— Приличаш на баща си, когато е тъжен! — обясни Нерсес. — Май и ти си тъжна?
— Татко винаги е весел — отбеляза Бианка, поглеждайки подозрително аптекаря. — В момента аз съм само уморена.
— Вижда се — каза Мажан. — Между другото аз съм поканен лично от кмета. Аз съм аптекарят Нерсес Мажан.
Бианка, допряла пръст до устните си, се позамисли, а сетне въодушевено рече:
— Заповядайте!…
Малко след това Нерсес Мажан се озова в сводеста стая, където на разкошен губер се бяха разположили домакинята и една непозната жена.
— Добър ден — поздрави го меластра Каспар. И както преди няколко дни, пак сведе свенливо глава и без да е необходимо, започна да оправя роклята си. — Мадлен — представи тя приятелката си на аптекаря. — Мадлен Джабез.
— Каква приятна изненада — рече Нерсес Мажан. — С вашия съпруг съм прекарал чудесни дни в. Капелата, меластра. После той изчезна. И през ум не ми е минавало, че отново ще имам възможност да го срещна. А къде е сега Зенон? — и Нерсес Мажан се огледа. — Идвам с надеждата да го видя още днес.
— Със Зенон сте се запознали във Виланк, нали? — попита го Мадлен и ъгълчетата на устните й трепнаха. На лицето й се появи лека усмивка.
„Подиграва ли ми се?“ — помисли си Нерсес и застана нащрек.
— Виланк омайва нашите мъже — продължи Мадлен Джабез. — Онзи, който не е бил на Виланк, не се смята за пълноценен мъж. Вероятно и вие сте били на това мнение, преди да заминете за Виланк?
— Аз живея там — обясни Нерсес Мажан. — Имах аптека…
— Кога за последен път сте се срещнали със Зенон, меластър? — без да обръща внимание на думите на аптекаря, попита Мадлен Джабез.
Нерсес Мажан подозрително я изгледа. Тя му се стори силна, необикновена личност, ала въпреки това не успяваше да скрие нетърпението, с което очакваше отговора му.
— Много отдавна, меластра — едва произнесе Мажан, сякаш нещо застана на гърлото му.
— Ако вие… — подхвана Мадлен Джабез.
— За съжаление — прекъсна я домакинята — Зенон и Бааб неочаквано заминаха от града.
— Жалко! — рече Мажан. — А мога ли да се надявам, че ще се срещна, макар и друг път, със Зенон?
— Разбира се — увери го домакинята. — Не бих могла само да ви кажа с точност кога ще се върнат.
— Ясно — въздъхна облекчено аптекарят.
Едва сега той почувствува, че предстоящата среща със Зенон го тревожи, защото трябва да види човека, който бе престанал да съществува още във Виланк. Логиката и здравият разум го убеждаваха, че никога няма да се срещне със Зенон, защото него вече го няма… Той е извършил самоубийство. Защо ли го е направил?!… Наистина защо?… Този въпрос за първи път изникна в съзнанието на Мажан и той побърза да го прогони. Почувствува, че за да намери отговора, ще трябва да започне ново разследване. Разследване ли?… И Нерсес Мажан си спомни за Линда Ло.
И защо двете жени се опитват да скрият истината, ако я знаят? Или пък наистина не знаят нищо?… Едва ли. И не само жените. Кметът също не иска да признае, че Зенон е мъртъв. В официалния си отговор той твърди, че със Зенон Джабез не се е случило нищо особено, че Джабез, както и преди, дава своя скромен принос в производството на дамско бельо и подпомага развитието на Лета.
Продължителното мълчание явно обезпокои жените. Мадлен Джабез смутено погледна приятелката си и изведнъж каза:
— Зенон си има неприятности. Знаете ли с какво се занимава тук?
— Зная… той обичаше да говори за производството на дамско бельо и… — аптекарят въздъхна, защото почувствува, че против волята му го въвличат в играта. Но дали наистина това бе против волята му? — Той пристигна във Виланк за делова работа, а не да се забавлява. По-скоро деловата работа и развлеченията взаимно се допълваха — многозначително каза Нерсес. — Тези две неща органично се съчетаваха в него.
