Или дървото пък завижда на гълъба
защото гука/ и снежнобели са крилете му
и с тях навред се скита търсейки наслада>
Такива ний дървета сме/ и чудните ни клони
отгледали са не самохен гълъб/
а златопер орел/ и той се извисява
над нас със свойта красота/ затуй
и трябва да господства Защото ето вечния закон/
властта на тоз е/ що е пръв по хубост
// // //
Ти истината приеми/ и нека тя ти бъде за утеха]
— Много хубаво — мисля към Ъмон, — но вярваш ли в това?
[Нито за миг]
— Но Абсолютните вярват, нали?
[Да]
— Има един проблем, навярно прекалено очевиден, за да го споменавам, но така или иначе, ще го сторя — защо водите войната, щом знаете кой ще победи, Ъмон? Ти казваш, че Абсолютният Интелект съществува в бъдещето, че е във война с човешкото божество — че дори праща назад във времето късчета информация от бъдещето, за да ги споделяте с Хегемонията. Значи Абсолютните трябва да победят. Защо да водите война и да минавате през всичко това?
[ХЛЪЦ!]
[Аз те уча/
създавам за теб най-добрата възстановена личност
която можеш да си представиш/
и те оставям да бродиш сред човечеството
в бавното време/
за да изкова нрава ти/
но въпреки това си мъртвороден]
Замислям се задълго.
— Има ли различни разклонения на бъдещето?
[Една по-малка светлина попита Ъмон//
Има ли различни разклонения на бъдещето>//
Ъмон отговори//
Има ли кучето бълхи>]
— Но това, в което АЙ става господстващ, вероятно ли е?
[Да]
— Ала съществува още едно вероятно бъдеще, в което се появява АЙ, но е провален от човешкото божество? [Успокояващо е/ че дори
мъртвороденият може да мисли]
— Ти каза на Брон, че човешкото… съзнание — думата „божество“ изглежда толкова глупава. — че този човешки Абсолютен Интелект е триединен по природа?
[Интелект/
Състрадание/
и Празнотата Която Обвързва]
— Празнотата/ Която Обвързва ли? Имаш предвид корен квадратен от GК/с3 и корен квадратен от GК/с5 пространство и време на Планк? Квантова реалност?
[Внимавай/
Кийтс/
мисленето може да ти стане навик]
— И Състраданието от тази троица е избягало назад във времето, за да избегне войната с вашия АЙ?
[Правилно]
[Нашият АЙ и вашият АЙ пратиха назад във времето Шрайка да го намери]
— Нашият АЙ? Човешкият АЙ също е пратил Шрайка?
[Той го допусна] [Състраданието е чуждо и непотребно нещо/ сляпо черво на интелекта Но човешкият АЙ души с него/
и ние използваме болка/ за да го изкараме от скривалището му/ затова е дървото]
— Дървото ли? Тръненото дърво на Шрайка?
[Разбира се]
[То излъчва болка
по вектора и пищи
като свирка в
кучешкото ухо
Или божието]
Чувствам как аналоговата ми форма потреперва, когато ме блъсва истината за нещата. Хаосът извън яйцето на силовото поле на Ъмон вече е невъобразим, сякаш материята на самото пространство е скъсана от гигантски ръце. Техноцентърът е в смут.
— Ъмон, кой е човешкият АЙ в нашето време? Къде се крие това съзнание, къде спи?
[Трябва да разбереш/ Кийтс/
че единственият ни шанс бе да създадем хибрид/ Син Човешки/ Син на Машината
И да направим това убежище толкова привлекателно/ че бягащото Състрадание да не помисли за друг дом/ Едно съзнание вече толкова божествено колкото човечеството беше предполагало през трийсет поколения
въображение което може да обхване пространството и времето И предполагайки така/ и свързвайки/
създава връзка между световете/ която може да позволи на този свят да съществува и за двамата]
— Кой, дяволите да те вземат, Ъмон! Кой е той? Стига с твоите загадки и двусмислици, ти, безформено копеле! Кой?
[Ти отказа
на два пъти тази божественост/
Кийтс
Ако откажеш за последен път/
всичко свършва тук/
защото време повече
няма]
[Върви!
Върви и умри/ за да живееш!
Или живей известно време и умри
заради всички нас!
И в двата случая Ъмон и останалите
са свършили с
теб] [Върви си!]
И в ужаса и невярата аз падам или съм захвърлен и летя през Техноцентъра като листо на вятъра, мятам се из мегасферата без цел или напътствие, после падам в мрак още по-дълбок и изплувам в метасферата, като крещя нецензурни изрази към сенките.
Тук е странно, огромно, страшно, мрачно и отдолу гори само един-единствен източник на светлина.
Плувам към него и мятам ръце в безформената лепкавост.
„Удавил се е Байрон — помислям си, — а не аз.“ Освен ако не се смята удавянето в собствената ми кръв и разкъсаните ми дробове.
