голямо земно кълбо. Обхванати от синя паяжина места имаше в Европа, Азия, някогашна Южна Америка, Южна Африка — общо дванайсет. До сините кръгове светеха инфокубове, посочващи аналогични данни като парижкото явление, със сведения за деня, часа, минутата и секундата, в която моравекските сензори бяха засекли синята паяжина. Манмът набързо описа изображенията на Орфу.
— И още нещо — прибави Астейг/Че.
Появи се нова холограма на Земята — с прави сини линии, излизащи от Париж и другите сини възли, включително град, обозначен като Ерусалим. Линиите се издигаха в космоса и изчезваха извън слънчевата система.
— Е, вече сме виждали това — заяви Орфу от Йо, след като Манмът му го описа. — Това е същият вид тахионов лъч, появил се в Делфи на другата Земя, древната Земя на Илион, когато изчезнало населението.
— Да — потвърди премиер интегратор Астейг/Че.
— Онзи лъч като че ли не е насочен към нищо конкретно в дълбокия космос — отбеляза Манмът. — А тези?
— Не, освен ако не се брои фактът, че минава през Малкия Магеланов облак — отвърна Чо Ли. — А и в тези тахионови лъчи има квантов компонент.
— Какво искаш да кажеш, какъв „квантов компонент“? — попита вакуумният моравек.
— Лъчите се фазоизместват на квантово равнище, съществуват повече в пространството на Калаби-Яу, отколкото в четириизмерното Айнщайново пространство-време — поясни калистанският навигатор.
— Искаш да кажеш, че се изместват в друга вселена — обобщи Манмът.
— Да.
— Вселената на илионската Земя ли? — Думите на дребния европеец прозвучаха обнадеждено. Когато преди няколко седмици се бе затворила последната брана-дупка, свързваща настоящите вселени на Марс и илионската Земя, моравеките бяха изгубили всякаква връзка с древната Земя на Троя и Агамемнон, ала Хокънбери беше успял да се телепортира през вселената на Калаби-Яу до „Кралица Маб“ — а после навярно и обратно, макар че никой нямаше представа къде е отишъл от атомния космически кораб. Манмът, който познаваше много гърци и троянци, се надяваше пак да установят контакт с онази вселена.
— Съмняваме се — отвърна Чо Ли. — Причините са сложни като самите математически принципи на многомембранното пространство на Калаби-Яу, на които се основават нашите предположения, и се ръководят от наученото от Устройството, което вие успешно задействахте на Марс преди осем месеца, но смятаме, че тахионовият лъч се фазоизмества в една или повече различни вселени, а не във вселената на илионската Земя.
Манмът разпери ръце.
— Тогава какво общо има всичко това с нашата задача на Земята? Аз трябваше да пилотирам „Смуглата дама“ в земните морета и океани и да закарам там Сума Четири, точно както миналата година трябваше да закарам покойния Ри По на Монс Олимпус. Синята паяжина и тахионовите лъчи променят ли плана?
Отново се възцари мълчание.
— Опасностите и неизвестностите от проникването в атмосферата са изключително многобройни — заяви Сума IV.
— Би ли го превел на нормален език? — помоли Орфу от Йо.
— Вижте, моля — каза високият ганимедец.
Над масата се задейства холографски астрономически запис. Манмът го описа на Орфу по теснолъчевия канал.
— Моля, отбележете датата — посочи премиер интегратор Астейг/Че.
— Това е отпреди повече от осем месеца — рече Манмът.
— Да — потвърди европейският интегратор. — Скоро след като използвахме брана-дупките, за да се прехвърлим в пространството на Марс-Илион. Виждате, че разделителната способност е малка в сравнение с днешните наблюдения на орбиталните пръстени. Така е, защото наблюдавахме от базата Фобос.
