специфичния мирис, надзъртаха крадешком вътре и продължаваха пътя си, без да поглеждат назад, сякаш не искаха да признаят дори пред себе си, че се интересуват от аптеката.
По обяд в аптеката се появи едно момченце.
Нестор учудено си помисли, че досега аптеката, въпреки че бе една новост тук, не е породила интерес у децата и те, вместо да я щурмуват с любопитните си погледи, са изпратили тук един-единствен представител.
Детето боязливо застана на прага, вкопчено във вратата, плахо и дълбоко вдъхна аромата.
— Колко хубаво мирише!
Нестор се наведе напред и приятелски се усмихна:
— Защо се страхуваш, влизай!
Момченцето изгледа Нестор от главата до петите, учудено свирна с уста, изведнъж отскочи и изтича на отсрещния тротоар.
Една количка се показа на отворената врата.
— Вземете пощата! — рече количката.
— Ей сега, ей сега — отвърна Нестор. — Каква е пощата?
— Писмо — отговори количката. — Натиснете първото лостче… Моля!
Нестор взе писмото и го повъртя в ръцете си. А количката, решила, че си е свършила работата, потегли надолу по улицата — отначало бавно, после по-бързо, давайки сигнали, за да не се сблъска с минувачите.
Старецът натисна лостчето върху диска и един глас тихичко му каза: „Улица «Небесносин фазан», аптеката на Нерсес Мажан. От кметството на Сонт… Улица «Небесносин фазан», аптеката на Нерсес…“
Той изключи писмото и го сложи на масата. После неспокойно погледна към огромния часовник, който висеше в ъгъла на салона и чието махало бавно отмерваше времето.
„Защо закъсня Нерсес?“ — запита се Нестор.
„… Това момченце бе първото, което видях в града“ — помисли си той.
И си помисли също, че до този момент в аптеката не бе стъпвал нито един клиент.
— Меластър, аз ви предупредих.
— Не ни пречете — изпъшка Нерсес Мажан, приведен под тежестта на човека, когото носеше на гръб, и влезе в аптеката. — Дръпнете се!… Нестор, помогни ми!
И двамата наместиха тежкото тяло на дивана. Сякаш не беше тяло, а чувал, пълен с чамчар.
— Намерих го паднал на улицата — задъхан обясни аптекарят. — Никой не спираше до него. А този субект — Мажан посочи рижавия мъж, който се въртеше край тях — само ни пречеше. Нестор, веднага трябва да изясним какво се е случило. Цветът на лицето му не ми харесва.
— Ще имате неприятности, меластър — предупреди го рижавият. — А заедно с вас — и аз.
Мажан извади от шкафа кутията с лекарства.
— Моля ви, не се месете в работите на Спандарат. — Рижавият хвана Нерсес Мажан за ръката. — Защо не оставите човека да си умре спокойно?
Нерсес Мажан се опита да се освободи от лепкавите пръсти.
— Зная, че вие сте аптекарят на нашия град. Пристигнали сте в Сонт със своя помощник. — Рижавият се зачерви от вътрешно напрежение и може би от вълнение. — Затова не докосвайте Спандарат. Ако всеки си пъха носа в онова, дето не му е работа, докъде ще стигнем? Пълен хаос. И никой на този свят няма да може да различи аптекаря от бръснаря, бръснаря от скромния канцеларски служител.
— Аз ви моля! — опита се да го прекъсне Мажан.
— Спандарат, изглежда, си е разчистил сметките с живота. Притеснява ли ви със смъртта си? Пречи ли ви? — продължи рижавият.
Спандарат лежеше на дивана неподвижно, с отворени очи. Беше дребничък човечец, но студеният блясък на очите му смущаваше Мажан. Той с усилие разкопча яката му. В същия миг в аптеката нахълтаха няколко души и грубо изтикаха Мажан. После единият от тях бързо закопча ризата на Спандарат и с укор изгледа аптекаря.
— Каква работа имате с нашия труп? — процеди през зъби той и направи знак на останалите.
Тялото на умрелия сякаш бе ламаринен лист. Те го препънаха, напъхаха го в сандъка, който бяха донесли, и затвориха капака му.
— Аз… ви предупредих… аз… — запелтечи рижавият.
Единият от мъжете мълчаливо кимна и се обърна към аптекаря.
— Вие сте само аптекар и за това именно ви плаща нашето кметство — глухо каза той. — Ако събирате и водите в аптеката всички, дето са нападали по улиците и ни принадлежат, то знайте, че кметството може да стигне до извода, че вие обичате да се месите в неща, които не са ваша работа, нито пък задължение, че… сте готов да създавате паника и хаос в този най-спокоен град, че вие сте дошли тук с користни намерения, че… не сте добросъвестен спрямо задълженията си.
— Меластър — рече Нестор, възползвайки се от паузата. — Бъдете добър да вземете това със себе си — и той постави малкия пакет върху капака на сандъка с тялото на Спандарат.
— И какво е то?…
— Не зная — призна Нестор. — Подарък е… но какъв — не зная… В кметството сметнаха за нужно да се поднесе подарък на първия клиент на аптеката. Подарък за спомен.
— Аз не съм клиент.
— Разбира се, меластър… Вие не сте първият ни клиент. Подаръкът принадлежи на Спандарат, който в момента е в сандъка. Когато благоволи да излезе от него…
— Той никога няма да излезе от сандъка. Може да бъдете сигурен в това!
— Всичко е възможно — съгласи се Нестор. — Но какво мога да сторя, щом кметството е решило да даде подарък на първия ни клиент?
Те взеха пакета и гледайки накриво Нестор, си излязоха.
Рижавият поиска да каже нещо, но махна с ръка и тръгна след тях.
Когато останаха сами, Мажан прибра кутията с лекарствата в шкафа и попита:
— Какво ще речеш, старче?
— Имаш писмо.
— Нещо друго?
— От кметството — допълни Нестор. — На масата е.
Нерсес Мажан неохотно взе писмото, доближи го до ухото си и натисна копчето.
— Нестор! — извика той.
— Да.
— Дали не съм най-глупавият човек на света?…
— Не.
— … Ами Оскар… Оскар може ли да различи живия от мъртвия?…
— Не.
— Щом е тъй, в дома на Бааб Каспар ще се срещна със Зенон Джабез.
— Така ли?
— Квадратна сфера — за първи път в живота си изруга Нерсес.
— Или сферичен квадрат — невъзмутимо забеляза Нестор. — Все едно и също е.
Втора глава
Без да бърза, момичето излезе от кабината и разсеяно погледна Нерсес Мажан.
Аптекарят се засмя.
Но момичето продължаваше да го гледа разсеяно. Нерсес си помисли, че отстрани той сигурно изглежда доста глупаво с престорената си усмивка. Затова, без да се бави, влезе в кабината, седна на стола и крадешком хвърли поглед навън, за да разбере дали някой не го следи.
Стъклените стени на кабината бяха прозрачни отвън, а отвътре — матови. Улицата и хората не се виждаха и аптекарят въздъхна облекчено. Въпреки че здравият разум му подсказваше точно обратното:
