Олимп

— Моля?

— Трийсет и осем процента от гравитационното поле на Земята — намеси се Ретроград Синопесен. — И вие ежедневно сте се движили, всъщност сте се телепортирали между гравитацията на Земята и Олимп. Забелязахте ли шейсет и два процентовата разлика в гравитацията, доктор Хокънбери?

— Моля, наричайте ме Томас — опита се да спечели време той. „Шейсет и два процентова разлика ли? Направо ще летя като балон на Марс… мога да прескачам по двайсет метра наведнъж. Глупости“.

— Не сте забелязали тази гравитационна разлика — заяви Астейг/Че.

— Наистина не съм — призна Хокънбери. На връщане към Олимп винаги му бе малко по-лесно след целодневно наблюдение на Троянската война — и не само на планината, но и в казармата на схоластиците в подножието на върха. Малко по-лесно — малко по-леко при ходене и носене на товар — обаче шейсет и два процентова разлика? В никакъв случай. — Имаше разлика, но не толкова сериозна.

— Не сте забелязали сериозна разлика, доктор Хокънбери, защото гравитацията на Марс, където сте живели през последните десет години и където ние воюваме през последните осем стандартни земни месеца, е деветдесет и три цяло осемстотин двайсет и една от земната.

Хокънбери за миг обмисли тази информация, после попита:

— И какво от това? Боговете са променили гравитацията, когато са създали въздух и океани. В края на краищата нали са богове?

— Наистина са нещо, но не са такива, каквито изглеждат — отвърна Астейг/Че.

— Толкова ли е важна промяната на планетна гравитация?

Последва мълчание и въпреки че не видя никой от моравеките да обръща глава, очи или каквото и да било друго, за да погледне другарите си, Хокънбери имаше усещането, че всички комуникират по една или друга радиочестота. „Как да обясним на тоя идиотски човек?“

Накрая се обади Сума IV, високият ганимедец.

— Много е важна.

— По-важна даже от тераформирането на свят като някогашния Марс за по-малко от век и половина — мелодично се включи Чо Ли. — Което е невъзможно.

— Гравитацията е равна на масата — каза Ретроград Синопесен.

— Нима? — Хокънбери разбра, че въпросът му звучи тъпо, ала не го интересуваше. — Винаги съм си мислил, че тя държи нещата долу.

— Гравитацията е въздействието на масата върху пространство-времето — продължи сребристият паяк. — Сегашният Марс е три цяло деветдесет и шест пъти плътността на водата. Предишният Марс, нетераформираният свят, който наблюдавахме допреди не много повече от век, беше три цяло деветдесет и четири пъти плътността на водата.

— Това не ми се струва голяма разлика — отбеляза Хокънбери.

— Не е — съгласи се Астейг/Че. — И в никакъв случай не обяснява увеличаването на гравитационното притегляне с почти петдесет и шест процента.

— Гравитацията е и ускорение — произнесе напевно Чо Ли.

Сега вече напълно бяха успели да го объркат. Беше дошъл тук да научи за предстоящия полет до Земята и защо искат да участва, а не да му четат лекции като на особено тъп осмокласник.

— Значи те… добре де, някой, не боговете, е променил гравитацията на Марс — каза Хокънбери. — И вие смятате, че това е изключително важно.

— Наистина е изключително важно, доктор Хокънбери — потвърди Астейг/Че. — Онзи, който е променил гравитацията на Марс, е господар на квантовата гравитация. Дупките — както бяха наречени — са квантови тунели, които огъват и променят гравитацията.

— Червееви дупки. Знам за тях. — „От Стартрек“ — помисли си той, но не го каза. — Черни дупки — прибави схоластикът. — И бели дупки. — С това изчерпи целия си речник по темата. Даже скарани с естествените науки типове като доктор Хокънбери в края на XX век знаеха, че вселената е пълна с червееви дупки, свързващи далечни места в тая и други галактики, и че за да преминеш през червеева дупка, влизаш през черна дупка и излизаш през бяла. Или може би обратното.

