опитва да окупира Хиперион, преди да са се отворили Гробниците на времето, нито един от останалите не напада Мрежата.
И тримата представители на Хегемонията бяха пристъпили напред. Дори консулът бе загубил лустрото си от замаяно спокойствие и целият трепереше от възбуда.
— Но това не е вярно! Ние видяхме…
— Видях векторните образи от…
— Небесна врата е унищожена! Божия горичка е опожарена!
— Тишина — заповяда Фрийман Ченга. И в настъпилото мълчание продължи: — Само този рояк се сражава с Хегемонията. Останалите ни рояци са там, където далекообхватните детектори на Мрежата ги бяха поставили отначало… и се отдалечават от Мрежата, за да избягнат бъдещи провокации, като нападенията над Бреша;
Консулът разтри лице, сякаш се събуждаше от сън.
— Но тогава кой…?
— Точно така — кимна Фрийман Ченга. — Кой би имал способността да извърши такава измама? А и мотив да напада милиарди хора?
— Техноцентърът ли? — задъхано попита консулът. Планината бавно се въртеше и в този момент те навлязоха в нощта. По планинската тераса подухна ветрец и надипли робите на прокудените и пелерината на консула. Над тях звездите като че ли избухваха в блясъци. Огромните скали на Стоунхенджовия кръг сякаш грееха с някаква вътрешна топлина.
Тео Лейн застана до консула, уплашен, че по-възрастният мъж може да припадне.
— Имаме само вашата дума — каза на говорителя на прокудените Тео. — Това е безсмислено. Ченга не мигна.
— Ще ви покажем доказателство. Трансмисионни локатори на Празнотата, Която Обвързва. Реалновремеви звездни изображения от останалите ни рояци.
— Празнотата, Която Обвързва ли? — повтори Арундес. В обикновено спокойния му глас се долавяше възбуда.
— Онова, което наричате векторно излъчване. — Говорител Фрийман Ченга се приближи до най-близкия камък и прокара длан по грубата му повърхност, сякаш поемаше топлина от вътрешната му жар. Над тях затанцуваха звездни полета.
— Отговарям на втория въпрос на Гладстоун — продължи тя. — Не знаем къде се намира Техноцентърът. Бягаме от него, бием се с него, търсим го и се страхувахме от него от векове, но не сме го открили. Вие трябва да ни дадете отговора на този въпрос! Ние сме обявили война на тази паразитна общност, която наричате Техноцентър. Коленете на консула сякаш се подкосиха. — Нямаме представа. Властите в Мрежата търсят Техноцентъра отпреди Хеджира, но той е неуловим като Елдорадо. Не сме откривали тайни светове, нито големи астероиди, натъпкани с хардуер, а на световете в Мрежата няма и следа от него. — Той уморено махна с лявата си ръка. — Доколкото знаем, вие криете Техноцентъра в един от рояците си.
— Не е вярно — отвърна Говорител Кордуел Минмън. Най-после консулът сви рамене.
— Хеджира мина покрай хиляди светове по време на Великото проучване. Всичко, което не стигаше поне до 9.7 по тяхната десетобална, основана на Земята, скала, биваше пренебрегвано. Техноцентърът можеше да е навсякъде по онези първи траектории на полети и изследване. Но не го открихме… а ако го направим, то ще е години след унищожаването на Мрежата. Вие бяхте последната ни надежда да го намерим.
Ченга поклати глава. Високо над тях върхът улавяше светлината на изгрева, докато границата между тъмно и светло се движеше надолу по ледените склонове към тях с почти плашеща бързина.
— Трето, Гладстоун попита за изискванията ни за прекратяване на огъня. Освен този рояк, в тази система, ние не сме тези, които атакуват. Ще сключим примирие веднага, щом Хиперион бъде под наш контрол… което ще стане много скоро. Току-що ни информираха, че нашите експедиционни сили са завладели столицата и космодрума.
— Вървете по дяволите — изруга Тео, свил юмруци, въпреки волята си.
