Илион

Манмът кимна — знаеше, че слепият Орфу ще приеме мълчанието му за кимване.

— Ами ако диктаторът наистина е Просперо? — попита йониецът. — А не човек или постчовек?

— Не разбирам — объркано каза другият моравек — тъкмо проверяваше притока на кислород от резервоарите, складирани до Устройството. И той, и Орфу бяха сигурно свързани с тях и получаваха достатъчно количество диоксид. — Какво искаш да кажеш? Че някой посточовек е играл ролята на стария магьосник и се е вживял в нея ли?

— Не. Искам да кажа: Ами ако диктаторът наистина е Просперо?

Манмът се разтревожи. Орфу беше очукан и сляп, повреден от огромните количества йонизираща радиация, разтърсен в трюма при падането в северното море. Дали не губеше разсъдъка си?

— Не, не съм луд — възмутено заяви приятелят му. — Слушай ме какво ти говоря.

— Просперо е литературен герой — бавно отвърна Манмът. — Измислен образ. Знаем за него само защото разполагаме с база данни за човешката култура и история, които са били пратени е първите моравеки преди две з-хилядолетия.

— Така е — съгласи се Орфу. — Просперо е измислен образ и гръцките богове са митологични. И тези тукашни богове просто са дегизирани човеци или постчовеци. Ами ако не са? Ами ако наистина са Просперо… и истински гръцки богове?

Тревогата на Манмът се усили. Бе приел стоически възможността да продължи експедицията сам в случай, че Орфу умре, ала никога не се беше замислял за по-страшната алтернатива да продължи със слепия, сакат и луд Орфу от Йо за спътник в последния етап от мисията. Можеше ли да се насили да изостави Орфу, когато кацнеха?

— Как може боговете или там каквито са тези хора в тоги и летящи колесници, да не са митове или постчовеци, вживели се в ролите си? — попита той. — Да не би да намекваш, че са… извънземни? Древни марсианци, които някак си не са били забелязани при проучването на планетата през Изгубената ера?

— Казвам само: „Ами ако гръцките богове са гръцки богове — тихо отвърна Орфу. — Ами ако Просперо е Просперо? И Калибан е Калибан?“

— Аха. Интересна теория.

— По дяволите, не се дръж покровителствено — изсумтя Орфу. — Знаеш ли нещо за квантовото телепортиране?

— Само теоретичната основа — призна Манмът. — И факта, че на този свят е регистрирана сериозна квантова активност.

— Дупки — рече йониецът.

— Моля?

— Те са като космически дупки. Когато се поддържа такова квантово изместване, дори само за няколко наносекунди, получаваш ефект на постоянна ексцентричност на космическите дупки. Знаеш какво е „ексцентричност“, нали?

— Да — потвърди Манмът, ядосан от начина, по който му говореше приятелят му. — Знам дефинициите на космически дупки, ексцентричности, черни дупки и квантова телепортация — знам и как се свързват всички тези обстоятелства, освен последното, изкривено пространствовреме. Но какво общо има това с боговете в тоги и летящи колесници? На Марс си имаме работа с постчовеци. Може би побъркани постчовеци, самоеволюирали до безумие, обаче все пак постчовеци.

— Може и да си прав — каза Орфу. — Но хайде да разгледаме алтернативата.

— А именно? Че литературните герои внезапно са оживели ли?

— Знаеш ли защо моравекските инженери са се отказали да разработват квантовото телепортиране като начин за пътуване до звездите?

— Защото не е стабилно — отвърна Манмът. — Има свидетелства за злополуки на Земята преди около хиляда и петстотин години. Човеците или постчовеците си играли квантовите космически дупки, нещо не се получило и това по някакъв начин им се отразило. Неблагоприятно.

— Множество моравекски наблюдатели смятат, че им се е отразило тъкмо защото се е получило — възрази Орфу.

— Не разбирам.

— Квантовото телепортиране е стара технология — поясни йониецът. — Старостилните хора експериментирали с него още през двайсети и двайсет и първи век, още преди постчовеците да еволюират от човешкия вид. Преди на Земята всичко да се преебе.

— И какво от това?

— Същността на квантовото телепортиране се изразява в това, че не можеш да пращаш големи обекти — нищо по-голямо от фотон, ако може и толкова. Само пълното квантово състояние на този фотон.

— Каква е разликата между пълното квантово състояние на нещо или някой и това нещо или някой?

— Никаква. Точно това му е хубавото. Телепортирай фотон или кон и получаваш пълно копие на това нещо. Толкова пълно копие, че по същество е самият фотон.

— Или кон — прибави Манмът. Винаги бе обичал да гледа образи на коне. Доколкото знаеха моравеките, истинските коне бяха изчезнали на Земята от хилядолетия.

— Но даже да телепортираш фотон от едно място на друго, законите на квантовата физика изискват телепортираната частица да не носи информация със себе си. Дори информация за собственото си квантово състояние.

— Тогава става малко безполезно, нали? — Фобос беше завършил бързата си обиколка в марсианското нощно небе и залязваше зад далечната дъга на света. Деймос се движеше с по-тържествено темпо.

— Така смятали хората през двайсети и двайсет и първи век. Но после постчовеците започнали да си играят с квантовото телепортиране. Първо на Земята, след това и в орбиталните си градове или там каквито са онези обекти в близка земна орбита.

— И постигнали по-голям успех, така ли? — попита Манмът. — Но ние знаем, че нещо се е объркало преди около хиляда и четиристотин години, горе-долу по времето, когато Земята е проявявала цялата тази квантова активност.

— Нещо се объркало — съгласи се Орфу. — Само че това не бил провал в квантовото телепортиране. Постчовеците или техните мислещи машини разработили система за квантов транспорт, основаваща се на обвързаните частици.

— Мъглява материя — отбеляза приятелят му. Никога не беше проявявал голям интерес към ядрената физика и астрофизиката — по дяволите, към каквато и да било физика.

— Хм, да. — Йониецът очевидно не обичаше да го прекъсват. — Е, та този транспорт действа на квантово равнище и постчовеците започнали да пращат през квантови портали все по-големи обекти.

— И коне ли? — попита Манмът. Не обичаше да му четат лекции.

— Няма такива сведения, но конете на Земята все трябва да са отишли някъде, така че защо не? Виж, Манмът, говоря съвсем сериозно, мисля за това, откакто напуснахме космоса на Юпитер. Може ли да довърша без саркастични подмятания?

Другият моравек метафорично запремигва. Орфу вече не му се струваше луд: и наистина говореше сериозно… и оскърбено.

— Добре. Извинявай.

— Известно ни е, че постчовеците са ускорили квантовите си проучвания — всъщност са си играли с тях — приблизително по времето, когато ние моравеките сме се отказали, преди около хиляда и четиристотин земни години. Докато те са пробивали дупки в пространствовремето наляво и надясно.

— Прощавай — колкото можеше по-тактично го прекъсна Манмът. — Мислех си, че само черните и космическите дупки, както и голите ексцентричности могат да го правят.

— И незатворените квантови тунели.

— Но аз смятах, че квантовото телепортиране е мигновено. — Европейският моравек полагаше всички усилия да го разбере. — Че е трябвало да е мигновено.

— Така е. При обвързаните частици или сложните структури преместването на квантовото състояние на единия член на квантовия чифт моментално променя квантовото състояние на другия.

— Тогава как може тунелите да остават незатворени, щом… образуването на тунели… е мигновено?