Зад и надясно от Ахил е изненадващата тройка Агамемнон, Менелай и Одисей. Двамата Атриди още са в синини от двубоя с Пелеевия син и лявата ръка на Менелай е прекалено слаба, за да носи щит, обаче двамата свалени царе са намерили за нужно в тоя ден да са със своите вождове и бойци. Одисей, явно потънал в размисъл, гледа над човешките и безсмъртните бойни редици и си почесва брадата.
Пръснати сред останалите ахейски воини, в колесници или пеш, винаги начело на хората си, са оцелелите гръцки герои след тая деветгодишна ожесточена война — Диомед, все още със своята лъвска кожа и въоръжен с палица, по-дълга от повечето гърци, Големият Аякс, ахейски закрилник, който се извисява над цялата си редица воини, и Малкият Аякс начело на своите професионални убийци от Локрида. На един хвърлей камък от тия герои стои великият копиеносец Идоменей начело на своите легендарни критски воини, а наблизо, изправен в колесницата си, Мерион, готов да влезе в бой до природения брат на Големия Аякс, архистрелеца Тевкър.
В десния фланг на ахейците, най-близо до океана, редица след редица въоръжени мъже обръщат гривестите си шлемове, за да погледнат своя вожд и най-стар ахейски водач в момента, хитрия Нестор, геренския конник. Нестор е застанал пред всички други на десния фланг, наметнал червения си плащ и ясно различим в своята колесница с четири коня, затова ще е първият, който ще падне пред бойните линия на безсмъртните. В съседните колесници, явно готови да влязат в бой заедно с баща си, са Несторовите синове Антилох, добър приятел на Ахил, и по-високият и по-красив Антилохов брат Тразимед.
Днес тук са още стотици вождове, всеки носещ своето гордо име и гордото име на баща си, начело на десетки хиляди воини, всеки от тях с почтено име и сложно минало, всеки понесъл гордото име на баща си в рат за слава и живот или на път за Дома на смъртта.
Надясно от строените ахейци, безредно пръснати по брега, стоят мълчаливи и зелени няколко хиляди зеки — зелени човечета, които се изсипаха от своите шлепове, фелуки и тромави платноходи от океана Тетида и вътрешното море Валес Маринерис и които днес са застанали тук поради причини, известни само на тях и навярно на техния аватар Просперо или непознатия бог Сетебос. Те безмълвно стоят край тихо плискащите вълни и засега нито гърците, нито троянците, нито безсмъртните богове са установили контакт с тях.
На около половин километър в морето платната на повече от сто ахейски кораба улавят розовия марсиански залез, греблата отразяват златистото морско сияние. Сега платната са увиснали, греблата са вдигнати, бордовете са обточени с щитове и копия. На тия кораби се виждат жълтите, червени, лилави и сини гребени и лъскави шлемове на над три хиляди ахейски бойци. Остри черни перки порят синьозлатистите вълни в пространствата между корабите. Засега различими само по перископите и горната повърхност на черните си метални корпуси, трите астровекски балистични ракетни подводници патрулират в марсианското море.
Разположени нарядко в над трикилометрова линия зад троянците и ахейците на сушата са поясните моравекски пехотинци — двайсет и седем хиляди войници с черни бръмбарски брони и оръжие, тежко и леко. Енергийните балистични артилерийски батареи са разположени чак на петнайсет километра зад предните редици, с проектори и тръби, насочени към Олимп и войските на безсмъртните. Над всички хора и моравеки кръжат и се стрелкат сто и шестнайсет изтребителя с форма на стършели, някои превключили на стелт, други все още дръзко черни. По сведенията на астровеките в орбита обикалят шейсет и пет бойни космически кораба, разположени от периферията на марсианската атмосфера до няколко милиона километра зад Фобос и Деймос. Командирът на поясните моравеки на земята докладва на европейския моравек Манмът, който преведе на Ахил и Хектор, че всички типове бомби, ракети, силови полета и енергийни оръжия на тия кораби са заредени и насочени. Това не говореше нищо на героите и те не му обърнаха внимание.