Появи се орбитален обект, подобен на онзи, от който беше излъчено съобщението до „Кралица Маб“, но не съвсем същият. Този астероид се виждаше като бавно въртящ се диск, макар и със светещи стъклени кули, куполи и структури. Той бе по-малък — нямаше и два километра дължина. Изведнъж в обсега на записа влезе друг орбитален обект, трикилометрова метална конструкция, напомняща на дълъг сребърен жезъл, състояща се от греди, складови резервоари, горивни цилиндри. Стълбът завършваше с искряща сфера. От дюзите излизаха пламъци, ала Манмът не вярваше, че това нещо е обикновен космически кораб.
— Какво е това, по дяволите? — за пореден път повтори Орфу, след като чу описанието на Манмът.
— Орбитален линеен ускорител с колектор за червееви дупки отпред — поясни Астейг/Че. — Забележете, че някой от астероидния град е пратил мазерни команди на този безпилотен линеен ускорител, пренебрегвайки безброй протоколи за безопасност, и го насочва право към астероида.
— Защо? — попита йониецът.
Никой не му отговори. Петимата моравеки наблюдаваха холограмата и Орфу слушаше описанието на продълговатата орбитална машина, която продължаваше да ускорява, докато не се блъсна в астероидния остров. Астейг/Че превключи на забавен кадър. Светещите кули бавно избухнаха и се разхвърчаха на парчета — изключително бавно, — после самият астероид се пръсна, когато колекторът за червееви дупки в края на линейния ускорител експлодира със силата на безчет водородни бомби. Последва безшумно взривяване на горивните резервоари и главните двигатели на линейния ускорител се възпламениха.
— Сега гледайте — каза Сума IV.
Към холографските експлозии се присъедини второ телескопично изображение, а после и радарен запис. По теснолъчевия канал Манмът описа огнените струи на дюзите от равнината на екваториалния орбитален пръстен — десетки, а след това и стотици малки космически кораби стремглаво се носеха към взривяващия се орбитален астероид.
— Колко са големи? — попита Орфу.
— Около шест на три метра — отвърна Чо Ли.
— Безпилотни са, нали? — осведоми се йониецът. — Или ги управляват моравеки?
— По-скоро слуги, каквито преди векове са използвали хората — поясни Астейг/Че. — Елементарни ИИ с едно-единствено предназначение, както ще видите сами.
И Манмът видя. И описа видяното на Орфу. Стотиците, а после хиляди малки машини, носещи се към избухващия астероид и полето от останки от ускорителя, представляваха само високоенергийни лазери с мозък и насочващо устройство. Превъртащият се на бързи обороти запис показа, че през следващите часове слугите-лазери минават през, под и над полето с останки и събират всички късове от астероида и ускорителя, които няма да изгорят при навлизане в земната атмосфера.
— Постчовеците не са глупаци — заяви Астейг/Че. — Поне що се отнася до инженерство. Взета общо, масата на двата пръстена, които са построили в земна орбита, възлиза на значителна част от втора луна — над един милион отделни обекти, някои големи почти колкото Фобос. Но са имали почти безотказна система да ги държат в орбита и допълнителна защита в случай, че се появи опасност от падането им — тези скоростни лазерни стършели, които унищожиха всички останки, са последната линия на тази защита. Осем месеца по-късно на Земята продължават да падат метеори, но няма катастрофални удари.
— Орбитални левкоцити — вметна Орфу от Йо.
— Точно така — съгласи се премиер интеграторът на Консорциума на Петте луни.
— Разбирам — каза Манмът. — Боите се, че ако използваме спускателен кораб със „Смуглата дама“, както възнамерявахме, тези малки левкоцитни роботи ще унищожат и него.
— Общата маса на спускателния кораб и твоята подводница ще представлява опасност за Земята — съгласи се Астейг/Че. — Видяхме, че… левкоцитите, както ги нарече Орфу… превръщат в плазма или взривяват много по-малки парчета от разрушения астероид.
Манмът поклати метално-пластмасовата си глава.
— Нещо не схващам. Имали сте този запис и произтичащата от него информация още преди повече от осем месеца, но ни домъкнахте със „Смуглата дама“ чак дотук… какво се е променило?
Генерал Бех бин Адее посочи нещо на отново появилия се холозапис на избухващия астероид.
Образът се уголеми. Компютрите изчистиха зърнестата пикселирана картина.
