чудо.
Изневиделица се появява орел, който долита от юг, грамаден орел, който носи в ноктите си еленче.
Тълпата, която се е втурнала към корабите и избавлението в открито море и съвсем за кратко е спряла да изслуша речта на Агамемнон, се заковава на място и сочи небето.
Орелът кръжи, снижава се и пуска все още подритващото еленче върху едно пясъчно възвишение точно до каменния олтар, който ахейците са издигнали на Зевс при дебаркирането си преди толкова много години.
Това решава проблема. След петнайсет секунди смаяно мълчание мъжете надават рев — мъже, само допреди десет минути треперещи от страх, ала сега отново превърнали се във войска, със сърца и ръце, укрепнали от тоя ясен знак за Зевсовата прошка и одобрение — и петдесетте хиляди ахейци и аргивци без повече суетене отново се строяват зад своите вождове, впрягат конете в колесниците, изкарват ги по мостовете над рова и битката продължава.
Идва часът на стрелеца.
Въпреки че Диомед повежда контранастъплението, плътно следван от Атридите Агамемнон и Менелай, на свой ред следвани от Големия и Малкия Аякс, и въпреки че тия герои взимат своята дан от троянци с копия и мечове, сражението се е съсредоточило около ахейския стрелец Тевкър, Теламоново копеле, брат на Големия Аякс.
Тевкър винаги е бил смятан за отличен стрелец и през годините съм го виждал да убива десетки троянци, обаче днес е настъпил часът на славата му. Двамата с Аякс действат заедно — Тевкър кляка под прикритието на щита на брат си — Големия Аякс има исполински правоъгълен щит, какъвто според военните историци изобщо не се е използвал по времето на Троянската война — и когато вдига щита си, Тевкър стреля изпод него по троянските редици на шейсетина метра. Тоя ден, изглежда, не пропуска нито веднъж.
Първо убива Орсилох — пронизва дребосъка в сърцето, После и Офелест — улучва го в дясното око, когато троянецът надзърта над кожения си щит. След това Детор и Хромий падат смъртно ранени от две бързи, идеално насочени стрели. Всеки път щом Тевкър стреля, троянците също пращат дъжд от копия и стрели в напразен опит да го убият, ала Големия Аякс прикляка над него и огромният му щит отклонява всяка опасност.
Троянската стрелба секва, Аякс вдига щита си и Тевкър улучва Ликофонт, княз на своя далечен град, обаче само го ранява. Когато Ликофонтовите вождове му се притичват на помощ, Тевкър забива втора стрела в черния дроб на падналия герой.
Полиеменовият син Амопаон пада, пронизан в гърлото от Тевкър. Кръв бликва на метър и половина във въздуха и могъщият Амопаон се опитва да се изправи, но стрелата го е приковала към земята и той умира от загуба на кръв след по-малко от минута. Треперещото му, подритващо тяло безжизнено се отпуска в праха. Ахейците ликуват. Познавам… познавах Амопаон. Троянецът се хранеше в гостилничката на открито, където обичахме да се срещаме с Найтенхелзър, и много пъти сме разговаряли за най-различни неща. Веднъж той ми разказа, че баща му Полиемен познавал Одисей в по-мирни времена. При едно свое пътуване до Итака той отишъл на лов с дружелюбните гърци и убил глиган, който бил нанесъл дълбока рана в крака на Одисей и щял да го погуби, ако копието на Полиемен не го улучило. Според Амопаон Лаертовият син до ден днешен носи тоя белег.
Аякс прикляка, вдига великанския си метален щит като покрив над себе си и брат си и троянските стрели затрополяват по него. Героят се изправя заедно с щита си и от осемдесет метра Тевкър прострелва Меланип в слабините. Стрелата излиза през ануса му и троянецът се строполява. Другарите му се отдръпват и бърчат лица, докато Меланип се мята в праха и умира. Ахейците отново ликуващо изревават.
Агамемнон скача от колесницата си и насърчително вика на Тевкър, обещава му плячка от триножници или чистокръвни коне — ако Зевс и Атина му позволели да плячкоса съкровищниците на Троя — и прибавя към обещанията си красива троянка за леглото на стрелеца, може би Хекторовата съпруга Андромаха.