В същия равнинен участък до Ахил и надясно от Одисей и Атридите, ала на известно разстояние, стоят Манмът, Орфу и Хокънбери. По-рано следобед Манмът беше хвърлил поглед към строяващите се войски и с помощта на троянския вожд Перим веднага бе реквизирал колесница, която докара Орфу през квантовия тунел, теглейки левитиращия йониец на въже.
Схоластикът доктор Томас Хокънбери носи наметало, доспехи и дрехи на троянски вожд и въпреки че изглежда развълнуван да стане свидетел на всичко това, също явно има известно затруднение да стои изправен. Докато хилядите воини — дори знатният Ахил — чакат почти неподвижно последните изостанали от всяка войска, човешка и безсмъртна, Хокънбери пристъпва от крак на крак.
— Нещо не е наред ли? — прошепва Манмът на английски.
— Струва ми се, че нещо пълзи в гащите ми — отвръща му Хокънбери.
Войските са се събрали. Тишината е зловеща — и от двете страни не се чува нищо освен тихото плискане на далечните вълни по каменистия бряг, цвилене на кон, впрегнат в бойна колесница, шумолене на марсиански ветрец в скалите на Олимп, свистене на летящи колесници, кръжащи във въздуха, и бръмчене на стършелови изтребители, неволно подрънкване на бронз, когато някой воин се размърда, и могъщия вездесъщ шум от десетки хиляди мъже, които се опитват да дишат спокойно.
Зевс пристъпва напред и минава през егидата като великан през водопад.
Ахил излиза в ничията земя, за да се изправи срещу бащата на боговете.
—
Ахил хвърля поглед през рамо към строените зад него воини, обръща се, поглежда към Олимп и строените пред него богове, после вдига очи към извисяващия се над него бог.
— Предайте се сега — казва той — и ще пощадим живота на вашите богини, за да станат наши робини и наложници.
64.
Ардис Хол
Деймън спа две денонощия — будеше се само когато Ада го хранеше с бульон и Одисей го къпеше. Отново се събуди за кратко следобеда, когато Одисей го избръсна, ала беше прекалено изтощен, за да говори или слуша. Не обърна внимание и на ревовете в небето, когато на другата вечер метеоритите се завърнаха, а после и на по-следващата. Не се събуди, когато нещо малко, ала летящо с няколко хиляди километра в час се заби в полето зад къщата, точно където Одисей седмици наред беше преподавал. От сблъсъка се образува кратер, широк четири и дълбок три метра. Трусът пръсна всички оцелели прозорци в Ардис Хол.
Деймън се събуди предобед на третия ден. Ада седеше на ръба на леглото му — нейното легло, както се оказа, — а Одисей се бе облегнал на касата на вратата със скръстени ръце.
— Добре дошъл, Деймън
— Благодаря, Ада
— И двамата са по-добре — каза Ада. Деймън никога не беше забелязвал колко съвършено зелени са очите й. — Тази сутрин Харман стана и в момента закусва долу, а Хана отново се учи да ходи. Сега е на слънце на предната морава.
Деймън кимна и затвори очи. Изпитваше непреодолимо желание отново да се унесе в сънища. Така по- малко го болеше, а в момента дясната ръка ужасно го измъчваше и пареше. Той рязко вдигна клепачи и отметна завивката от ръката си, изпълнен със смразяващата увереност, че са я ампутирали, докато е спал, и че сега усеща само призрачна болка от призрачен крайник.
Ръката бе червена, подута, цялата в рани от страховитото ухапване на Калибан, зашити с дебел конец — но си беше на мястото. Опита се да я помръдне, да размърда пръсти. Болката го накара да ахне, ала пръстите му все пак се разшаваха, ръката му леко се повдигна. Той я отпусна върху чаршафа.
— Кой го направи? — попита Деймън след малко. — Шевовете. Слуги ли?
— Аз те заших — каза якият варварин.
— Слугите вече не функционират — каза Ада. — Навсякъде. Факсвъзлите още действат, затова получаваме вести. Слугите са извън строя, войниксите изчезнаха.
Деймън се намръщи. Опита се да разбере и не успя. Влезе Харман — подпираше се на бастун. Не беше