Астейг/Че поклати глава, с което пак му напомни за Манмът.

— Не са червееви дупки. Изглежда, че постчовеците в земна орбита са използвали черни дупки, за да отворят съвсем временни червееви дупки, но Дупките — а между Марс и Илион е останала само една, другите се дестабилизираха и се разпаднаха — не са червееви.

— Ще загинете, ако се опитате да минете през червеева или черна дупка — прибави Чо Ли.

— Ще се спагетифицирате — обади се генерал Бех бин Адее.

— Спагетифициране означава… — започна Ретроград Синопесен.

— Схващам идеята — прекъсна го Хокънбери. — Значи тая употреба на квантовата гравитация и тия квантови Дупки правят противника много по-страшен, отколкото сте си мислили.

— Да — потвърди Астейг/Че.

— И отивате с тоя голям космически кораб на Земята, за да откриете кой е създал тия Дупки, тераформирал е Марс и сигурно е създал самите богове.

— Да.

— И искате да дойда с вас.

— Да.

— Защо? — попита Хокънбери. — С какво мога да допринеса за… — Той млъкна и докосна издутината под туниката си, тежкия кръг на гърдите си. — С телепортаторния медальон!

— Да — за пореден път каза Астейг/Че.

— Когато пристигнахте, ви дадох медальона за шест дни. Беше ме страх, че няма да ми го върнете. Вие подложихте на изследвания и мен… кръв, ДНК, всичко. Вече би трябвало да сте произвели хиляди телепортаторни медальони.

— Ако бяхме способни да произведем десетина… пет-шест… поне още един, войната с боговете щеше да е свършила и Олимп щеше да е превзет — изръмжа генерал Бех бин Адее.

— Не сме в състояние да произвеждаме телепортаторни устройства — заяви Чо Ли.

— Защо? — Хокънбери умираше от главоболие.

— Телепортаторният медальон е пригоден за вашия ум и тяло — поясни Астейг/Че със своя мелодичен глас ала Джеймс Мейсън. — Вашият ум и тяло са били… пригодени да функционират с телепортаторния медальон.

Схоластикът се замисли. Накрая поклати глава и пак докосна тежкия уред под туниката си.

— Това е абсурдно. Това нещо си е стандартно производство. Ние схоластиците трябваше да ходим на предварително определени места, за да се върнем на Олимп — боговете ни телепортираха обратно. Нещо от рода на „телепортирай ме, Скоти“, ако разбирате какво искам да кажа, само че вие не разбирате.

— Напротив, отлично разбираме — възрази трансформерът с тънките паякови крака. — Обожавам този сериал. Имам на запис всички епизоди. Особено първите серии… Винаги съм се питал дали между капитан Кърк и господин Спок не е имало някаква скрита физическа и любовна връзка.

Хокънбери понечи да отговори, после се отказа.

— Вижте — рече накрая, — богинята Афродита ми даде тоя телепортаторен медальон, за да шпионирам Атина, която искаше да убие. Обаче това беше девет години след като започнах работа като схоластик и сновях между Олимп и Илион. Как може тялото ми да е било „пригодено“ да функционира с медальона, когато никой не е можел да знае, че… — Хокънбери млъкна. Под главоболието му се промъкваше едва долавящо се гадене. Зачуди се дали въздухът в тоя син балон е чист.

— Вие още отначало сте били… реконструиран… да функционирате с телепортаторния медальон — каза Астейг/Че. — Също както боговете са създадени да се телепортират сами. Убедени сме в това. Може би отговорът на загадката е на Земята или в земна орбита на едно от стотиците хиляди постчовешки орбитални устройства и градове.

Хокънбери се отпусна назад. Когато бяха седнали на масата, беше забелязал, че само неговият стол има облегалка. Моравеките бяха много внимателни в това отношение.

— Искате да участвам в тая експедиция, за да мога да се телепортирам обратно тук, ако нещо се обърка. Да съм като ония аварийни буйове, каквито по мое време имаше на земните ядрени подводници. Пускаха ги, когато разбираха, че с тях е свършено.