пренасяше чрез звук и теснолъчев сигнал.
— Не — отвърна Манмът.
— Не е ли? Би трябвало да е Марс.
— Не е — повтори Манмът, като пращаше диалога на Орфу. — Тук е Земята. Поне така ми се струва.
Високият воин поклати глава, сякаш отговорът му се струваше неприемлив.
— Какъв тип моравек си ти? Калистански ли?
Манмът се изправи в целия си двуног ръст.
— Аз съм Манмът от Европа, доскоро от изследователската подводница „Смуглата дама“. Това е Орфу от Йо.
— Това не е ли вакуумен моравек?
— Да.
— Какво се е случило с очите, сензорите, манипулаторите и краката му? Кой е напукал корубата му така?
— Орфу е ветеран от войната — отвърна Манмът.
— Трябва да се явим при ганимедеца Корос Трети — съобщи бронираната фигура. — Заведи ни при него.
— Той беше унищожен — каза дребният моравек. — При изпълнение на служебните си задължения.
Високата черна фигура се поколеба, после погледна другите осем ониксови воини и на Манмът му се стори, че се съвещават по теснолъчевия канал. Първият воин се обърна и заповяда:
— Тогава ни заведи при калистанеца Ри По.
— И Ри По е унищожен. И преди да продължим тоя разговор, кои сте вие?
„Те са астровеки“ — отговори по личния си теснолъчев канал Орфу, после попита по общата теснолъчева честота:
— Не сте ли астровеки? — Толкова отдавна не беше разговарял с никой друг освен с Манмът, че дребният моравек се смая от гласа му по общия канал.
— Предпочитаме да ни наричат поясни моравеки — отвърна водачът и се обърна към корубата на Орфу. — Трябва да те евакуираме в някой боен ремонтен център, старче. — Даде знак на другите бойни моравеки и те тръгнаха към йониеца.
— Спрете — нареди Орфу и гласът му прозвуча достатъчно властно, за да накара високите фигури да се заковат на място. — Аз ще определя кога да напусна бойното поле. И не ме наричай „старче“, за да не си направя жартиери от бурмите ти. Корос Трети ръководеше тази експедиция. Той е мъртъв. Ри По му беше заместник. И той е мъртъв. Оставаме Манмът от Европа и аз, Орфу от Йо. Какъв е чинът ти, астровеко?
— Главен центурион Меп Аху.
„Меп Аху ли?“ — помисли си Манмът.
— Аз съм командирът — изсумтя Орфу. — Ясна ли ти е военната йерархия, центурион?
— Тъй вярно — потвърди астровекът.
— Кажи ни защо си тук и защо смяташ, че това е Марс — със същия заповеден глас продължи йониецът. —
Астровекът се подчини и бързо им обясни, докато над тях прелитаха още черни стършели. Стотици троянски воини напускаха града и бавно се изкачваха по хълма към пристигащите с вдигнати щитове и насочени напред копия. В същото време стотици ахейци и троянци се стичаха през кръглия портал на неколкостотин метра на юг, тичаха към ледените склонове на Олимп, които се виждаха през отрязъка от небето и земята.
Центурион Меп Аху говореше кратко и ясно. Той потвърди предположението на Орфу, направено на път за Марс над Астероидния пояс — че преди шейсет з-години ганимедецът Корос III е бил пратен в Пояса от пуилския моравек Астейг/Че и Консорциума на Петте луни. Ала мисията на Корос била дипломатическа, а не шпионска. В продължение на повече от пет години той обикалял от скала на скала — изгубил повечето членове на своя юпитерски екипаж — и преговарял с войнствените астровекски кланови предводители: споделял загрижеността на моравекските учени от космоса на Юпитер за бързото тераформиране на Марс и първите признаци за квантова активност, регистрирани там. Астровеките се интересували кой пробива тези опасни квантови тунели. Постчовеците от Земята ли? Корос III и поясните моравеки се споразумели за съкращението НМС — неидентифицирани марсиански същества.
Астровеките вече били обезпокоени, макар и по-скоро от забележимото — и невероятно — бързо тераформиране на Марс, отколкото от квантовата активност, която не можели лесно да регистрират със своята техника. Агресивни и смели по природа, поясните моравеки вече били пратили шест експедиционни космически флоти. Не се върнал нито един от корабите им. Нещо на Червената планета или някогашната Червена планета унищожавало флотите им.
Чрез дипломация, хитрост, кураж и понякога двубои Корос III спечелил доверието на астровекските кланови вождове. Ганимедецът им изложил плана на Консорциума на Петте луни. Първо, през следващите петдесетина години астровеките щели да проектират и биопроизведат всеотдайни моравекски бойци, като използвали за основа своята и без това издръжлива астровекска ДНК. Те също трябвало да проектират и построят модерни космически и атмосферни бойни кораби. В същото време по-напредналите учени и инженери от Консорциума на Петте луни щели да отклонят свръхмодерна техника от своята програма за междузвездни полети и да построят устройство за пробиване на квантови тунели и стабилизиране на космически дупки. Второ, когато настъпел моментът и квантовата активност на Марс достигнела опасно равнище, самият Корос щял да поведе малка група моравеки от космоса на Юпитер с цел да стигнат незабелязани на Червената планета. Трето, щом стигнел на Марс, Корос III щял да постави устройството за пробиване на квантови тунели в центъра на настоящата квантова активност и не само да стабилизира тунелите, вече използвани от НМС, но и да отвори нови до Астероидния пояс, където щели да чакат други произведени от Петте луни тунелопробиващи устройства.
И накрая, четвърто, астровеките щели да пратят своите флоти и бойци през тези квантови тунели на Марс, където щели да се сблъскат, да идентифицират, победят, покорят и разпитат неидентифицираните марсиански същества и да премахнат опасността за Слънчевата система от прекомерната квантова активност.
— Изглежда елементарно — отбеляза Манмът. — Да се сблъскат, да идентифицират, победят, покорят и разпитат. Но всъщност вашата група дори не е стигнала до вярната планета.
— Пътуването по квантовите тунели се оказа по-сложно, отколкото очаквахме — призна главен центурион Меп Аху. — Нашите групи очевидно са се свързали с един от съществуващите тунели на НМС, подминали са Марс и пристигнаха… тук. — Хитиновата ониксова фигура се огледа. Бойците вдигаха тежките си оръжия, защото на билото на хълма се появиха стотина троянци.
— Не стреляйте по тях — каза Манмът. — Те са наши съюзници.
— Съюзници ли? — попита астровекският воин и лъскавият му визьор се обърна към напредващата стена от щитове и копия. Но накрая кимна, прати заповед по теснолъчевия канал на хората си и сложните оръжия бяха отпуснати.
Троянците не отпуснаха своите.
За щастие Манмът познаваше троянския вожд от дългото представяне на водачите по-рано същия ден.
— Не нападай, Периме, сине Мегадов — извика моравекът на гръцки. — Тези черни същества са наши приятели и съюзници.
Копията и щитовете останаха вдигнати. Стрелците на втория ред държаха лъковете си отпуснати, ала стрелите бяха на тетивите. Астровеките може и да се чувстваха в безопасност от дългите половин метър стрели, потопени в отрова, но Манмът не искаше да изпитва силата на собствената си коруба.
— Приятели и съюзници — подигравателно рече Перим. Полираният му бронзов шлем — начелник, набузници, кръгли дупки за очите и нисък гребен отзад — разкриваше само гневния му поглед, тесните му устни и волевата му брадичка. — Как може да са „приятели и съюзници“, малка машино, когато даже не са хора? Ами
Манмът се зачуди какво да му отговори.