— Ще го направим — съгласи се Фрийман Ченга. — Кажете на Гладстоун, че сега ще се присъединим към вас в обща битка срещу Техноцентъра. — Тя погледна към смълчаните членове на Трибунала. — Тъй като сме на много години път от Мрежата обаче, а не вярваме на вашите контролирани от Техноцентъра телепортатори, помощта ни трябва непременно да дойде под формата на отплата за унищожаването на вашата Хегемония. Ще бъдете отмъстени.
— Това е успокояващо — сухо рече консулът.
— Четвърто, Гладстоун пита дали ще се срещнем с нея. Отговорът е „да“… ако тя, както твърди, иска да дойде в системата на Хиперион. Запазихме телепортатора на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ точно за такава възможност. Ние няма да пътуваме с телепортатор.
— Защо? — попита Арундес.
Трети прокуден, който не им бе представен, един от облечените в кожа и красиво оцветен мъж, отговори:
— Устройството, което наричате телепортатор, е отвратително… осквернение на Празнотата, Която Обвързва.
— А, по религиозни причини — кимна разбиращо консулът.
Екзотично разголеният и покрит с кожа прокуден твърдо поклати глава.
— Не! Телепортаторната мрежа е яремът на шията на човечеството, договорът за робуване, който ви обрече на вегетиране. Ние няма да допуснем това.
— Пето — продължи Фрийман Ченга, — Гладстоун споменава, че бомбата на смъртта е само груб ултиматум. Но както вече казахме, тя не е насочена срещу който трябва. Силите, които помитат вашата слаба и разрушаваща се Мрежа, не са клановете на Дванайсетте побратимени рояка.
— Разполагаме само с вашата дума за това — наблегна консулът. Погледът му, забит в очите на Ченга, беше твърд и предизвикателен.
— Не разполагате с думата ми за нищо — възрази Говорител Ченга. — Клановите старейшини не дават думата си на роби на Техноцентъра. Но това е истината.
Консулът изглеждаше разсеян, когато леко се обърна към Тео.
— Трябва незабавно да предадем на Гладстоун това съобщение. — После отново погледна Ченга. — Могат ли моите приятели да се върнат на кораба, за да предадат вашия отговор, Говорител?
Ченга кимна и махна с ръка да приготвят гондолата.
— Няма да се върнем без теб — каза Тео на консула и застана между него и най-близките прокудени, сякаш за да защити по-възрастния мъж със собственото си тяло.
— Да — рече консулът, като докосна рамото на Тео. — Ще се върнете. Трябва.
— Той е прав — намеси се Арундес и издърпа настрани генерал-губернатора, преди той да може да се обади отново. — Прекалено важно е, за да рискуваме да не го предадем. Ти върви. Аз ще остана с него.
Ченга махна към двама от по-едрите екзотични прокудени.
— И двамата ще се върнете на кораба. Консулът ще остане. Трибуналът още не е решил съдбата му. Арундес и Тео пристъпиха напред с вдигнати юмруци, но облечените в кожи прокудени ги хванаха и ги отведоха с нищожното усилие на възрастни, които се справят с малки, но непослушни деца.
Консулът гледаше как ги наместват в гондолата и изпита непреодолимо желание да им махне, когато лодката се отдалечи на двайсет метра по спокойния поток, скри се зад завоя на терасата, а после отново се появи, изкачвайки водопада към черния космос. След минути изчезна в блясъка на слънцето. Той бавно се обърна кръгом, като очите му се спираха на всеки от седемнайсетте прокудени.
— Да свършваме с това — каза консулът. — Чакам този момент от много отдавна.
Сол Уайнтрауб седеше между огромните лапи на Сфинкса и гледаше как бурята отслабва. Ревът на вятъра заглъхваше във въздишка, а сетне и в шепот, завесите от прах изтъняваха и се разкъсваха, за да открият звездите и накрая дългата нощ се успокои в ужасна тишина. Гробниците блестяха по-ярко отпреди, но от сияещия вход на Сфинкса не се показваше нищо, а Сол не можеше да влезе — напорът от ослепителна светлина беше като хиляди непреодолими пръсти в гърдите му и навел се напрегнато колкото
