Илион

ур? Или просто не желаете? — „Не желаете да бъдете унищожавани, атомите на тялото ви да бъдат разкъсвани като телата на тревопасното и форусракоида, с които вечеряме“. Ада топна пръсти в чашата си с вода и докосна с връхчетата им бузата си.

— Одисей не може да се прехвърля по факса, защото логосферата не го е записала — тихо поясни Сави. — Първият му опит да го направи ще е и последен.

— Каква е тази логосфера? — попита Харман.

Сави отново поклати глава.

— Това е сложен въпрос. Прекалено сложен за една старица, която днес е пила прекалено много.

— Но ще ни го обясниш, нали? — настоя Харман.

— Утре ще ви покажа всичко — обеща Сави. — Преди пътищата ни пак да се разделят.

Ада погледна Харман. Той едва сдържаше възбудата си.

— Но тази логосфера… каквото и да представлява, има ли твой запис? — попита Хана. — За факсвъзлите? Значи ти все пак можеш да се прехвърляш?

Сави за кой ли път се усмихна криво.

— О, да. Това ми напомня за времето преди повече от хиляда и четиристотин години, когато се прехвърлях ежедневно. Логосферата ме очаква като някакъв невидим форусракоид… и моментално ще ме познае, ако се опитам да мина през някой от обикновените ви факспортали. Но това ще е и моят последен опит.

— Не разбирам — учуди се Хана.

— Хайде за малко да оставим всички тия технически двусмислици. Да приемем, че нито Одисей, нито аз можем да използваме вашите безценни факспортали. А ако посетя вашето прекрасно общество, като долетя със скутер, това ще ми струва живота.

— Защо? — попита Харман. — В нашия свят няма насилие. Освен в торинската драма. А никой от нас не вярва, че тя се развива в действителност. — Той подчертано погледна Одисей, ала сивокосият мъж не реагира по никакъв начин.

Сави отпи от виното си.

— Просто ми повярвайте, че ако се появя открито, ще бъда унищожена. Повярвайте ми също, че се налага Одисей да получи възможност да се среща с хора, да разговаря с тях, да бъде чут. Ако ви върна у дома, някой от вас ще го приеме ли за свой гост за две седмици? Или за месец?

— За три седмици — прекъсна я Одисей. Гласът му прозвуча грубо, като че ли го ядосваше фактът, че разговарят за него, сякаш не присъства. — Не повече.

— Добре — съгласи се Сави. — За три седмици. Някой от вас ще окаже ли за три седмици гостоприемство на този пришълец в чужда земя?

— Одисей няма ли да е в същата опасност, в каквато би се намирала ти? — попита Деймън.

— Одисей ур сам може да се грижи за себе си — заяви тя. Четиримата помълчаха малко в опит да проумеят същността на молбата.

— Аз съм готов да окажа гостоприемство на Одисей, но също искам да отида на онова място, където според теб е възможно да има космически кораб, Сави ур — накрая рече Харман. — Моята цел е да отида на пръстените. И както отбеляза ти, вече наближавам последната си двайсетилетка — нямам време за губене. Предпочитам да прекарам това време в търсене на пресушеното море, където постчовеците имали машини, годни да летят до е– и п-пръстена. Ако ме научиш да пилотирам твоя скутер, може би…

Сави заразтрива челото си, сякаш я болеше глава.

— Средиземноморският басейн ли? Там не можеш да летиш, Харман ур.

— Искаш да кажеш, че е забранено ли?

— Не. Искам да кажа, че не можеш да летиш там. Скутерите и другите летящи машини не функционират над Басейна. — Тя замълча и ги огледа един по един. — Но до Басейна може да се стигне пеш или с кола. През вековете съм се опитвала и не съм успявала, обаче мога да те заведа там. Стига някой от приятелите ти да се съгласи да приеме Одисей за три седмици.

— Искам да дойда с теб и Харман — обади се Ада.

— И аз — включи се Деймън. — Искам да видя тоя Басейн.

Харман изненадано погледна младия мъж.

— По дяволите — каза Деймън. — Аз не съм страхливец. Басирам се, че съм единственият тук, който е бил изяден от алозавър.

— Пия за това — засмя се Одисей и пресуши остатъка от виното си.

Сави се обърна към Хана и каза:

— Оставаш ти, мила моя.

— С удоволствие ще приема Одисей — отвърна момичето. — Но аз не ходя толкова често на тържества. Живея с майка си и тя също не дава често приеми.

— Не, боя се, че така няма да се получи — навъси се Сави. — Одисей има само три седмици и трябва да започнем с място, което е известно и където много хора остават за уикенда. Всъщност Ардис Хол щеше да е идеалното имение.

— Откъде знаеш за Ардис Хол, Сави ур? — учуди се Ада. — Пък и откъде знаеш, че Харман може да чете, и изобщо всичко за света, щом не можеш да обикаляш сред нас или да използваш факсвъзли?

— Наблюдавам — отговори старицата. — Наблюдавам, чакам и понякога летя на места, където мога да се омесвам с вас.

— Като Горящия човек — рече Хана.

— Да — потвърди Сави и добави: — Всички сте изтощени. Искате ли да ви покажа стаите, за да поспите? Утре сутрин ще продължим разговора. Просто оставете съдовете, ще ги измия по-късно.

Мисълта за миене на съдовете не беше хрумнала на гостите. Ада отново се огледа и почувства отсъствието на слугите и войниксите.

Искаше й се да възрази срещу това принудително оттегляне за сън — все пак още не бяха чули разказа на Одисей, — но погледна приятелите си: очите на Хана бяха кухи от умора, Деймън беше пиян и едва си крепеше главата, лицето на Харман издаваше възрастта му — и усети че изтощението обзема и самата нея. Бяха преживели невероятен ден. Бе време за сън.

Одисей остана на масата, докато Сави изведе другите четирима от трапезарията. Минаха по коридори, осветени само от отдалечаващите се мълнии, качиха се с покрит със стъкло ескалатор, които се виеше около кулата на Голдън Гейт и продължиха по дълга галерия към няколко балонни стаи на върха на северната кула. Тези спални не бяха физически свързани с кулата, а само със стъкления коридор, и висяха в пространството като зелен грозд.

Сави им предложи отделни стаи и даде знак на Хана да влезе в първата спалня по коридора. Младата жена се поколеба на прага. Дори подът на тясното помещение беше прозрачен — тя направи крачка напред и незабавно отскочи назад в убежището на относителната плътност на покрития с килим коридор.

— Съвсем безопасно е — окуражи я Сави.

— Добре — отвърна Хана и опита пак. Леглото бе разположено до отсрещната стена, до стената на коридора имаше оградена с параван тоалетна чиния и мивка, скрити от другите спални, но облите стени и подът бяха толкова прозрачни, че се виждаха осветените от мълниите камъни и урви на двеста и петдесет метра под тях.

Хана предпазливо закрачи по прозрачния под и накрая се отпусна на солидното легло. Другите трима се засмяха и заръкопляскаха.

— Ако през нощта се наложи да отида до тоалетната, може да не ми стигне смелост пак да мина по пода — призна момичето.

— Ще свикнеш, Хана ур — обеща й Сави. — Можеш да затваряш и отваряш вратата с гласно изречена команда, а ключалката се заключва само с твоя глас.

— Врата, затвори се — каза Хана.

Вратата се затвори. Сави остави другите трима по стаите им — първо Деймън, който със залитане се строполи на леглото, очевидно без да се страхува от празното пространство под краката си, после Харман,