храмерските екскурзионни пътеки, която завиваше обратно само след около стотина метра. Чувах задъханото дишане на Плитката, докато го настигах. Беше ми лесно да тичам, нямаше никакъв начин той да ме изпревари до следващия телепортатор. Не виждах по пътеката други туристи и досега никой не ни бе проследил. Помислих си, че мястото не е лошо да го подложа на разпит.
Плитката беше на тридесет метра от изходния портал, когато се обърна, сниши се на едно коляно и се прицели с енергиен пистолет. Първият изстрел бе къс вероятно поради необичайната тежест на оръжието в гравитационното поле на Сол Дракони, но бе достатъчно близо, за да остави изпепелена следа от обгоряла пътека и разтопена вечна замръзналост на метър от мен.
Той се прицели отново.
Излязох вън от защитното поле, като си пробивах път с рамо през еластичното съпротивление и се препъвах в пресни до над кръста ми. Студеният въздух изгаряше дробовете ми и подгонен от вятъра сняг облени лицето и ръцете ми за секунди. Виждах Плитката, който ме търсеше от зоната на осветената пътека, но сумракът на виелицата вече работеше в моя полза, докато се хвърлих насреща му през пресните.
Плитката прокара силом главата, раменете и дясната си ръка през стената на полето, примижавайки пред преградата от ледени частици, които в един миг покриха бузите и челото му. Вторият му изстрел беше високо и аз усетих горещината на куршума, когато премина над мен. Сега бях на десет метра от него; настроих зашеметителя на най-широк обхват и го изпразних в лицето му, без да си вдигам главата от снежната преспа, където бях паднала.
Плитката изпусна енергийния пистолет, който тупна в снега, и падна назад през защитното поле.
Изкрещях победоносно, но викът ми се загуби сред воя на вятъра. Поех със залитане към стената на полето. Чувствах ръцете и краката си като далечни предмети, ненодвластни на болката и студа. Страните и ушите ми горяха. Избих от главата си мисълта за измръзване и се хвърлих срещу защитното поле.
Беше трета класа поле, конструирано да удържа навън стихиите и всичко с големина на арктически призрак, като в същото време да позволява на случайно заблудил се турист или верен на дълга си храмер да влезе обратно в пътеката, но както бях изнемощяла от студ, се блъсках в него около половин секунда като муха но пластмаса, а ходилата ми се подхлъзваха върху снега и леда. Накрая се хвърлих напред, тежко и тромаво се приземих и издърпах краката си вътре.
От внезапната топлина на пътеката започнах да треперя, без да мога да се спра. Когато се напрегнах да се изправя на колене и след това на крака, от мен се посипаха парчета ледена кора.
Плитката пробяга последните пет метра до изходния портал, дясната му ръка се люлееше като счупена. Болката от невропаралитичния изстрел на зашеметителя ми беше позната и не му завиждах. Той погледна още веднъж назад, когато се затичах към него, и след това премина оттатък.
Мауи — Обетована. Въздухът беше тропически и миришеше на океан и растителност. Небето бе синьо като на старата Земя. Веднага видях, че пътеката ме бе отвела до един от няколкото плаващи острова, които храмерите бяха спасили от опитомяване от Хегемонията. Островът бе просторен, може би половин километър от единия до другия край, и от командния пункт на входния портал на една широка палуба, обкръжаваща главното стъбло на плавателното дърво, успях да видя широките плавателни листа, които се издуваха от вятъра, и индиговите кормилни лози, чиято опашата следа се проточваше далече назад. Изходният портал се намираше само на петнадесет метра по-надолу по някаква стълба, но веднага видях, че Плитката беше побягнал в противоположната посока, по главната пътека, към една купчина от колиби и сергии недалеч от края на острова.
Само тук, на половината път по храмерския екскурзионен маршрут, разрешаваха човешки постройки да подслоняват изнурени пътници, докато си купуват нещо за освежаване или сувенири в полза на Храмерското братство. Затичах се надолу по широката стълба към пътеката, която беше под нея, все още треперейки, с дрехи, подгизнали от бързо топящия се сняг. Защо Плитката се бе затичал към хората, които се бяха скупчили там?
Видях ярките килими, изложени за даване под наем, и разбрах. Хокинговите килимчета бяха нелегални в повечето от световете на Мрежата, но все още бяха традиция на Мауи — Обетована поради легендата за Сайри; древните играчки с по-малко от два метра дължина и ширина един метър лежаха готови да понесат туристите над открито море и да ги върнат отново на плаващия остров. Ако Плитката се добереше до някое от тях… Спуснах се с пълен спринт, догоних лусусианеца на няколко метра от мястото, където бяха хокинговите килимчета, и го ударих точно под коленете. Претърколихме се на площадката, където бяха сергиите, и неколцината туристи там се развикаха и се разпръснаха.