Предложението му разгневява Тевкър.
— Сине Атреев прославен, смяташ ли, че ще положа още по-големи усилия, насърчен от твоите приказки за плячка? Стрелям колкото мога по-бързо и точно. Осем стрели — осем убити.
— Стреляй по Хектор! — вика Агамемнон.
—
Агамемнон млъква.
Сякаш в отговор на предизвикателството, Хектор ненадейно насочва колесницата си към предните троянски редици и се опитва да събере хората си, които са уплашени от сполуките на стрелеца.
Тоя път Аякс не си прави труда да вдига щита си, защото Тевкър се изправя, опъва тетивата, внимателно се прицелва и стреля.
Стрелата изсвистява само на педя от сърцето на Хектор и улучва Горготион, когато тоя Приамов син минава зад колесницата на брат си. Здравенякът Горготион се изненадва, зяпна стърчащата от тялото му стрела, като че ли е станал обект на някаква войнишка шега, ала после главата му като че ли прекалено натежава за яката му шия, клюмва на рамото му под тежестта на шлема и Горготион се строполява на окървавения пясък.
— Проклятие! — ругае Тевкър и пак стреля. Сега Хектор е най-близо от всички троянци и се е обърнал точно към стрелеца.
Тая стрела улучва в гърдите Хекторовия колесничар Архептолем. Бойните коне се изправят на задните си крака и скачат напред с хълбоци, облени от Архептолемовата кръв. Младежът полита назад и се просва в праха.
— Кебрионе! — вика Хектор, хваща юздите и призовава брат си, също копеле на развратния Приам, за свой колесничар. Кебрион се мята в колесницата в мига, в който Хектор скача от нея. Разярен, извън себе си от гняв и мъка от смъртта на верния Архептолем, той се втурва в ничията земя, лесна мишена за Тевкър, и грабва най-големия, най-ръбест камък, който може да вдигне с една ръка.
Хектор сякаш е забравил всички тънкости на военното изкуство, с които многократно се е хвалил, и е възприел тактиката на пещерния човек. Замахва с лявата си ръка и се готви да хвърли камъка. До днес не бях забелязал, че може да си служи и с двете ръце.
Тевкър вижда своя шанс, вади нова стрела от колчана и опъва тетивата, прицелва се в сърцето на Хектор, сигурен, че ще успее да стреля, може би даже два пъти, преди Приамовият син да хвърли камъка.
Сбъркал е. Хектор хвърля силно, бързо, ловко и точно.
Камъкът улучва стрелеца в ключицата, точно до гърлото, миг преди той да изстреля стрелата. Изпращяват кости. Късат се сухожилия. Ръката на Тевкър увисва, тетивата се къса и стрелата се забива в земята между сандалите му.
Хектор се затичва напред, пръска ахейците пред себе си като пилци, троянските стрелци обсипват със стрели падналия Тевкър, ала Големия Аякс не изоставя брат си и го покрива с огромния си като стена щит, докато други ахейци отблъскват троянската пехота. По призива — всъщност рев — на Аякс Мекистей и Аластор се втурват и пренасят стенещия ахейски стрелец по моста над рова в сянката на кухите кораби.
Обаче петнайсетте минути слава на Тевкър са изтекли.
От тоя момент положението на гърците бързо се влошава. Хектор вижда в избавлението си нов знак за Зевсовата обич и одобрение и повежда хората си в атака срещу обезсърчените отстъпващи ахейци. Агамемнон, Менелай и другите царе, които само преди няколко часа ликуващо бяха водили хората си в битка, сега са провесили нос. Отначало ахейците са прекалено уплашени дори само да завардят позициите си зад рова и палисадата и единственото, което спира троянците да не изгорят корабите, е залезът на слънцето и внезапно спусналият се мрак.
Докато в редиците им цари хаос, някои гърци вече приготвят корабите си за отплаване, други седят вцепенени и с кухи погледи. Хектор постъпва като Хенри V и неуморно снове сред троянците — окуражава хората си призори да продължат кървавата сеч и праща мъже в града да доведат волове за жертви на боговете и угощение, отпуска дажби вино, подсладено с мед, вика каруци с прясно изпечен хляб, който
