— Покажете на смъртните какво е смърт! — изрева блестящият, висок три и половина метра бог на войната Арес, докато тичаше срещу аргивските редици. Хадес и Хермес го последваха. Тримата хвърлиха божествените си копия, които не можеха да не улучат целта си.
Не улучиха целта си. Ахил не бе предопределен да умре тоя ден. Нито който и да било друг ден от ръцете на безсмъртен.
Едното копие одраска яката дясна ръка на бързоногия мъжеубиец, ала не пусна кръв. Другото се заби в красивия му щит, но богоизкованият пласт поляризирано злато го спря. Третото отскочи от златния му шлем, без дори да остави следа.
Тримата богове изстреляха енергийни заряди от божествените си длани. Наногенерираните полета на Ахил отразиха милионите волтове по същия начин, по който куче изтръсква вода от козината си.
Арес и Ахил се сблъскаха като планини. Трусът повали стотици троянци, гърци и богове точно в мига, в който се срещнаха бойните редици. Арес се отдръпна, вдигна червения си меч и нанесе обезглавяващ удар на смъртното парвеню Ахил.
Пелеевият син избегна меча и прониза бога на войната — проби и божествени доспехи, и плът. Коремът на Арес зейна, златна кръв опръска смъртни и безсмъртни и божествените черва се изсипаха върху червения марсиански прещип. Прекалено изненадан, за да падне, прекалено разярен, за да умре, Арес зяпаше собствените си вътрешности, които бавно пльокаха на земята.
Ахил протегна ръка, сграбчи го за шлема и го натисна надолу и напред; човешката му плюнка опръска съвършеното божествено лице.
—
Заобиколена от мощен черен въртоп, пред изумените погледи на другите богове главата на Арес продължи да крещи и след като Ахил я отсече от шията.
Ужасен, но ловък и гибелен, Хермес вдигна второто си копие.
Мъжеубиецът се хвърли напред невъобразимо бързо — и до ден днешен всички са убедени, че се е телепортирал — хвана копието на бога и го дръпна към себе си. Хермес дръпна на обратно. Хадес замахна с черния си меч към Ахиловите колене, ала Пелеевият син подскочи високо и избегна тъмната мъгла от въглеродна стомана.
Изгубил борбата за копието, Хермес отскочи заднешком и се опита да се телепортира.
Моравеките ги бяха обгърнали със своето поле. Никой нямаше да напусне полесражението, докато битката не свършеше.
Хермес изтегли кривия си зловещ меч, но Ахил отсече ръката на великанския убиец под лакътя и все още стиснала меча, тя падна на червената марсианска земя.
— Милост! — изпищя богът, падна на колене и прегърна със здравата си ръка краката на Ахил. — Милост, умолявам те!
— Няма милост! — викна Ахил и насече бога на десетки треперещи, облени в златна кръв късове.
Хадес заотстъпва. Червените му очи бяха пълни със страх. Стотици богове продължаваха да се появяват в човешкия капан и Хектор, неговите троянски вождове, Ахиловите мирмидонци и всички гръцки герои ги обграждаха, а моравекските силови полета не им позволяваха да се телепортират обратно. За пръв път в паметта на всеки на бойното поле богове и герои, полубогове и смъртни, легендарни личности и обикновени пехотинци, всички се биеха почти на равни начала.
Хадес премина в бавно време.
Светът спря да се върти. Въздухът се сгъсти. Вълните замръзнаха, накъдрени край скалистия бряг. Птиците увиснаха в полет. Хадес въздъхна и облекчено повърна. Никой смъртен не можеше да го последва тук.
Ахил премина в бавно време подире му.
— Това… не… е… възможно — изпелтечи повелителят на мъртвите в гъстия като сироп въздух.
— Умри, Смърт — изкрещя мъжеубиецът и заби копието на баща си Пелей в гърлото на бога, точно под черните набузници, които защитаваха напомнящите череп скули на Хадес. Златна кръв бликна като на забавен кадър.
Ахил отблъсна настрани украсения черен Хадесов щит, заби меча си в корема на бога и върхът излезе през гърба му. Умиращият Хадес все пак му отвърна с удар, който можеше да разцепи планина, но черното острие се плъзна по гърдите на Ахил, сякаш изобщо не го е докоснало. На Пелеевия син не му беше писано да умре тоя ден — и изобщо не му бе писано да умре от ръцете на безсмъртен. На Хадес му беше писано да умре тоя ден — макар и временно според човешките представи. Той тежко се строполи и изчезна сред черен ониксов циклон.
С новата нанотехнология, без да полага съзнателно усилие за това, и като всяваше опустошения сред и без това обърканите квантови вероятностни полета, Ахил излезе от бавното време и се върна в битката. Зевс го нямаше. Другите богове бягаха, забравили в паниката да вдигнат егидата зад себе си. Друга моравекска магия, инжектирана същата сутрин, позволи на Ахил да мине през по-слабите им енергийни полета и да ги преследва нагоре по скалите на Олимп до по-ниските укрепления.
И започна истинското клане на богове и богини.
Ала всичко това беше в първите дни на войната. Днес, в деня след погребението на Парис, боговете вече не слизат, за да се бият.
Хектор го няма и хилядите троянци бездействат в своята част от фронта под командването на Еней. Ахил се съвещава със своите ахейски вождове и моравекските артилеристи, за да подготвят план за атака срещу Олимп.
Планът за атаката е елементарен: докато моравекските енергийни и ядрени оръжия задействат егидата в подножието на склоновете, Ахил с петстотин от най-добрите си вождове и ахейци, натоварени на трийсет транспортни стършела, ще пробие по-слаб участък на енергийния щит на близо хиляда левги зад Олимп, ще се насочи към върха и ще пренесе огъня на войната в самите домове на боговете. След като елементът на изненада отслабне, стършелите ще пренесат ония ахейци, които са получили рани или са изгубили смелост за бой, в самата цитадела на Зевс и боговете. Ахил възнамерява да остане, докато върхът на Олимп не се превърне в кланица и всичките му бели храмове и божествени домове — в черни развалини. В края на краищата, мисли си той, Херакъл съвсем сам някога съборил стените на Илион, защото се разгневил и без чужда помощ превзел града. Какво толкова му е неприкосновеното на Олимп?
Ахил цяла сутрин чака да се появи Агамемнон с тъпия си брат Менелай, да доведат верните си мъже и да опитат да си възвърнат командването на ахейската войска и пак да превърнат войната в бой между смъртни, като се сприятелят с коварните богове, ала до тоя момент кучеокият бивш главнокомандващ със сърце на сърна не се е показал. Ахил е решил да го убие, когато се опита да вдигне бунт. Него, неговия риж брат Менелай и абсолютно всеки, който последва примера на двамата Атриди. Вестта, че в родните градове няма жива душа, убеден е Ахил, е просто измама на Агамемнон, за да вдигне неспокойните и страхливи ахейци на бунт.
Затова когато моравекският главен центурион Меп Аху, бодливият астровек, командващ артилерията и енергийното бомбардиране, вдига поглед от картата под копринения заслон и съобщава, че с бинокулярния си визьор е регистрирал странна наглед войска да минава през Дупката откъм Илион, Ахил не е изненадан.
Но след няколко минути се изненадва. Защото Одисей, човекът с най-остро зрение от командната група под плющящия навес, казва:
— Това са жени. Троянки.
— Амазонки, така ли? — пита мъжеубиецът и излиза под слънцето на Олимп.
Преди час Несторовият син Антилох, стар другар на Ахил от безчет походи, пристигна в лагера на колесница и съобщи на всички за идването на тринайсетте амазонки и клетвата на Пентезилея да убие Ахил в единоборство. Бързоногият мъжеубиец спокойно се засмя и показа идеалните си зъби. Беше победил хиляди троянци и десетки богове и нямаше да се уплаши от женски заплахи.
Одисей поклаща глава.
— Тия жени са поне двеста и всички са с неподходящи доспехи, сине Пелеев. Не са амазонки.
