— Това не е невъзможно, Брон. Но нямаше абсолютно никакви доказателства. Кажи ми, какво възнамерява да направи този киборг?
— Първо ми обяснете защо Техноцентърът толкова се интересува от Хинерион. По-възрастната жена разпери ръце.
— Ако знаехме това, Брон, щях да спя по-спокойно нощем. Доколкото ни е известно, Техноцентърът от векове има идея фикс по отношение на Хиперион. Когато президент Йевшенски разрешил на крал Били от Аскуит да реколонизира планетата, това едва не предизвикало истинско отцепване на Изкуствените Интелекти от Мрежата. Неотдавна изграждането на наш векторен предавател там доведе до приблизително подобна криза.
— Но ИИ не се отделиха.
— Не, Брон, изглежда, че каквато и да е причината за това, те се нуждаят от нас почти толкова силно, колкото и ние от тях.
— Но ако се интересуват толкова много от Хиперион, защо не разрешат влизането му в Мрежата, така че и самите те да могат да ходят там?
Гладстоун прокара ръка през косата си. Бронзовите облаци високо в небето се къдреха в нещо, което наподобяваше фантастичен струен поток.
— Те са непреклонни относно това Хиперион да не бъде приет в Мрежата — рече тя. — Интересен парадокс. Кажи ми какво смята да направи киборгът.
— Първо ми кажете защо Техноцентърът е обсебен от мисълта за Хиперион.
— Не знаем със сигурност.
— Най-вероятното предположение тогава. Президент Гладстоун извади стръкчето трева от устата си и се загледа в него.
— Смятаме, че Техноцентърът се е заловил с един действително невероятен проект, който ще им позволи да предсказват… всичко. Да боравят с всяка променлива величина от пространството, времето и историята като с квантум от управляема информация.
— Техният „Проект за Абсолютния Интелект“ — казах аз, съзнавайки, че проявявам непредпазливост, но без да се интересувам от това.
Този път президент Гладстоун наистина беше стресната.
— Откъде знаеш за него?
— Какво общо има този проект с Хиперион? Гладстоун въздъхна.
— Не знаем със сигурност, Брон. Но това, което знаем, е, че на Хиперион има някаква аномалия, която те не са били в състояние да включат като фактор в техния прогностичен анализ. Чувала ли си за така наречените Гробници на времето, които Църквата на Шрайка е обявила за свещени?
— Разбира се. Те са затворени за туристи от известно време.
— Да. Вследствие на един инцидент с някакъв изследовател, случил се там преди няколко десетилетия, нашите учени потвърдиха, че антиентропните полета около Гробниците на Времето не са просто някаква защита срещу разрушителния ефект на времето, каквото е било широко разпространеното мнение.
— Какво са те?
— Останки от някакво поле… или сила… която фактически е задвижила Гробниците и тяхното съдържание назад във времето от някакво далечно бъдеще.
— Съдържание ли? — успях да кажа аз. — Но Гробниците са празни. Още откакто са открити.
— Празни са сега — рече Мейна Гладстоун. — Но съществуват доказателства, че са били пълни… ще бъдат пълни… когато се отворят. В нашето близко бъдеще.
Взрях се в нея.
— Колко близко?
Тъмните й очи останаха кротки, но движението на главата й беше решително.
— Вече ти казах твърде много, Брон. Забранено е да го повтаряш. Ние ще се погрижим да осигурим това мълчание, ако е необходимо.
Прикрих собственото си смущение, като намерих един стрък трева и го задъвках.
— Добре — рекох. — Какво ще излезе от Гробниците? Чуждоземни? Бомби? Някакъв вид капсули за обратно време?
Гладстоун се усмихна сдържано.
— Ако знаехме това, Брон, щяхме да сме изпреварили Техноцентъра, а ние не сме — усмивката изчезна. — Според нашата хипотеза Гробниците имат връзка с някаква бъдеща война. Някакво уреждане на бъдещи сметки може би чрез реорганизиране на миналото.
— Война между кого, за Бога? Тя отново разтвори ръце.
— Трябва да се връщаме, Брон. Би ли ми казала, моля те, какво смята да нрави киборгът сега?
Наведох поглед, след това отново погледнах нагоре и срещнах нейния неподвижно втренчен взор. Не можех да се доверя на никого, но Техноцентърът и Църквата на Шрайка вече знаеха плановете на Джони. Ако това бе някаква тройна игра, може би всяка от страните трябваше да знае, в случай че има поне един свестен в групата.
— Ще вложи цялото си съзнание в киборга — доста неуверено отговорих аз. — Той ще стане човек, госпожо Гладстоун, и тогава ще замине за Хиперион. Аз отивам с него.
Президентът на Сената и Всеобема, главен служител в едно правителство, което обхващаше почти двеста свята и милиарди хора, ме гледа мълчаливо продължително време. След това каза:
— В такъв случай той планира да замине с храмерския кораб на поклонението.
— Да.
— Не — рече Мейна Гладстоун.
— Какво искате да кажете?
— Искам да кажа, че на „Вечнозелена секвоя“ няма да бъде разрешено да напусне космоса на Хегемонията. Няма да има никакво поклонение, освен ако Сенатът не реши, че това е в наш интерес — гласът й беше твърд като стомана.
— Ние с Джони ще заминем с вретенен кораб — предложих аз. — Поклонението и без това е загубена работа.
— Не — отсече тя. — Известно време няма да има повече цивилни вретенни кораби за Хиперион. Думата „цивилни“ изостри вниманието ми.
— Война ли?
Устните на Гладстоун бяха здраво стиснати. Тя кимна с глава.
— Преди повечето кораби да са в състояние да достигнат до района.
— Война с… прокудените ли?
— Първоначално. Гледай на това като на начин да форсираме спора между Техноцентъра и самите нас, Брон. Ние ще трябва или да инкорпорираме системата на Хиперион към Мрежата, за да й осигурим да бъде защитавана от ВОЕННИТЕ СИЛИ, или тя ще стане жертва на една раса, която презира и не се доверява на Техноцентъра и на неговите Изкуствени Интелекти.
Аз не споменах коментара на Джони за това, че Техноцентърът е бил във връзка с прокудените.
— Начин да се форсира спорът — повторих аз. — Добре. Но кой е подвел прокудените да нападнат?
Гладстоун погледна към мен. Ако лицето й в този момент беше линкълновско, то тогава староземският Линкълн е бил един проклет кучи син.
— Време е да се връщаме, Брон. Ти разбираш колко е важно нищо от тази информация да не излиза наяве.
— Разбирам, че вие нямаше да ми кажете това, освен ако не сте имали причина да го направите — заявих аз. — Не знам до кого искате да достигне тази информация, но знам, че съм вестоносец, а не довереник.
— Не подценявай нашата решимост да държим тази информация в тайна, Брон. Засмях се:
— Госпожо, не бих подценявала вашата решимост по отношение на каквото и да било.
Мейна Гладстоун ми направи знак да мина първа през телепортала.
— Знам един начин, по който можем да открием какви са намеренията на Техноцентъра — каза Джони, докато пътувахме сами с един взет под наем реактивен катер по Mare Infinitum. — Но това би било опасно.
