Илион

прави.

„Ако ще променяш съдбата ни, трябва да намериш повратната точка“ — ми каза Елена сутринта.

После ме разпитва за знанията ми за „Илиада“ — макар да ги приемаше като мои пророчества за бъдещето — и настояваше да намеря повратната точка, оня момент в десетгодишната война, около който се върти всичко. С други думи, фокуса на Съдбата.

Аз мънках и увъртах, разсеях нея и себе си с последен тур любене, обаче през последвалите шантави часове продължих да размишлявам над тоя въпрос.

„Ако ще променяш съдбата ни, трябва да намериш повратната точка“.

Бях готов да заложа университетския си пост, че повратната точка на тая трагична история шеметно наближава — пратеничеството при Ахил.

Събитията досега повече или по-малко продължават да следват епоса, въпреки че Афродита и Арес са отстранени поради раните си. Зевс наложи волята си и се намеси на страната на троянците. Нямам намерение да се телепортирам на Олимп, освен ако не се наложи, обаче се сещам, че Омировият разказ се разиграва и там — Хера фучи, че нейните аргивци губят, и се опитва да убеди Посейдон да ги защити, ала „земетръсецът“ е изумен от това предложение и няма желание да се бие със Зевс. После, когато гърците са разгромени, Атина ще се съблече гола, после ще надене най-хубавите си доспехи и лъскав нагръдник — е, признавам, че може би си струва да се телепортирам на Олимп, за да видя това — но е спряна от Зевсовата вестителка Ирида. Посланието ще е кратко и ясно:

„Ако двете с Хера се изправите с оръжие насреща ми, мое сивооко момиче, ще убия конете ви, както са запрегнати, ще ви поваля и двете от колесницата, ще я разбия и така жестоко ще ви пронижа с мълниите си, че десет години ще се лекувате във ваните преди зелените червеи да успеят да ви зашият раните“.

Атина ще остане на Олимп. След няколко часа успешна контраатака гърците ще претърпят още по- тежки загуби и ще отстъпят зад укрепленията си — окоп, изкопан преди десет години, скоро след дебаркирането им, с хиляда подострени кола, и всичко това неотдавна възстановено по заповед на Агамемнон — ала дори зад стената паникьосаните ахейци ще изгубят надежда и ще гласуват да си отплават у дома.

Агамемнон ще се опита да ги окуражи, като даде разкошен пир на своите вождове — докато Хектор и неговите хиляди организират последната атака, която ще свърши с изгарянето на черните кораби на ахейците и окончателното приключване на войната — и на пира гръцкият цар Нестор ще заяви, че единствената им надежда е Агамемнон да се помири с Ахил.

Агамемнон ще се съгласи да плати на Ахил царски откуп, даже повече от царски откуп — седем триножника, десет таланта злато, двайсет бакърени казана, дванайсет хранени коня, седем красиви робини и не си спомням още какво. По-важното е, че подкупът ще включва Бризеида, щерката на Бриз — младата робиня, която е в центъра на целия спор. За да завърже подаръка с червена панделка, Агамемнон ще се закълне, че никога не е спал с нея. И накрая ще прибави седем крепости, седем гръцки царства — Кардамила, Хира, Енопа, Антея, Фера, Епея и Педас. Естествено той нито ги притежава, нито властва над тях, с други думи, подарява земите на своите съседи, обаче предполагам, че е важна идеята.

Единственото, което не предлага Агамемнон, е извинение. Атридът все още е прекалено горд, за да се преклони. „Хайде Ахил да отстъпи пред мене! — след няколко часа ще извика той на Нестор, Одисей, Диомед и другите водачи. — Аз имам власт по-голяма, а също по-стар съм на възраст от него“.

Одисей и другите ще измислят изход, въпреки Агамемноновата надменност. Те разбират, че ако отнесат вестта за връщането на Бризеида и всички тия чудни дарове и случайно изпуснат момента с „Аз имам власт по-голяма“, има вероятност Ахил да се върне във войната. Това пратеничество поне им дава някаква надежда.

Само че тук започва сложната част — и тъкмо това е мястото, където все още може да се открие повратният момент.

Като учен, аз съм наясно, че пратеничеството при Ахил е сърцето и повратната точка на „Илиада“. Решенията на Ахил при изслушването на молбите на пратениците ще определят хода на всички бъдещи събития — смъртта на Хектор и Ахил, падането на Илион.

Тук обаче е деликатният момент. Омир изключително грижливо подбира думите си — навярно по- грижливо от всеки друг разказвач в историята. Той ни съобщава, че Нестор ще определи петима души за пратеници при Ахил — Феникс, Големия Аякс, Одисей, Одий и Еврибат. Последните двама са обикновени вестители, включени само от протоколни съображения, и няма да влязат в Ахиловата шатра с истинските посланици, нито ще участват в преговорите.

Проблемът е, че изборът на тоя Феникс е странен — досега той не се е появявал в историята и по-скоро е мирмидонски наставник и слуга на Ахил, отколкото военачалник, и не е логично да бъде пращан, за да убеждава своя господар. Отгоре на това, когато пратениците „тръгнаха вече по стръмния бряг на морето шумящо“ на път за шатрата на Ахил, Омир използва глаголната форма в двойствено число, тоест глаголът е в нещо средно между единствено и множествено число, свързан с действие, извършвано от двама души, в случая Аякс и Одисей. Омир използва още седем думи, които на тогавашния — днешния — гръцки език са свързани с двама, а не трима души.

Къде е Феникс по пътя от Агамемноновия стан до шатрата на Ахил? Дали някак си вече не е стигнал и там не ги чака? Това е абсурдно.

Много учени, и преди, и по мое време, твърдят, че Феникс е недодялана добавка към разказа, образ, прибавен векове по-късно, което обяснява двойствената глаголна форма, обаче тази теория не взима предвид факта, че той ще произнесе най-дългата и сложна реч от тримата пратеници. Тя представлява великолепно отклонение, абсолютно типично за Омир.

Сякаш самият сляп поет се е объркал дали пратениците при Ахил са двама, или трима и точно каква е ролята на Феникс в разговора, който ще определи съдбата на всички герои.

Имам няколко часа да помисля за това.

„Ако ще променяш съдбата ни, трябва да намериш повратната точка“.

Обаче дотогава остават часове. Тук още е следобед и троянците спират пред ахейския ров, докато гърците сноват наоколо като мравки зад своята палисада от камъни и подострени колове. Преобразен като потен ахейски копиеносец, аз успявам да се приближа до Агамемнон, когато царят първо гълчи хората си и после моли Зевс за помощ в техния най-черен час.

— Засрамете се! — крещи Атридът на своята мърлява войска. Чуват го само една стотна от мъжете, естествено, при отсъствието на мегафони в древността, но Агамемнон има мощен глас и ония отпред предават думите му на другите.

— Срам! Позор! Обличате се като юначни воини, обаче сте такива само на вид! Заклехте се да изгорите тоя град, а се тъпчете с говеждо, купено за моя сметка, и се наливате с вино, купено и докарано тук за моя сметка, а я се вижте! Победена сган! Хвалехте се, че всеки от вас можел сам да излезе на сто троянци — на двеста! — а сега не можете да се справите и с един смъртен — Хектор.

— Той всеки момент ще е тук с ордите си, ще изгори корабите ни и тая самохвална войска от… герои… — Агамемнон изрича думата с презрение — ще побегне у дома при жените и децата си… за моя сметка!

Царят обръща гръб на хората си и вдига ръце към небето на юг, към Ида, откъдето идват бурите, гръмотевиците и светкавиците.

— Татко наш Зевсе велики, кого от царете всевластни наказа с тази беда и му взе чутовната слава? С какво те оскърбих? Ни веднъж — кълна се, нито един-единствен път! — не отминах твоите чудесни олтари, даже по време на плаването ни насам, а спирах и бутове тлъсти говежди изгарях. Молбата ни беше проста — да сринем стените на Илион из основи, да убием неговите герои, да изнасилим жените му, да поробим народа му. Толкова ли много искахме? Татко Крониде всесилен, изпълни молбата ми: остави хората ми да избягат живи, поне това. Не позволявай на Хектор и тия троянци да ни победят като мулета!

Чувал съм Агамемнон да произнася и по-красноречиви речи — по дяволите, всичките му речи, които съм чувал, са по-красноречиви и разбирам защо се е наложило Омир да я преработи — обаче в тоя миг се случва чудо. Или поне ахейците го приемат като