Олимп

слабоволевите смъртни мъже.

Тя дълбоко си пое дъх — тъй като следващите й думи щяха да я ангажират с най-опасната интрига, която беше измисляла.

— Дай ми любовната сила и чара, с които владееш винаги всички безсмъртни и хората смъртнородени!

Афродита продължи да се усмихва, но едва забележимо присви ясните си очи.

— Естествено, дъще на Кронос, щом ме молиш, но за какво са ти моите скромни хитрини на теб, която и без туй спиш във прегръдките мощни на Зевса всесилен?

Хера най-спокойно излъга. И подобно на повечето лъжци, изреди колкото можеше повече подробности.

— Тая война ме тревожи, богиньо на любовта. Заговорите и интригите на боговете, аргивците и троянците нараняват сърцето ми. Аз ще отида да видя във земните плодни предели бог Океана, баща на безсмъртни, и майка ни Тетида. Те ме отгледаха нявга и храниха в своята къща, като ме взеха от Рея, щом Зевс далногръмец захвърли Кроноса чак под земята и чак под морето безводно и построи новия ни дом тук, на тоя студен червен свят.

— Но защо са ти моите вълшебства, о, Хера, за да идеш при Океан и Тетида? — тихо попита Афродита.

Хера й се усмихна коварно.

— Старците са се разделили, двамата вече отдавна взаимно отбягват общо легло и наслади. Тръгвам да ги навестя, да прекъсна кавгите им дълги. С любезни слова ще придумам сърцата им мили, двамата пак да споделят леглото с любовна наслада. Затуй те моля, Афродита, като твоя нежна дружка, която желае двама стари близки пак да се залюбят, дай ми назаем някоя от своите тайни, та да помогна на Тетида да си върне Океан.

Пленителната усмивка на Афродита стана още по-сияйна. Слънцето вече го нямаше и дори върхът на Олимп тънеше в мрак, ала усмивката на богинята на любовта топлеше и двете.

— Твойта молба да отхвърля не мога. Това е нередно, жено на Зевс, нашия господар, който повелява на всички ни.

С тези думи Афродита свали от гърдите си своя таен пояс и протегна напред тънката паяжина от плат и микропроводници. Хера се вторачи в пояса и устата й изведнъж пресъхна. „Да изпълня ли плана си? Ако открият какво съм намислила, Атина и другите съзаклятници сред боговете безмилостно ще ме нападнат. Ако усети коварството ми, Зевс ще ме погуби така, че нито лечебните вани, нито извънземният Лечител не ще могат да ми вдъхнат дори подобие на олимпийски живот“.

— Обясни ми как действа — прошепна тя на богинята на любовта.

— Тоя пояс крие всички вълшебства на прелъстяването — тихо отвърна Афродита. — Любовната страст, пулсиращия порив на копнежа, шеметния полет на секса, виковете на пламенните любовници и любовните нежности.

— В тоя малък пояс? — изненада се Хера. — Как действа?

— Неговата магия е в състояние да подлуди всеки мъж от страст — прошепна другата богиня.

— Да де, ясно, но как действа? — Кронидовата щерка сама долови нетърпението в думите си.

— Откъде да знам? — засмя се Афродита. — Получих го като част от пакета, когато… той ни направи богове. Широкоспектърни феромони? Нанотехнологични хормонални реакции? Микровълнова енергия, пряко насочена към мозъчните центрове на секса и удоволствията? Няма значение… Въпреки че е само един от многобройните ми фокуси, действа безотказно. Опитай го, жено на Зевс.

Хера мило се усмихна, взе пояса и го пъхна между и под високите си гърди. Одеждите й едва го скриваха.

— Как да го задействам?

— Искаш да кажеш как ще помогнеш на майка Тетида да го използва, нали?

— Да, да.

— Когато настъпи моментът, докосни гърдите си, все едно се готвиш да задействаш телепортаторните наноактиватори, но вместо да си представиш далечното си местоназначение, пипни с пръст пояса и мисли за нещо възбуждащо.

— Това ли е? Само това ли?

— Само това — потвърди Афродита. — Напълно е достатъчно. В тъканта на тоя пояс се крие цял нов свят.

— Благодаря ти, богиньо на любовта — тържествено рече Хера. Лазерни копия пронизваха силовото поле над тях. През Дупката прелетя моравекски стършел или космически кораб и се понесе към космоса.

— Знам, че няма да се върнеш, без да си изпълнила целите си — отвърна Афродита. — За каквото и да копнее нетърпеливото ти сърце, убедена съм, че ще го постигнеш.

Хера се усмихна. После докосна гръдта си, като внимаваше да не пипне пояса, пъхнат точно под зърната на гърдите й, и се телепортира по квантовата пътека, която Зевс беше създал в нагънатото пространство- време.

7.

Призори Хектор заповяда да угасят погребалната клада с вино. После с най-верните другари на брат си прерови въглените; с крайно внимание отделиха костите на Парис от пепелта и овъглените кокали на кучетата, жребците и хилавия бог, нападали по ръба на кладата — Парисовите останки лежаха в средата.

Хектор и неговите бойни другари със сълзи на очи събраха костите на Парис в златна урна и я запечатаха с двоен пласт мас, както го изискваше обичаят за смелите и благородните. После с тържествена процесия я пренесоха по оживените улици и пазарища — селяни и воини мълчаливо се отдръпваха и им правеха път — и стигнаха до разчистеното от останки място, където допреди първата олимпийска бомбардировка осем месеца по-рано се бе издигало южното крило на Приамовия дворец. В центъра на освободеното пространство се издигаше временна гробница, построена от каменните блокове, пръснати по време на бомбардировката. Малкото открити кости на царица Хекуба, Приамовата жена и майка на Хектор и Парис, вече лежаха в гробницата. Хектор покри Парисовата урна с лек ленен саван и лично я внесе вътре.

— Засега оставям костите ти тук, братко, нека земята те обгърне, дорде дойде ред и аз да те прегърна в мрачните зали на Хадес — каза той пред последвалите го мъже. — Когато свърши тая война, ще построим за теб, майка ни и всички ония, които паднаха — най-вероятно дотогава и аз ще съм сред тях — по-голяма гробница, напомняща на самия Дом на смъртта. Дотогава сбогом, братко.

Хектор и хората му излязоха и стотиците очакващи ги троянски герои затрупаха временната каменна гробница с пръст и камъни.

След това Хектор, който от две денонощия не беше спал, тръгна да търси Ахил, нетърпелив да поднови битката с боговете и още по-настървен да пролива златистата им кръв.

Касандра се събуди призори. Лежеше чисто гола — дрехите й бяха разкъсани и пръснати наоколо, китките и глезените й бяха завързани с копринени въжета за стълбовете на непознато ложе. „Що за лудория е това?“ — помисли си тя и се опита да си спомни дали пак не се е напила и не е гуляла с някой шантав войник.

После си спомни погребалната клада и пристъпа си в ръцете на Андромаха и Елена при огнения й завършек.

„Мамка му — помисли си. — Голямата ми уста пак ме вкара в беля“. Огледа помещението — без прозорци, огромни каменни блокове, усещане за подземна усойност. Спокойно можеше да се намира в нечия подземна стая за мъчения. Замята се и опъна копринените въжета. Бяха гладки, ала яки и здраво завързани.