трябва да я използва много, много внимателно, особено когато ходи по океанското дъно. Все пак извика някои от разговорите си със Сави, за да събере още данни за нещата, които бе казала за миналото, за пръстените и за света — неща, които тогава изглеждаха маловажни или загадъчни, но след кристалния шкаф бяха много по-смислени. Освен това с огромна мъка разбра, че през вековните си опити да се добере до пръстените и да преговаря с постчовеците, Сави е действала според крайно недостатъчна информация — дори не бе знаела за съществуването на истински космически кораби в Средиземноморския басейн и подходящ начин да се свърже с Ариел чрез частните връзки на Просперо с логосферата.
Освен това ясният образ на Сави във възпроизведения спомен ясно му показваше колко по-младо е лицето и тялото на Мойра — но и до каква степен двете си приличаха.
Прерови останалите функции. Близката мрежа, далечната мрежа и всеобщата мрежа не функционираха, както и прехвърлянето по факса и връзката с логосферата. Очевидно всички вътрешни функции работеха, за разлика от онези, които разчитаха на планетарната система от спътници, орбиталните акумулатори на материя, предавателите на факс и данни и т.н.
Но защо вътрешните индикатори му казваха, че сиглиращата функция също не действа? Харман винаги бе смятал, че сиглирането зависи от тялото му — също като медицинския монитор, който си работеше без никакви проблеми. А може би все пак сиглиращата функция зависеше по някакъв начин от спътниците? Информацията от кристалния шкаф не можеше да му даде отговор.
— Мойра? — Едва след като изкрещя, осъзна, че бурята е отминала и ревът й е утихнал с изключение на шума на разбиващите се вълни. Носеше осмозната си маска с вградените в нея микрофони и горката Мойра сигурно бе чула вика му през слушалките в качулката.
Смъкна осмозната маска и отново вдиша силния мирис на океана.
— Какво, гръмогласни мой? — отвърна меко Мойра. Спалната й кожа бе на една ръка разстояние от него.
— Ако използвам споделящата функция със съпругата си, когато се прибера, нероденото ми дете също ли ще получи информацията?
— Броим пилците, преди да са се излюпили, така ли, мой млади Прометее?
— Не можеш ли просто да отговориш на проклетия ми въпрос?
— Ще трябва да пробваш — отговори Мойра. — Точно сега не си спомням работните параметри и никога не ми се е случвало да споделям с бременни. Пък и ние, богоподобните постчовеци
Харман не обърна внимание на сарказма й. Потърка буза. Беше се обръснал, преди да тръгнат — качулката на термокожата не бе удобна върху брада, както бе научил преди повече от десет месеца на острова на Просперо, — но сега дланта му усети двудневната четина.
— Значи имате всички функции, които сте ни дали? — обърна се той към Мойра, като едва в последния момент добави въпросителна интонация.
— Скъпи — измърка Мойра. — За глупаци ли ни смяташ? Да не мислиш, че ще дадем на някакви си старостилни човеци способност, която не притежаваме?
— В такъв случай имате повече от нас — каза Харман. — Повече от стоте функции, които сте вградили в нас?
Мойра не отговори.
Харман бе открил, че в клетките на кожата му са вградени сложни нанокамери и микрофони. Някои ДНК свързани протеинови влакна можеха да съхраняват тези видео и аудиоданни. Други клетки бяха превърнати в биоелектронни предаватели — подходящи само за къс обхват, тъй като се захранваха единствено от собствената си клетъчна енергия, но сигналът им лесно можеше да се улови, засили и предаде от други устройства.
— Торинската драма — каза той високо.
— Какво? — сънено се обади Мойра. Беше задрямала.
— Сега разбирам как ти или божествените ти сестри-травестити сте предавали образите от Илион и как сме ги възприемали през торинските савани.
— Е… стига де — каза Мойра и отново се помъчи да заспи.
Харман разбираше, че вече не се нуждае от торинския саван, за да приема подобни предавания. Чрез протоколите на логосферата и тази мултимедийна връзка можеше да споделя гласови и всякакви други сензорни данни с всеки човек, който реши да се включи във входната система.
„Какво ли ще е да се свържа с Ада, докато се любим?“ — запита се Харман и се смъмри, че е мръсен старец. „
Освен логосферната можеше да задейства и една друга функция, която предлагаше сложна сензорна връзка с биосферата. Тя също зависеше от сателитите и за момента бе забранена, така че можеше само да предполага как точно работи и какво е усещането от нея. Дали представляваше възможност да си побъбриш с Ариел, или човек изведнъж ставаше едно с глухарчетата и колибрите? Можеше ли да се свърже по този начин с малките зелени човечета? Спомни си думите на Просперо, че Ариел използва ЗЧ, за да задържи пълчищата калибани, атакуващи южните граници на Стара Европа, и веднага разбра как може да ползва тази връзка и да помоли зеките да помогнат в борбата с войниксите.
От цялото това ровене във функциите ужасно го болеше главата. Почти случайно провери медицинския си монитор и видя, че наистина нивото на адреналина и кръвното му налягане, взети заедно, са достатъчно високи, за да предизвикат главоболието, което го мъчеше вече две седмици. Активира друга медицинска функция, която бе повече активна, отколкото мониторна, и предпазливо позволи в кръвоносната му система да се освободят някои химикали. Съдовете във врата му се разшириха и се отпуснаха. По ледените му пръсти отново плъзна топлина. Главоболието отслабна.
„Всеки тийнейджър би могъл да използва тази функция, за да предотврати нежеланите ерекции“ — помисли си Харман и си даде сметка, че
„Е, всъщност не чак дъртак“ — помисли си. Медицинският монитор му бе разкрил, че има тялото на среден тридесет и една годишен мъж, който леко не е във форма.
В мисления му списък се носеха и други функции — подсилено съпричастие, усъвършенствано възприемане и още една, която нарече берсерк-функция — временен прилив на адреналин и всички други физически и увеличаващи силата способности, вероятно с цел да се използват като последно средство в борба или ако ти се наложи да вдигнеш тон-два. Освен вече използваната възпроизвеждаща функция, с която направо си бе прекалил, Харман видя, че възпроизвежданата информация се вкарва чрез споделящата функция на някой друг. Имаше също функция, която можеше да постави тялото му в нещо като хибернация и временно да забави всичките му жизнени процеси до точката на спирането. Досети се, че тази способност не е бърз начин да подремне, а е проектирана да се използва с нещо като кристалния шкаф в Тадж Мойра, ако на човек му се наложи да остане жив, но в инертно състояние за продължителен период — в случая с Мойра
Имаше и още много други функции, някои от които неописуемо интересни, но нужното за изучаването им съсредоточаване отново събуждаше главоболието му. Фотолуминесентното блещукане на фитопланктона в горните слоеве на Атлантика приличаше на северно сияние в уморените му очи.
Небето над океана бе изпълнено със светлина — този път не от удрящите морето мълнии, а от прескачащите в облаците искри, безшумни експлозии, разкриващи фракталната сложност на сякаш подпалените отвътре кипящи валма. Тези импулси и експлозии на светлина не се съпровождаха от никакъв звук: до дъното на Атлантическия пролом не достигаше и най-малкият намек за буря, затова Харман постави ръце под тила си и се наслади на светлинното шоу, като оцени и ефекта от мълниите върху все още бушуващата океанска повърхност.
