бомба… да му позатоплим малко гнездото. Десет милиона градуса по Фаренхайт ще свършат работа на първо време.
— Тихо! — отново заповяда Сума IV от пилотското място.
По общия канал се разнесе гласът на премиер интегратора Астейг/Че.
— Приятели, имаме… имате… проблем.
— Благодаря, че ни осведоми — избуботи Орфу. Пак беше забравил, че е свързан към общата мрежа.
— Не — каза премиер интеграторът. — Нямам предвид атаката на многоръкото същество. Говоря за много по-сериозен проблем. При това точно под сегашната ви траектория. Сензорите ни още не са определили дали не са ви последвали.
— По-сериозен ли? — обади се Манмът.
—
78.
— МОЖЕШ ДА ЗАПОЧНЕШ С МОЛБАТА СИ — прогърмява Демогоргон.
Хефест побутва Ахил, за да му покаже, че той ще вземе думата, прави непохватен поклон — серия от люлеещи се железни топки и една стъклена — и казва:
— Ваше демогоргонство, господарю Кронос, уважаеми титанства, безсмъртни Часове и… други почитаеми неща. Двамата с приятеля ми Ахил идваме не да ви призоваваме, не да ви молим за услуга, а да споделим важна информация с всички вас. Информация, която…
— ГОВОРИ, САКАТИ БОЖЕ.
Хефест си лепва измъчена усмивка и повтаря преамбюла.
— ГОВОРИ ДЕ.
Ахил се чуди дали Кронос и останалите титани, да не говорим за огромните неразличими създания около тях със странни имена — безсмъртни Часове и колесничари, ще вземат активно участие в това съвещание, или Демогоргон ще поеме всичко, докато не позволи изрично на някого или На нещо да вземе думата.
И тогава Хефест го изненадва.
От обемистата си раница — груба кутия от желязо и плат, в която според Ахил има само въздух — богът на занаятите измъква месингов овоид, с приковани към него стъклени лещи. Внимателно поставя устройството на една скала между тях двамата и извисяващия се Демогоргон и започва да бърника разни копчета и настройки. Накрая богът-джудже изкрещява през пуснатите до максимум високоговорители на шлема си:
— Ваше демогоргонство, най-високопочитаеми и всяващи ужас Часове, величествени титани и титанки — Кронос, Рея, Крий, Кой, Хиперион, Япет, Тея, Хелиос, Селена, Еос и всички събрали се тук представители на титанския вид — многоръки Лечители, грубо оформени кочияши, всички вие, почитаеми Същества в мъглата и пепелта! Вместо да привеждам аргументи и да ви убеждавам в ползата да се премахне претендентът Зевс от трона заради опита му да узурпира всичко божествено единствено за себе си, вместо да ви моля да го свалите или най-малкото да му се противопоставите заради арогантното му присвояване на всички светове и вселени от днес нататък и за вечни времена, ще ви дам възможност да видите едно реално събитие. В момента, докато се бутаме тук в този пълен с лава лайнян свят, Зевс е събрал всички олимпийски безсмъртни в Голямата зала на боговете. Оставих там скрита камера, която предава на живо към една предавателна станция в басейна Елада. Брана-дупката на безсмъртната Нюкта ни позволява да приемаме сигнала със закъснение по-малко от секунда. Вижте!
Започва да бърника още настройки и натиска един бутон.
Нищо не се случва.
Богът на огъня прехапва устни, псува в микрофона и продължава да се занимава с месинговото устройство. То примигва, проблясва и отново угасва безжизнено.
Ахил започва да измъква богоубийствената кама от пояса си.
— Вижте! — крещи Хефест. Отново е усилил високоговорителите до максимум.
Този път месинговото устройство проектира правоъгълник с ширина почти сто метра над всички, пред Демогоргон и стотиците тежки форми в червеното зарево на лавата и дима. Вътре в него не се вижда нищо освен шум и снежинки.
— Ох, да се еба — изръмжава Хефест. Думите му ясно се чуват през високоговорителите на шлема му. Бързо се навежда над устройството и размърдва някакви метални пръчки, които напомнят на Ахил за заешки уши.
Огромният образ над тях се изчиства. Представлява холографска проекция — изключително дълбока, триизмерна, с живи цветове, грабваща окото като някакъв истински прозорец към Голямата зала на боговете. Видеото върви в комплект със съраунд озвучаване — Ахил долавя приглушения шум на тътрещите се по мрамора сандали на стотиците чакащи богове. Всички ясно чуват как Хермес тихичко си пуска душата.
Титаните, титанките, Часовете, колесничарите, насекомоподобните Лечители, безименните чудовищни фигури, всички с изключение на Демогоргон ахват по своя нечовешки начин. Не на простащината на Хермес, а на близостта и въздействието на все още разширяващото се и обгръщащо всичко холографско изображение. Когато светлината и движението ги доближават още повече, илюзията, че се намират сред безсмъртните в голямата зала на боговете, е пълна. Ахил даже измъква още повече камата — струва му се, че Зевс на златния си трон и хилядата олимпийски богове около него чуват шума на зрителите и всеки момент ще се обърнат и ще ги видят, струпани в зловонния мрачен Тартар.
Олимпийските богове не се обръщат. Предаването е еднопосочно.
Зевс — висок най-малкото петнайсет метра в трона си — се навежда напред, намръщва се към многобройните редици на насъбралите се богове, богини, фурии и еринии и започва да говори. Ахил ясно усеща новото високо самомнение на бога в архаичния ритъм на всяка бавно произнасяна сричка:
Внезапно Зевс става и излъчваният от него блясък е толкова ярък, че хилядата безсмъртни богове и един съвсем смъртен мъж в изпотен хамелеонски костюм — маскираният нещастник е напълно видим за камерата на Хефест и съответно за всички в Тартар — правят колеблива крачка назад. Зевс продължава:
