— Да — потвърди европейският премиер интегратор. — Точно поради тази причина искаме да дойдете с нас.
Бившият схоластик въздъхна.
— Е, поне сте честни… Признавам ви го. И каква е целта на тая експедиция?
— Първа цел: да открием източника на квантовата енергия — отвърна Чо Ли. — И ако е възможно, да го изключим. Той застрашава цялата слънчева система.
— Втора цел: да установим контакт с евентуално оцелелите хора или постчовеци на или около планетата, за да ги разпитаме за мотивите за връзката между боговете и Илион и опасното квантово манипулиране около нея — обади се мазносивият ганимедец Сума IV.
— Трета цел: да картографираме съществуващите и всички скрити квантови тунели — Дупки — и да видим дали могат да се използват за междупланетни или междузвездни полети — прибави Ретроград Синопесен.
— Четвърта цел: да открием извънземните същества, които преди хиляда и четиристотин години дойдоха в нашата слънчева система, истинските богове зад тези нищожни олимпийци, и да се разберем с тях — заяви генерал Бех бин Адее.
— Пета цел: да върнем всички моравекски и човешки участници в експедицията на Марс… живи и функциониращи — каза с провлачения си британски акцент Астейг/Че.
— Поне тая цел ми допада — отбеляза Хокънбери. Сърцето му биеше бързо и главоболието му се бе превърнало в същата мигрена, каквато имаше в края на колежа, най-нещастния период от предишния му живот. Той се изправи.
Петимата моравеки побързаха да последват примера му.
— Колко време имам да взема решение? — попита Хокънбери. — Защото ако заминавате след час, няма да дойда. Искам да го обмисля.
— Корабът ще е готов и снабден с провизии след четирийсет и осем часа — отвърна европеецът. — Тук ли ще изчакате, докато обмисляте? Подготвили сме ви подходяща квартира в една тиха част на…
— Искам да се върна в Илион — прекъсна го схоластикът. — Там ще размишлявам по-добре.
— Ще приготвим стършела ви за незабавно отлитане — съгласи се Астейг/Че. — Но се боя, че там става доста напрегнато, ако се съди по данните, които получавам от различните ни наблюдателни устройства.
— Винаги става така — рече Хокънбери. — Заминавам за няколко часа и пропускам най-хубавото.
— Развиващите се събития в Илион и на Олимп може да ви се сторят прекалено интересни, за да ги оставите, доктор Хокънбери — каза Ретроград Синопесен. — Определено бих разбрал отговорността на един специалист по „Илиада“ да остане и да наблюдава.
Хокънбери въздъхна и поклати глава.
— Каквото и да става в Илион и на Олимп, то няма нищо общо с „Илиада“. През повечето време и аз съм в същото неведение, в каквото и оная клетница Касандра.
През заоблената стена на синия балон прелетя стършел, увисна над тях и безшумно кацна. Рампата се спусна и на прага се появи Манмът.
Схоластикът официално кимна на моравекската делегация и каза:
— Ще ви съобщя преди да изтекат четирийсет и осемте часа. — И тръгна към рампата.
— Доктор Хокънбери? — чу се гласът ала Джеймс Мейсън зад него.
Хокънбери се обърна.
— Искаме да вземем един грък или троянец в експедицията — осведоми го Астейг/Че. — Ще сме ви благодарни, ако ни препоръчате някого.
— Защо? — попита бившият схоластик. — Искам да кажа, защо ви е да водите човек от бронзовата епоха? Човек, живял и умрял шест хиляди години преди времето на Земята, на която отивате?
— Имаме си основания — отвърна премиер интеграторът. — Без да се замисляте, кого бихте предложили за това пътуване?
„Елена Троянска — помисли си Хокънбери. — Дайте ни стаята за младоженци и експедицията ще е адски приятна“. Опита си да си представи секса с Елена в безтегловност. Главоболието му попречи.
— Воин ли ви трябва? Герой?
— Не е задължително — каза генерал Бех бин Адее. — Взимаме сто наши бойци. Просто някой от епохата на Троянската война, който може да се окаже от полза.
„Елена Троянска — пак си помисли той. — Тя има страхотен…“
Поклати глава и каза:
— Очевидният избор пада върху Ахил. Нали знаете, той е неуязвим.
— Знаем — прозвуча мекият глас на Чо Ли. — Скришом го анализирахме и знаем защо е неуязвим, както се изразихте.
— Защото майка му, богинята Тетида, го потопила в реката… — започна Хокънбери.
— Всъщност защото някой…
— Ясно — съгласи се схоластикът, макар че не разбра нито дума от това изречение. — Значи искате да вземете Ахил, така ли?
— Не вярвам, че Ахил ще се съгласи да дойде с нас. Вие как смятате, доктор Хокънбери? — попита Астейг/Че.
— Хм… да. Можете ли да го принудите?
— Мисля, че това ще е по-рисковано от всички останали опасности, свързани с пътуването до Третата планета, взети заедно — избуботи генерал Вех бин Адее.
„Астровек с чувство за хумор?“ — учуди се Хокънбери.
— Щом няма да вземете Ахил, тогава кой?
— Питахме се дали вие ще ни предложите някого. Някой смел, но интелигентен. С изследователски дух, но разумен. Някой, с когото бихме могли да общуваме. Съобразителна личност, както бихте могли да се изразите.
— Одисей — без колебание отвърна Хокънбери. — Трябва ви Одисей.
— Смятате ли, че ще се съгласи? — попита Ретроград Синопесен.
Схоластикът дълбоко си пое дъх.
— Ако му кажете, че там го чака Пенелопа, ще дойде и на края на света с вас.
— Не можем да го излъжем — отбеляза Астейг/Че.
— Аз мога — заяви Хокънбери. — С удоволствие ще го направя. Независимо дали ще дойда с вас, ще ви бъда посредник и ще уговоря Одисей да участва в експедицията.
— Ще ви бъдем много признателни — каза европеецът. — С нетърпение очакваме да научим вашето решение за пътуването до Земята през следващите четирийсет и осем часа. — Премиер интеграторът протегна ръка и Хокънбери видя, че дланта му е сравнително хуманоидна.
Стисна я и се качи в стършела след Манмът. Рампата се вдигна. Невидимата седалка го сграбчи и корабът напусна балона.
14.
Нетърпелив и разярен — крачи пред своите хиляда най-отбрани мирмидонци на брега в подножието на Олимп и чака боговете да пратят своя представител за деня, за да може да го убие — Ахил си спомня първия месец на войната: време, което всички троянци и аргивци все още наричат „гнева на Ахил“.
Тия богове се телепортираха от висотите на Олимп, уверени в своите силови полета и машини, готови да се прехвърлят в бавно време и да избягат от гнева на смъртните, без да знаят, че дребните моравеки, новите съюзници на Ахил, имат свои магии, с които да противодействат на такива божествени фокуси.
Първи се появиха Арес, Хадес и Хермес: изскочиха сред ахейските и троянските редици, докато небето избухваше в огън. Скоро редиците и на олимпийците, и на смъртните се превърнаха в куполи, кули и искрящи вълни от пламък. Морето кипеше. Зелените човечета се пръснаха към своите фелуки. Егидата на Зевс завибрира и стана видима — поглъщаше мегатонни моравекски удари.
Вниманието на Ахил беше насочено единствено към Арес и неговите новотелепортирали се кохорти, червеноокия Хадес, целия в черен бронз, и черноокия Хермес в червени шипести доспехи.