Баща ми ме е научил на едно нещо, което за нещастие всяко дете забравя: добре обученият едър човек винаги е в състояние да надвие добре обучения дребосък. В случая и двамата бяхме приблизително равностойни. Плитката се отскубна и скочи на крака, като зае стойка за ориенталска борба, с изнесени навън ръце и разперени пръсти. Сега щеше да се разбере кой е по-добрият.
Плитката посрещна първия удар, имитирайки лъжливо движение с изпънатите пръсти на лявата си ръка, и като се завъртя, нанесе вместо това удар с крак. Аз се наведох, но стъпалото му ме удари достатъчно силно, за да парализира лявото ми рамо и горната част на ръката ми.
Плитката направи танцова стъпка назад. Последвах го. Той нанесе десен удар със свит юмрук. Блокирах. Нанесе саблен удар с лявата длан. Блокирах го с дясната. Плитката отстъпи назад, завъртя се и нанесе ритник с левия крак. Аз се наведох, хванах крака му, докато минаваше отгоре ми и го тръшнах на пясъка.
Плитката скочи. Аз го повалих с къс ляв прав. Той се претърколи и се надигна на колене. Ритнах го зад лявото ухо, възпирайки удара, колкото да го оставя в съзнание.
Прекалено много в съзнание, установих миг по-късно, когато той проби с четири пръста под гарда ми и се опита да ми нанесе удар в сърцето. Вместо това нарани пластовете мускули под дясната ми гърда. Халосах го с все сила в устата, при което той се търкулна близо до водата, разплиска кръвта си наоколо и остана да лежи неподвижен. Зад нас хората тичаха към изходния портал и крещяха на неколцината, които бяха останали, да повикат полиция.
Повдигнах евентуалния убиец на Джони за плитката, завлякох го до края на острова и натопих лицето му във водата, докато дойде на себе си. След това го преобърнах по гръб и го повдигнах за скъсаната му и изцапана предница на ризата. Разполагахме само с минута-две, докато дойдеше някой.
Плитката се втренчи в мен със стъклен поглед. Аз го разтърсих и се наведох по-близо.
— Слушай, приятел — прошепнах, — ще си поговорим кратко, но откровено. Ще започнем с това, кой си ти и защо безпокоиш човека, когото преследваш.
Почувствах вълната електричество, преди да видя синьото. Изругах и пуснах предницата на ризата му. Електрическата нимба сякаш изведнъж опаса цялото тяло на Плитката. Отскочих назад, но едва след като собствената ми коса се изправи нагоре и възбудените контролни аларми на инфотерма ми запищяха тревожно. Плитката отвори устата си, за да извика, и аз видях синьото вътре в нея като зле направен холосен специален ефект. Предницата на ризата му се сгърчи със съсък, почерня и избухна в пламък. Под нея на гърдите му се появиха сини петна като върху прегарящ древен филм. Петната се разшириха, съединиха се, отново се разшириха. Погледнах в гръдната му кухина и видях как органите му се стапят в син пламък. Той изкрещя отново, този път с глас, и видях как зъбите и очите му се разляха в син пожар.
Направих още една крачка назад.
Сега Плитката гореше, а синьото тлеене се бе сменило с оранжевочервени пламъци. Плътта му експлодира навън в огън, сякаш костите му се бяха запалили. След минута представляваше димяща карикатура на овъглена плът. Извърнах се настрани, сложих ръка на устата си и затърсих да видя лицата на малцината свидетели, за да проверя дали някой от тях би могъл да е направил това. В отговор срещнах широко отворени, изплашени очи. Далече над тях, от телепортала внезапно изскочиха сиви униформи на службата за сигурност.
По дяволите. Дървоплатната се раздвижиха и се развълнуваха над главата ми. Лъчисти паяжини, красиви дори на дневна светлина, пропърхваха между тропическата растителност със стотици цветови оттенъци. Слънчевата светлина танцуваше по повърхността на синия океан. Пътят и към двата портала беше блокиран. Служителят от охраната, който предвождаше групата, извади оръжие.
С три крачки се добрах до хокинговото килимче, като се опитвах да си спомня от единственото ми пътуване две десетилетия преди това как се задействаха нишките за управление на полета. В отчаяние погалих шарките.
