Орфу. — Огромни устройства като онзи акумулатор на червееви дупки, който ни показахте да се разбива в другия астероиден град преди девет месеца. Но колко общо са те? Няколко хиляди?
— По-малко от две хиляди — потвърди Астейг/Че.
— Обзалагам се, че огромната част от останалите до един милион…
Орфу направи пауза и настъпи тишина — на Манмът му се стори, че се проточва цели часове.
Най-сетне Астейг/Че наруши мълчанието, продължило вероятно само няколко секунди реално време.
— Да, те са предимно уреди за съхраняване. Не сме сигурни от какъв точно вид, но приличат на някакъв вид високотехнологична магнитна мехурчеста памет в квантово вълнови съхраняващи устройства.
— И всяко е независимо от останалите — каза Орфу. — Един вид отделен харддиск, така да се каже.
— Да — потвърди Астейг/Че.
— А повечето от останалите сателити в пръстените, вероятно не повече от десетина хиляди, са основни енергийни предаватели и някакъв вид модулирани предаватели на тахионни вълни.
— Шест хиляди четиристотин и осем енергийни предавателя — каза щурман Чо Ли. — И точно три хиляди тахионни предаватели.
— Откъде знаеш всичко това, Орфу от Йо? — попита могъщият ганимедец Сума IV. — Да не би да си проникнал в комуникационните канали или файловете на нашия интегратор?
Орфу протегна двете си разчленени предни ръце-манипулатори с дланите нагоре.
— Не-не. Нямам нужните познания по програмиране, за да проникна в дневника на сестра си… ако имах сестра и ако тя си водеше дневник.
— Тогава как… — започна Ретроград Синопесен.
— Просто е логично — обясни Орфу. — Винаги съм изпитвал интерес към човешките същества и литературата им. През всички тези векове следях наблюденията на Земята, на пръстените на постчовеците и на информацията за малкото останали на планетата човеци, която разгласяваше Консорциумът на Петте луни.
— Консорциумът никога не е оповестявал информация за запаметяващите устройства в орбита — каза Сума IV.
— Вярно — съгласи се Орфу. — Но е логично тези неща да са именно това. Всички данни отпреди четиринадесет столетия, когато напуснаха повърхността на Земята, сочеха, че са останали да съществуват само няколко хиляди постчовеци, нали?
— Така е — каза Астейг/Че.
— Нашите експерти никога не са били сигурни дали тези постчовеци имат тела… такива, каквито ги възприемаме ние — продължи Орфу. — Така че едва ли им се е наложило да строят милион градове в орбита.
— Това не води до заключението, че повечето от телата, намиращи се в орбита около Земята, са запаметяващи устройства — каза генерал Бех бин Адее.
Манмът се запита какво ли е наказанието за шпионаж на този кораб.
— Води, когато видим какво са правили старостилните човеци на Земята през това почти хилядолетие и половина — каза Орфу от Йо. — И какво
— Какво искаш да кажеш с това „не са правили“? — попита Манмът. Беше смятал да си мълчи, но любопитството му бе прекалено голямо.
— Първо, не се размножават като човешки същества — каза Орфу. — В продължение на няколко века са били по-малко от десет хиляди. След това преди четиринадесет столетия от Ерусалим направо в открития космос бил изстрелян онзи лъч неутрино — насочван от модулирани тахиони, доколкото разбирам от публикациите на астрономите в мрежата, след което изведнъж като че ли не останал нито един човек. Нито един.
— Само за малко — каза премиер интегратор Астейг/Че.
— Да, но все пак… — За момент Орфу като че ли изгуби нишката на мисълта си, но след малко продължи: — А после, след по-малко от век, изведнъж виждаме стотина хиляди старостилни човеци, пръснати из цялата планета. Очевидно не потомци на онези десетина хиляди изчезнали. Никакво нарастване на населението… просто ей така, направо от нищото, се пръкват сто хиляди души.
— И какво ти говори това? — попита Астейг/Че. Мощният дребен европеец изглеждаше развеселен като учител, чийто ученик ненадейно е показал неподозирани възможности.
— На първо място, че тези старостилни не са били родени — заяви йониецът. — А са били източени.
— Непорочно зачатие? — обади се Чо Ли саркастично.
— Един вид — каза Орфу. Непринуденият му боботещ тон показваше, че не се е обидил на ехидната забележа. — Смятам, че постчовеците са имали и имат около милион човешки спомени, личности и данни за телата, записани в орбиталните банки памет. Може би по един сателит за човек. И така са попълнили популацията. Което пък обяснява защо броят на старостилните човеци е останал точно сто хиляди за хилядолетие и половина.
— Защо? — попита главен центурион Меп Аху. Също като Манмът, астровекският военен явно бе обзет от любопитство.
— Заради минималната големина на една популация — обясни Орфу. — Постчоведите са позволявали на старостилните да се размножават само колкото да се сменят… тоест един за един. И то само ако настъпи смъртен случай. Четох едно предположение, че старостилните човеци живеят точно един земен век, след което изчезват. Достатъчно да се поддържа популацията с оглед на климатични и всякакви други промени и не прекалено много, че да се стигне до демографски бум или да излязат от резервата.
— Къде си чел, че старостилните човеци живеят точно един век? — попита Чо Ли смаяно.
— В „Научен Ганимед“ — отвърна Орфу. — Имам онлайн абонамент вече повече от осем века.
Астейг/Че вдигна почти хуманоидната си ръка.
— Извинявай, Орфу от Йо, но макар и да те поздравявам за дедукциите ти относно предназначението на орбиталните устройства и за точната продължителност на живота, която наблюдаваме у останалите сто хиляди старостилни човеци — поне до последните месеци, през които станахме свидетели на рязко намаляване на популацията поради атаките на неизвестни същества, — но ти спомена, че можеш също така да ни обясниш защо на Марс има гръцки богове, на какво се дължи това чудодейно тераформиране на планетата, кой е Гласът и какво причинява сегашната квантова нестабилност на Земята и на Марс.
— Тъкмо стигам до това — отвърна Орфу. — Искате ли да кондензирам и да вложа цялата си всеобща теория във високоскоростен теснолъчев поток? Ще отнеме по-малко от секунда.
— Не, не е необходимо — каза премиер интегратор Астейг/Че. — Може би е достатъчно да говориш по- бързо. Остават ни по-малко от три часа до изстрелването на спускателния кораб — или задържането му — по време на маневрата за намаляване на скоростта в атмосферата.
Орфу избуботи на субзвуково ниво по начин, който Манмът отдавна се бе научил да интерпретира като смях.
— Старостилните човеци са съсредоточени в около триста населени центъра на пет континента на Земята, нали? — каза йониецът.
— Да — каза Чо Ли.
— И големината на населението около тези центрове варира, макар телескопите ни никога да не са засичали каквито и да било признаци на транспорт — нито по-развита пътна мрежа, нито летателни апарати, нито кораби, нито дори старомодни съдове като онзи, с който двамата с Манмът пътувахме по Валис Маринерис на Марс. Няма дори балони с горещ въздух. Затова решихме, че старостилните човеци се телепортират квантово, макар нашите моравекски учени така и да не са успели да усъвършенстват този начин на пътуване.
— Разумно предположение — каза Сума IV.
