четири стрели бяха изстреляни, когато по линията на англичаните се разнесе вик. Касад спря и погледна надолу, като в време държеше лъка опънат докрай.
Французите нападаха.
Кавалерийската атака бе нещо непознато за Касад. Гледката на хиляда и двеста покрити с броня коне, полетели насреща му, предизвика у него вътрешни усещания, които той намери за леко нервиращи. Нападението трая по-малко от четиридесет секунди, но Касад установи, че това време бе съвсем достатъчно устатата му да пресъхне напълно, дишането му да се затрудни, а тестикулите му да се приберат напълно в тялото му. Ако останалата част от Касад можеше да намери някое подобно скривалище, той сериозно би се замислил дали да не пропълзи в него.
Но на практика бе прекалено зает, за да бяга. Като изпълняваше командите, неговата редица стрелци изпратиха пет хоризонтални залпа срещу атакуващите конници, свариха да изстреляха още един залп без команда и след това отстъпиха пет крачки назад.
Оказа се, че конете бяха твърде умни, за да се нанижат доброволно на коловете — независимо от упорството, с което техните ездачи ги караха да го направят, — но втората и третата кавалерийска вълна не се спряха така внезапно, както първата и в един-единствен безумен миг конете изпопадаха и зацвилиха, ездачите отлетяха от седлата и нададоха вой, а Касад полетя напред с крясъци, втурваше се към всеки паднал французин, който се изпречеше пред очите му, удряше с чук по проснатото тяло, когато можеше, мушкаше с дългия си нож през цепнатините на бронята, когато бе прекалено претъпкано, за да върти чука. Скоро той, белокосият стрелец и един по-млад мъж, който бе загубил някъде кепето си, се превърнаха в ефикасно действащ екип за избиване, нахвърляйки се на всеки паднал ездач от три страни, като Касад използваше чука си, за да събори молещия пощада ездач на земята, след което тримата вкупом пускаха в действие ножовете си.
Само един рицар успя да се задържи на крака и вдигна сабя, за да им се опълчи. Французинът повдигна визьора си и отправи ясно искане за почтеност и честен двубой. Старецът и младежът кръжаха около него като вълци. Касад се върна с лъка си и запрати от десет крачки една стрела в лявото око на рицаря.
Битката продължи в духа на смъртоносна комична опера, характерен за всички военни сражения от времето на първите дуели на старата Земя. Френската кавалерия успя да се обърне и да побегне точно когато първата вълна от десет хиляди въоръжени пехотинци удари англичаните в центъра. Ръкопашната схватка, наруши ритъма на атаката и докато французите правеха опити да си възвърнат инициативата, войниците на Хенри бяха напрегнали сили, за да ги удържат на разстояние едно копие, докато в същото време Касад и още няколко хиляди стрелци изсипваха от близко разстояние залпове стрели върху скупчената френска пехота.
Това не сложи край на битката. Не беше дори решителният момент. Обратът, когато той настъпи, се загуби — както става с всички подобни моменти — сред прахоляка и бъркотията на хиляди поединични сблъсъци, където пехотинците се изправяха един срещу друг на разстояние колкото дължината на собствените им оръжия. Три часа по-късно, преди това да бе приключило, щяха да последват второстепенни вариации на познати теми, безрезултатни атаки и тромави контраатаки и един далеч не достоен момент, когато Хенри щеше да заповяда пленниците да бъдат убити, вместо да бъдат отведени в тила, тъй като англичаните се бяха изправили пред нова опасност. Глашатаите и историците по-късно щяха да се съгласят, че изходът е бил предрешен някъде по време на суматохата при първото нападение на френската пехота. Хиляди французи загинаха. Английското господство над тази част от континента щеше да продължи още известно време. Епохата на облечения в броня войник, на рицаря — въплъщението на кавалерството — бе свършила, захвърлена в ковчега на историята от няколко хиляди дрипави селски стрелци, въоръжени с дълги лъкове. Най-голямото оскърбление за мъртвите французи от благородно потекло — ако наистина е възможно мъртвите да бъдат оскърбени — бе фактът, че английските стрелци бяха не само прости мъже, прости в най-гнусния, най-баналния смисъл на думата, но и редовна войска.
Но всичко това се съдържаше в урока, който Касад трябваше да усвои по време на учението на ИТМ:ВУО. Той не усвои нищо от него. Бе прекалено зает с една среща, която щеше да промени живота му.
Френският войник се преметна през главата на падащия си кон, претърколи се веднъж, стана и побягна към гората още преди калта да бе престанала да хвърчи наоколо. Касад хукна след него. Той бе изминал наполовина разстоянието до редицата дървета, когато осъзна, че младежът и белокосият стрелец не го бяха последвали. Това нямаше значение. Адреналинът на Касад вреше и жаждата за кръв го бе завладяла напълно.
Войникът, който току-що бе паднал на земята от препускащия в бесен галон кон и който носеше тридесет килограма тежкоподвижни метални доспехи, би трябвало да е лесна плячка. Но не се оказа така. Французинът хвърли един поглед назад и видя Касад, който тичаше с всичка сила след него със стиснат чук в ръка и съсредоточен поглед. Тогава войникът затича по-бързо и стигна до дърветата с петнадесет минути преднина от преследвача си. Касад бе навлязъл дълбоко в гората, когато се спря, облегна се на чука, пое дълбоко въздух и обмисли положението си. Тропотът, крясъците и ударите от бойното поле зад него бяха приглушени от разстоянието и храсталаците. Дърветата бяха почти голи и все още ръсеха капки от дъждовната буря предишната нощ; земята беше застлана с дебел пласт стари листа и с вършини от храсти и къпинаци. Войникът бе оставил следа от изпочупени клони и стъпки, която продължаваше на двадесетина метра, но тук еленовите следи и обраслите с треволяк пътеки пречеха да се види откъде беше минал.
Касад се придвижваше бавно, като навлизаше все понавътре в гората, и се стремеше да бъде нащрек за всеки шум, различен от собственото му задъхано дишане и от бясното думкане на сърцето му. Хрумна му, че от тактическа гледна точка това не бе блестящ ход; войникът бе облечен изцяло в броня и носеше сабята си, когато изчезна в гората. Всеки момент французинът можеше да овладее паниката си, да съжали за временната загуба на достойнство и да си припомни годините, през които се е обучавал да води бой. Касад също беше обучен, Той погледна платнената си риза и кожената си куртка. Чукът все още беше в ръцете му, ножът — в широкия му колан. Той бе обучен да си служи,с високоенергийни оръжия с поразяващ обхват от няколко метра до хиляди километри. Имаше подготовка по бой с плазмени гранати, адски камшици, флашетни пушки, звукови оръжия, безоткатни оръжия с нулева гравитация, смъртоносни палки, кинетични щурмови пистолети и лъчеви ръкавици. Сега той владееше практически стрелба с голям английски лък. В момента не разполагаше с нито едно от изброените оръжия — в това число и дългия лък.
— Проклятие — промърмори втори лейтенант Касад.
Войникът изскочи от храстите като мечка, втурнала се да напада, вдигнал нагоре ръце, разкрачил крака, въртейки сабята в хоризонтална дъга, с намерение да изкорми Касад. Кадетът от ОВУ се опита да отскочи назад и в същото време да вдигне чука си. И двете му усилия не се оказаха напълно успешни. Сабята на французина изби тежкия чук от ръцете на Касад и тъпият връх на острието се вряза през кожата, ризата и плътта.
Касад изстена и отново политна назад, като в същия момент се опита да измъкне ножа от колана си. Дясната му пета се закачи в клона на едно паднало дърво и той се просна по гръб, изруга и затъна още по- надълбоко в плетеницата от клони, а в това време войникът се хвърли напред и взе да сече клони с тежката си сабя като с някакво огромно мачете. Касад бе успял да измъкне ножа изпод колана си, докато войникът си проправяше път през нападалите дървета, клони и шума, но тридесетсантиметровото острие представляваше жалко оръжие пред бронята, освен ако рицарят бе безпомощен. Рицарят не беше безпомощен. Касад знаеше, че изобщо няма да успее да проникне отвъд обсега на острието на сабята. Единствената му надежда беше бягството високото стъбло на падналото зад него дърво и нападалите по- нататък дървета и клони обезсмисляха тази възможност. Той не искаше да бъде съсечен в гръб, след като се обърне. Нито пък отдолу, ако понечи да се катери. Касад не искаше да бъде съсечен от каквато и да било посока.
Той зае стойката за ръкопашен бой с нож, която не бе използвал от времето на уличните си схватки из предградията на Тарсис. Помисли си как ли щеше да се справи със смъртта му симулацията. Фигурата се появи иззад рицаря като внезапно изникнала сянка. Шумът от чука на Касад, който удари покритото с броня рамо на рицаря, отекна досущ като удар по капака на Е МПС с ковашки чук.
Французинът залитна, обърна се, за да посрещне новата заплаха, и получи втори удар с чука в гърдите. Спасителят на Касад беше дребен на ръст и рицарят се задържа на крака. Той вдигаше сабята над главата си, когато Касад го удари отзад в сгъвките на коленете. Французинът рухна, като прекърши клонките на
