бяха побелели, но не изтегли оръжието. — Хефест каза, че не е включил Патрокъл в синия лъч, когато събра всички останали на земята, нито пък когато завинаги махна Илион. Патрокъл е жив, някъде отвъд морето. Ще го намерим.
— Да бе, „Хефест каза“ — подигравателно изпръхтя Пентезилея. — Каквото каже Хефест, все е истина. Да не си мислиш, че не те лъже?
Ахил не каза нищо. Продължи на юг по стария път, отъпкан през вековете от безброй троянски коне и продължен неотдавна на север от многобройните троянски съюзници, за чиято смърт бе спомогнал.
— И Патрокъл бил жив, някъде
— Ще намерим кораб — каза Ахил, отново без да се обръща към нея. — Или ще си направим.
Някой изпръхтя — или амазонката, или кобилата й. Явно беше престанала да го следва — Ахил чуваше тропота на копитата само на своя кон — и повиши глас, за да може да я чуе:
— И какво, значи сега сме някакви лайняни корабостроители? Знаеш ли как се строи кораб, бързоноги мъжеубиецо? Съмнявам се. Добър си в това да тичаш бързо и да убиваш мъже — и амазонки, в това си двойно по-добър, — но не и да построиш каквото и да било. Обзалагам се, че не си създал нищо през безсмисления си живот… нали? Нали? Тези твои мазоли са от държане на копия и бокали, не от… сине Пелеев! Слушаш ли ме какво ти говоря?
Ахил се беше отдалечил на петнайсетина метра. Не се обърна. Бялата кобила на Пентезилея риеше объркано земята с копито и искаше да догони жребеца.
— Ахиле, проклет да си! Не си мисли, че ще те последвам. Дори не знаеш накъде си тръгнал, нали? Признай си!
Ахил продължи напред, заковал поглед в мъгливата редица хълмове на хоризонта — спускаха се към морето далеч, далеч на юг. Започваше да го мъчи ужасно главоболие.
— Не си мисли, че… Боговете да те вземат! — изкрещя Пентезилея, понеже Ахил и жребецът му продължаваха бавно напред. Вече се бяха отдалечили на сто метра. Кучият му Зевсов син така и не се обърна.
Един от лешоядите на едно полуизсъхнало ниско дърво до свещения Ксант запляска с криле и се издигна в небето, закръжи над пустеещото сега бивше бойно поле, но орловият му поглед го увери, че не е останало нищо — нито дори пепелищата от погребалните клади, където обикновено можеше да се намери обяд.
Птицата полетя на юг. Закръжи на сто метра над двата живи коня и хората — единствените сухоземни същества, които можеха да открият зорките му очи — и без да губи надежда, реши да ги последва.
Далеч долу бялата кобила и ездачката й останаха на място, докато черният жребец и яздещият го мъж бавно продължаваха на юг. Лешоядът гледаше и чуваше, но не обръщаше внимание на неприятните шумове, които издаваше изостаналият човек. После бялата кобила внезапно се втурна в галоп, за да настигне жребеца.
Двата коня и човеците се насочиха на юг покрай извития бряг на Егейско море и лешоядът с надежда ги последва: с лекота улавяше силните топли течения на следобедния въздух.
89.
Девет дни след Падането на Илион:
Генерал Бех бин Адее лично поведе атаката срещу кратера Париж. Използваше спускателния кораб като генерален щаб, докато над триста от най-добрите му войници от астероидния пояс се спуснаха по въжета върху покрития със син лед кошерен град от шестте изтребителя-стършели.
Отначало генерал Бин Адее не подкрепяше включването във войната на Земята — съветът му бе да не застават на ничия страна, — но премиер интеграторите бяха взели окончателно решение. Задачата на генерала бе да открие и унищожи съществото Сетебос. Генералът посъветва да хвърлят от орбита ядрена бомба върху синята ледена катедрала над кратера Париж — обясни, че това е единственият начин със сигурност да видят сметката на Сетебос, — но премиер интеграторите отхвърлиха предложението му.
Главен военен трибун Меп Аху поведе основния щурмови отряд. След като другите части се спуснаха и взривиха външната повърхност на покрития със син лед град, установиха отбранителен периметър и потвърдиха изпълнението на задачата по тактическия канал — съществото вече не можеше да избяга, — Меп Аху и неговите двадесет и пет астровекски щурмоваци скочиха от главния стършел, който бе увиснал на височина три хиляди метра, активираха реактивните си раници в последната секунда, използваха насочени взривове, за да пробият отвор в купола на ледената катедрала, и се спуснаха вътре, забили клиновете на въжетата в самия син лед.
— Празно е — излъчи главен военен трибун Меп Аху. — Сетебос го няма.
Генерал Бин Адее виждаше това на образите от нанопредавателите и камерите на двадесет и шестимата щурмоваци.
— Започнете претърсването — заповяда той по основната тактическа честота.
Всички отряди по периметъра докладваха. Самият син лед бе започнал да се разпада — удар с юмрук можеше да събори цяла стена. Тунелите и коридорите вече бяха започнали да се срутват.
Екипът на Меп Аху активира реактивните си раници и щурмоваците започнаха претърсването в централната кухина над древния кратер на черната дупка. Започнаха отвисоко, като се грижеха да не пропуснат нищо криещо се на някой от сините балкони или в пукнатините по купола, но бързо се спуснаха над фумаролите24 и изоставените вторични гнезда.
— Главното гнездо се е срутило — доложи Меп Аху по общия тактически канал. — Паднало е в стария кратер на черната дупка. Прещам изображения.
— Виждаме ги — отвърна генерал Бех бин Адее. — Има ли някаква вероятност съществото Сетебос също да се намира някъде долу?
— Не, сър. В момента правим дълбочинно радарно сондиране на кратера чак до магмата. Няма никакви странични тунели или пещери. Мисля, че е загинало, сър.
По общия канал се разнесе гласът на Чо Ли:
— Това потвърждава теорията ни, че квантовото събитие отпреди четири дни е представлявало отваряне на последна брана-дупка в самата ледена катедрала.
— Нека се уверим — каза генерал Бех бин Адее. — Проверете всички гнезда — излъчи той към Меп Аху по тактическия лъч.
— Слушам.
Шестима астровеки от основната щурмова група претърсиха срутените останки от централното гнездо на Сетебос, след което се издигнаха над разпадащия се под на катедралата, за да огледат всяка рушаща се фумарола и гнездо.
Внезапно от един от екипите по периметъра се разнесе вик, който едва достигна до централния купол.
— Сър, тук е написано нещо.
Още половин дузина щурмоваци заедно с Меп Аху се събраха на едно място на южната стена на купола. Там, където най-големият коридор свършваше при купола, имаше тераса. На стената на купола, където коридорът се разширяваше към така наречената катедрала, някой или нещо бе написал върху синия лед думи — по всяка вероятност с нокти: „Мисля, че Мълчаливият идва. Майка му твърди, че Мълчаливият създал е всички неща, от които Сетебос само се вълнува, но не и самият Той. Който ги е направил слаби, е целял слабостта, от която Той да се дразни. Но защо тогава Сетебос се обезпокои и побягна? Нима е възможно изобщо Силата да бъде накарана да побегне от Слабостта? Дали Той е наистина Единственият? Тихият идва“.
— Калибан — обади се премиер интегратор Астейг/Че от „Кралица Маб“, която бе минала на нова геостационарна орбита.
— Сър, тунелите и пещерите са проверени и празни — докладва един главен центурион по общия тактически канал.
— Много добре — каза генерал Бех бин Адее. — Пригответе термичните заряди и стопете целия леден комплекс до първоначалните руини на кратера Париж. Погрижете се да не повредите нито една от
