло отвън. Изстрелите бяха свързани с Джулия.
Но какво, за бога, се бе случило тук по-точно?
Лу изтича в канцеларията и грабна рязаната си пушка. Знаеше, че тя едва ли щеше да му послужи, но следваше инстинкта си. Нуждаеше се от нещо, с което да може да се защитава.
Въпреки това не се втурна, заслепен от ярост, навън. Отвори предпазливо задната врата, която вече не беше заключена. Ослуша се в нощната тишина. Дочу приглушени стонове. Идваха от малката горичка отсреща.
Не се чуваше нищо друго и Лу разбра, че похитителите на Джулия се бяха измъкнали. Избягали! При тази мисъл лицето му се изкриви от ужас. Той със сигурност не би могъл да ги възпре. Дори и с тази стара испанска рязана пушка.
Малко по-късно приклекна до Винсент и го обърна по гръб. Джордж беше все още жив. Той дори успя да му се усмихне разкривено.
— Хи, китаецо!
— Винсент — изръмжа Лу. — Каква каша сте забъркали?
— Исках да заведа Джулия в безопасност — простена Джордж. — Направих го за добро…
Не можа да продължи. Изпадна в безсъзнание.
Лу го повдигна и го завлече до хотела. В стаите всичко беше останало спокойно. Никой не бе забелязал драмата, разиграла се отвън. Тук не беше нещо необичайно да се стреля понякога. Особено в последно време, така че хората вече бяха привикнали с това.
Лу завлече ранения мъж в стаята, в която бяха спали Джулия и Ласитър. Положи го върху леглото и изтича отново навън, за да провери за други ранени.
На тях за съжаление вече с нищо не можеше да им се помогне. Тримата мъже бяха мъртви. Винсент бе имал невероятен късмет, за да оживее. Тези убийци обикновено си вършеха работата докрай. Вероятно, бързайки да се измъкнат, не бяха успели да проверят още веднъж жертвите си. Освен това са били твърде уверени в делото си.
Лу отново се върна при леглото на ранения и махна от тялото му напоената с кръв риза, като я разкъса. Раната не изглеждаше толкова зле. Виждаше се само едно тясно бодване, сякаш кожата се бе разпукала от само себе си.
Лу донесе превръзки, алкохол за дезинфекциране и едно гърне със специална паста за рани. Направи всичко, което бе по силите му. Ако Винсент имаше добър ангел-пазител, щеше да оживее. Зависеше от това, доколко тежки бяха вътрешните увреждания.
Лу поднесе една бутилка към устните на изпадналия в безсъзнание мъж. Беше същото онова силно питие, което бе помогнало и на Ласитър да се съвземе.
Винсент също се посъвзе донякъде. Необходимо му бе обаче известно време, за да осъзнае къде се намира.
— Съжалявам, Лу — прошепна той. — О, боже! Исках да заведа Джулия на сигурно място. Опасявам се, че в случая се касае за по-вероломно предателство, отколкото си мислех досега.
— Предателство ли? — запита Лу мрачно. — Разказвай, Винсент!
— Русокосата — прошепна Винсент с отпаднал глас. — Наричаме я Ла Рубия. Още през онази нощ се опита да подмами Ласитър в клопката. Разбрала е по някакъв начин къде са се подслонили двамата. Тя съобщи на дон Габриел. И той ме изпрати тук с няколко от момчетата. Трябваше да измъкнем Джулия, а Ласитър…
Джордж замълча и поклати глава. Без малко да издаде всичко.
Но вече беше казал твърде много.
— Трябвало е да убиете Ласитър, нали? — процеди през зъби китаецът. — Това е искал дон Габриел. Не отричай, Винсент! Чета истината по лицето ти. Ти не умееш да се преструваш.
— Да, по дяволите — изстена той. — Аз бях против, но тогава дон Габриел ми напомни, че все още му дължа голяма благодарност за това, което е направил за мен. И нямаше как да кажа не. Но не исках да убия Ласитър, кълна се, Лу. Исках само да му отнема момичето. И след това щях да го посъветвам да не се мярка повече в хасиендата.
Китаецът седеше тъжно загледан пред себе си. После промълви тихо с дрезгав глас:
— Известно ли му е на дон Габриел, че заради него този мъж слезе в преизподнята, в ада, който нито един човек не би могъл да си представи? Джулия ми разказа всичко. Ако не е бил Ласитър, тя е щяла да бъде загубена завинаги. Той съвсем сам е разбил на пух и прах тази опасна шайка и й е причинил огромни загуби. Твоят дон Габриел с ума си ли е изобщо?
— Той мрази Ласитър — прошепна Винсент, — защото го унижи в хасиендата пред целия му персонал. Такива неща дон Габриел никога не преглъща. Той прие помощта му само за да може по-късно да му отмъсти за всичко.
Лу гледаше втренчено пред себе си. От устата му неволно се изплъзна това, което мислеше в момента:
— А той сега е на път към хасиендата. Не знае какво се е случило междувременно. Дон Габриел също не знае нищо.
Винсент се втренчи в него с недоумение.
— За кого говориш, Лу? Кой е на път към хасиендата?
— Ласитър естествено — ядосано отвърна китаецът. — Кой друг?
— Нима е жив? Мислех, че е застрелян.
— И аз така си помислих в началото. Но вече е добре и се отправи към дон Габриел. Беше тръгнал, за да поиска подкрепление. Само с помощта на една силна команда може да се ликвидира това свърталище на плъхове.
Те се спогледаха.
— Мога ли да те помоля за нещо, Лу? — запита Винсент след известно време, преминало в напрегнато мълчание. — Мога ли?
Лу поклати глава.
— Не е необходимо, Джордж. Аз и сам вече стигнах до тази идея. И ще я осъществя по собствена инициатива, а не защото ти си ме помолил за това.
— Кажи му, че русокосата играе двойна игра. Тя е една проклета усойница.
— Сигурен ли си?
— Само чрез нея бандата може да е разбрала къде са се подслонили двамата.
— Тогава значи и моят живот е в опасност.
— Боя се, че ще ти бъде трудно да убедиш дон Габриел — простена Винсент. — Той е от хората, които никога не искат да осъзнаят, че са сгрешили.
— Знам. Той е един обладан от зли духове човек.
— Побързай, Лу!
— Ще наема кола. С кочияш. Надявам се, че дон Габриел ще заплати за това.
— По-добре на първо време изобщо не го питай!
— Ще видим. Ще поръчам на готвача си да се грижи за теб. Кажи ми как е успяла русокосата да разбере за това?
— Мисля, че го е научила от някое от момичетата, които работят при тебе.
— Проклета женска паплач!
— Младите момичета често си падат по клюките. Не вярвам да е било преднамерено предателство. По- скоро се касае може би за случайност. Не мисли повече за това!
Лу промърмори нещо неразбрано и излезе от стаята. После предупреди готвача си, китаец като него, човек, на когото можеше да се разчита.
Половин час по-късно Лу, седнал на задната седалка на един лек файтон, премина по моста на Рио
