Пенчо Славейков

Коледари

Пролог Рог изви над върховете снежни ясен месец, подранил в небето. Глъхнали са в сън поля безбрежни само будно още бди селото — дим се вий на стълпи из комини. Песни, шум по улици се счуват; гости ходят, гости се посрещат. Домакини свят обичай чуват — Бъдни вечер бъден празник срещат, с буйно пламнал бъдник на камини.         Низ-по село скупом ходят         китни млади коледари —         сиромаси и боляри         с благовестье да споходят,         и наспроти празник честни         да им пеят драги песни.         Начело им станеника,         той ги стани, той ги води:         не току-така на сгоди,         а където е прилика —         и където подобава         с песни да се слави слава! Хор „В дясна ръка с китка вита гости идат на честито: тежки порти отворете, благовестци пиремете!“ Ей приветно портите разтваря за посрещи домакиня веща. А на прага къщен ги посреща стар стопанин и тям отговаря. „Добре дошле, добре дошле, многожелани гости, предвестници на благи дни и край на дълги пости!“         Хор         Преко поле,         преко долье         ний летиме —         да вестиме         дни честити         именитий         станенину,         господину! Първа зареда Подранил стопан в поле да иди, лозя и ниви сам да обиди. Помисли благи — среща му блага: сам свети Йован, с златна тояга! — Добра ти среща, свети Йоване! — „Дал ти бог добро, честни стопане! Минах, поминах лозя и ниви: ръжта класиста коню до гриви, до шарен пояс бяла пшеница, гроздове тежки греят — жълтица! Стопанска грижа и труд усилен — тям за награда и дар обилен от божи ръце в твои да влезе:
Вы читаете Коледари
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату