оригиналните постройки. После ще претърсим и тях.
— Тук има нещо — каза Меп Аху по тактическия канал. На изображенията върху мониторите на спускателния кораб се виждаха лъчите на нагръдните прожектори на войниците, осветяващи едно от срутилите се гнезда. Всички яйца вътре бяха счупени или смачкани… с изключение на едно. Главният командир се спусна надолу, коленичи до яйцето, постави покритите си с черни ръкавици длани върху него, а след това доближи ухо до черупката и се заслуша.
— Мисля, че вътре има нещо живо, сър — докладва Меп Аху. — Заповеди?
— Изчакайте — каза дежурният офицер на мостика от името на премиер интеграторите.
Накрая се разнесе гласът на премиер интегратор Астейг/Че:
— Какво ще предложите, генерале?
— Да го изгорим. Да изгорим всичко… два пъти.
— Благодаря, генерале. Секунда, ако обичате.
Настъпи тишина, нарушавана само от слаб радиошум. Бин Адее чуваше дишането на триста и десетте щурмоваци във вградените в костюмите им микрофони.
— Искаме да вземете яйцето — най-накрая каза премиер интегратор Астейг/Че. — Ако можете, използвайте един от стазис-кубовете. Натоварете го на Стършел девет. Главен военен трибун Меп Аху да остане с яйцето. Ще използваме „Кралица Маб“ като карантинна лаборатория. Корабът се освободи от всички оръжия и ядрено гориво… маскираните изтребители ще наблюдават изучаването на яйцето.
Няколко секунди генерал Бех бин Адее не отговори.
— Добре — каза най-сетне той. Активира теснолъчевия канал до Меп Аху и му предаде заповедите. Отрядът в ледената катедрала вече бе приготвил стазис-куба.
— Сигурен ли сте, сър? — попита Меп Аху. — От Ада и оцелелите от Ардис знаем на какво е било способно тяхното бебе сетебос. Дори неизлюпилото се яйце е притежавало сила. Не мисля, че Сетебос е оставил случайно едно здраво яйце.
— Изпълнете заповедите — каза генерал Бех бин Адее по общата тактическа честота, след което отвори персонален лъч към Меп Аху. — И късмет, синко.
90.
Шест месеца след Падането на Илион, на деветия ден от месец ав:
Деймън командваше атаката срещу Ерусалим. Операцията бе обмислена изключително внимателно.
Сто старостилни човеци с напълно активирани функции се прехвърлиха свободно в една и съща секунда, три минути преди моравекските стършели да стоварят още сто доброволци от Ардис и други общности на оцелели. Моравекските войници им бяха предложили помощта си месеци по-рано, но още преди година Деймън се беше заклел, че ще освободи пленените в синия лъч старостилни човеци — всички стари приятели на Сави и нейни еврейски роднини, — и все още смяташе, че това трябва да е дело единствено на хората. Все пак бяха приели да заемат за по-дълго време костюмите, реактивните раници, бойната броня и енергийните оръжия. Стоте мъже и жени в стършелите — управлявани от моравеки, които нямаше да се намесват в самите бойни действия — носеха оръжията, които бяха прекалено тежки, за да се прехвърлят по факса.
На Деймън и отряда му от хора и моравеки им трябваха повече от три седмици, за да проверят и потвърдят координатите на старите градски улици, булеварди, площади и кръстовища с точност до сантиметър, за да набележат стоте точки на свободно прехвърляне и местата за приземяване на стършелите.
Изчакаха до август, до еврейския празник на девети ав. Деймън и доброволците му се прехвърлиха десет минути след залез, когато синият лъч бе най-ярък.
Доколкото можеше да се разбере от данните от „Кралица Маб“ и от въздушното разузнаване, Ерусалим бе уникален — той бе единственото място на цялата Земя, населено едновременно с войникси и калибани. В Стария град, който беше целта им, войниксите заемаха улиците северно и северозападно от Храмовия хълм — в районите, които грубо съответстваха на древните мюсюлмански и християнски квартали, а калибаните изпълваха тесните улици и сградите югозападно от Купола на скалата и джамията Ел-Акса, или някогашните еврейски и арменски квартали.
От получените шпионски изображения и от дълбочинния радар изчислиха, че в града има общо около двадесет хиляди войникси и калибани.
— Сто към едно — сви рамене Греоги. — Имали сме и по-лоши ситуации.
Прехвърлиха се почти беззвучно — след тях въздухът просто леко се раздвижи. Деймън и отрядът му се материализираха на тесния площад пред Котел — Западната стена. Все още бе достатъчно светло, но освен очите си Деймън използва инфрачервеното зрение и дълбочинния радар, за да открие целите. Предполагаше, че са заобиколени от около петстотин калибани, които се излежаваха, спяха, стояха или се мотаеха по улиците, стените и покривите непосредствено на запад от площада. Само след секунди всичките му десет взводни командири се отчетоха по вградените в бойните костюми интеркоми.
— Стреляйте, както намерите за добре — каза той.
Енергийните оръжия бяха програмирани да унищожават само жива тъкан — калибани или войникси, но не и сгради и имущество. Деймън бе доволен от това, докато се прицелваше, стреляше и гледаше как бягащите и скачащи калибани падат или избухват в хиляди парчета месо. Хората не искаха да унищожат квартала, за да го освободят.
Старият град на Ерусалим се превърна в буря от сини енергийни мълнии, писъци на калибани, викове по радиото и експлодираща плът.
Деймън и взводът му избиха всички цели, които бяха засекли. Беше време да се появят стършелите. Деймън включи реактивната си раница и се издигна до нивото на Храмовия хълм — беше сам, не беше време въздухът да се пълни с хора — и проследи как първите два стършела долетяха стремително, кацнаха, разтовариха хора и екипировка и също така стремително отлетяха. Тридесет секунди по-късно пристигнаха последните два стършела и облечените в бойни екипи мъже и жени се пръснаха по Хълма — носеха тежките си оръжия на триноги и реактивни блокове. Двата стършела отлетяха.
— Храмовият хълм е под контрол — съобщи Деймън на взводните командири. — Можете да полетите, когато сте готови. Стойте настрана от огневата линия от Хълма.
— Деймън? — обади се Елиън от позицията си над Баб ел-Назир в стария мюсюлмански квартал. — Виждам маса войникси по Виа Долороза и куп калибани на изток по улицата на цар Давид. Идват към теб.
— Благодаря, Елиън. Погрижете се за тях. По-тежките оръжия да се включат при…
Огънят от Храмовия хълм непосредствено под краката му го оглуши. Хора по покривите и стените стреляха от всички посоки към приближаващите сиви и зелени фигури. От вертикалния лъч и хилядите мълнии на енергийните оръжия Старият град се потопи в електрическо синьо сияние. За щастие, филтрите на бойния му костюм успяха донякъде да го смекчат.
— Всички взводове, открийте огън. Докладвайте за всеки пробив в секторите ви — нареди Деймън. Завъртя дюзите на раницата си и се понесе по въздуха на североизток, където непосредствено зад Купола на скалата се издигаше по-високата и по-модерна сграда, от която излизаше синият лъч. Сърцето му биеше бясно. Бяха го тренирали петстотин пъти за последните два месеца, като се прехвърляха в макета на Ерусалим, който бяха построили с помощта на моравеките недалеч от Ардис, но нищо не го бе подготвило за битка от такива мащаби и с такива оръжия в този град на градовете.
Хана и нейният отряд от десетима души го чакаха при запечатаната врата на сградата. Деймън кацна, кимна на Лейман, Кейман и Греоги, които стояха в мекия полуздрач до Хана, и каза:
— Хайде.
Със здравата си лява ръка Лейман сръчно постави пластичния експлозив. Дванадесетте бойци се скриха зад ъгъла на металната сграда и изчакаха взривът да отнесе вратата.
Вътрешността бе не по-голяма от малката спалня на Деймън в Ардис и контролните уреди — слава Богу, който и да е Той — бяха почти такива, каквито бяха предположили от прегледа на Споделените данни от кристалния шкаф в Тадж Мойра.
Същинската работа свърши Хана. Пъргавите й пръсти набираха седемцифрените кодове, когато