— Вие искате да кажете… — в очите на меластра Каспар проблеснаха немирни искрици.
— Искам да кажа, че Зенон Джабез бе истински делови мъж. Вероятно е трудно да се измислят нови модели дамско бельо. Те и бездруго са много и са пръснати из цялата Галактика. — Нерсес Мажан толкова се вдъхнови от идеята си, че дори се изправи. — Цялото това разнообразие могат да го демонстрират само виланкските жени. Виланк е своеобразна изложбена зала. Обаче на Виланк жените не ходят с прозрачни дрехи и следователно не могат да показват бельото си. Но бъдете уверени, че под техните рокли може да се открие такова модно бельо, каквото не се излага дори по витрините на магазините. Зенон бе от малцината, които го разбираха, и затова не пропускаше случай да се срещне с някоя виланкска жена. Зенон добре знаеше как ще се развива модата в бъдеще и жените се вслушваха в съветите му. Но правилно ли разбрах, че неприятностите на Зенон са свързани с производството на дамско бельо?
— Съвсем правилно! — потвърди Мадлен Джабез, която с възхищение слушаше аптекаря. — Търговията с бельо не върви. Наистина жените на Лета отказват да носят бельо и май са решили в скоро време да не носят и рокли.
— Как така?! — учуди се Мажан. — Защо?
— За да могат хората по-добре да се опознават взаимно.
— А!… — удиви се аптекарят. — Това трябва да е много интересно.
Жените не отговориха.
И отново настъпи мълчание.
Меластра Каспар упорито оправяше гънките на роклята си, Мадлен Джабез явно изгаряше от желание да продължи разговора и да каже нещо много интересно, но не отваряше уста. Аптекарят се довери на интуицията си и търпеливо зачака. Той отдавна се беше убедил, че в подобна ситуация един ненужен или прибързан въпрос би могъл да сложи край на разговора.
Но мълчанието ставаше тягостно, нетърпимо. На Нерсес Мажан му се стори, че е излишен. Той се изкашля и стана.
— Меластър! — извика Мадлен сподавено.
— Да? — отвърна с готовност той.
— Вероятно бързате, меластър? — вместо Мадлен заговори жената на Бааб Каспар.
— Бързам — разпери ръце Мажан, сякаш меластра Каспар не можеше да очаква друг отговор.
— Няма да ни забравите, нали? — проблеснаха очите на домакинята.
— Много сте любезна, меластра! — отвърна Мажан и се поклони. После въпросително погледна Мадлен Джабез. Но тя, изглежда, вече бе потиснала желанието си да продължи разговора и само виновно се усмихна на аптекаря. — Съжалявам, че днес не можах да се срещна със Зенон Джабез.
— Трябва да го извините — рече домакинята. — Когато дружите с делови човек, винаги трябва да очаквате подобни изненади. Скоро ще можете да се срещнете с него, но при условие че не бързате да напуснете нашия град.
„Виждам, че искате да ме отпратите“ — помисли си Нерсес.
— Познахте — каза високо Мажан. — Вероятно в близките дни ще замина за Роджър.
„Защо?“ — попитаха големите зелени очи на Мадлен.
— Трябва да набавя оттам лекарства — отвърна Мажан. — Надявам се, че дотогава меластър кметът и Зенон ще се върнат. А аз ще бъда поласкан, ако имам честта да ви приема в моята аптека — добави той. И тази покана бе отправена преди всичко към обаятелната Мадлен Джабез с прекрасните печални очи. — Ще ви нагостя с плодов сок и кафе. Такъв обичай имах в моята аптека във Виланк.
— Непременно ще се възползваме от поканата — обеща меластра Каспар и от името на приятелката си. — Довиждане, меластър!
Аптекарят отново се поклони и напусна сводестата стая.
В коридора се сблъска с Бианка.
— Подслушваше ли ни? — строго попита аптекарят.
