— Защо?
[Защото е
страшно там навън/
и има други
неща]
— Други неща ли? Други интелекти?
[ХЛЪЦ!]
[Прекалено мека
дума
Неща/
Други неща/
Лъвове/
тигри
и
мечки]
— Чуждо присъствие в метасферата? Значи Техноцентърът стои в промеждутъците на телепортаторната система на Мрежата като плъхове в стените на стара къща?
[Груба метафора/
Кийтс/
но точна
Харесва ми]
— Човешкото божество — бъдещият Бог, който каза, че се е появил — той ли е едно от онези чижди присъствия? [Не]
[Богът на човечеството се е появил/някой ден ще се появи/ на друга плоскост/ в различна среда]
— Къде?
[Ако трябва да знаеш/
квадратните корени на GК/с5 и GК/с8]
— Каква връзка с това имат времето и дължината на Планк?
[ХЛЪЦ!]
[Веднъж Ъмон попита една по-малка светлина// Ти градинар ли си> // //Да// отвърна тя //Защо репите нямат корени> Попита Ъмон градинаря който не можа да отговори //Защото каза Ъмон// дъждовната вода е обилна]
Обмислям това за миг. Коанът на Ъмон не е труден сега, когато си връщам способността да се вслушвам в сянката на материя под думите. Малката дзен-притча е Ъмоновият начин да каже с известен сарказъм, че отговорът се крие в науката и в антилогиката, която често съдържат научните отговори. Споменаването на дъждовната вода дава отговор на всичко и на нищо, както и толкова много наука за толкова дълго време. Както учат Ъмон и другите Учители, това обяснява защо жирафът има дълъг врат, но не и защо другите животни нямат. То обяснява защо човечеството е еволюирало до разум, но не и защо не го е сторило дървото до предната порта. Но уравненията на Планк са озадачаващи:
Дори аз съзнавам, че простите уравнения, които ми даде Ъмон, са комбинация от три фундаментални константи на физиката — гравитация, константа на Планк и скоростта на светлината. Резултатите-корен квадратен от GК/с3 и корен квадратен от GК/с5 са единиците, наричани понякога квантова дължина и квантово време — най-малките участъци пространство и време, които могат да се опишат смислено. Така наречената дължина на Планк е около 1035 метра, а времето на Планк е около 1043 секунди.
Много малко. Много кратко.
Но Ъмон казва, че нашият човешки Бог се е появил точно там… че някой ден ще се появи.
После осъзнавам със същата сила на образ и правилност, както и в най-добрите си стихове.
Ъмон говори за квантовото равнище на самото простоанство-време! За тази пяна от квантови колебания, която свързва в едно вселената и позволява съществуването на червеевите дупки на телепорта торите, мостовете на векторните предавания! „Горещата линия“, която по някакъв невъзможен начин праща съобщения межди два фотона, носещи се в противоположни посоки!
Щом ИИ на Техноцентъра съществуват като плъхове в стените на сградата на Хегемонията, то нашият минал и бъдещ човешки Бог ще бъде роден в атомите на дървото, в молекулите на въздуха, в енергиите на любовта, омразата и страха, в приливите на сън… дори в блясъка в очите на архитекта.
— Бог — прошепвам/мисля аз.
[Точно така/
Кийтс
Всички бавновременни личности ли са
толкова бавни/
или ти си с по-
увреден мозък от другите>]
— Ти каза на Брон и… на моя аналог… че твоят Абсолютен Интелект обитава промеждутъците на действителността, наследявайки този дом от нас, неговите създатели, така както човечеството е наследило обичта си към дърветата. Имаш предвид, че твоят deus ex machina ще обитава същата телепортаторна мрежа, в която сега живеят ИИ на Техноцентъра?
[Да/Кийтс]
— Тогава какво ще стане с вас? С ИИ, които сега са там?
„Гласът“ на Ъмон се превърна в подигравателен тътен:
[Защо те знам> защо ли съм те виждал> о защо
е вечното ми съществувание във смут
да гледам и съзирам тези нови ужаси>
Сатурн е паднал/ ще го последвам ли и аз>
Нима ще трябва да оставя тоз покой
таз люлка на славата си/ таз страна вълшебна/
тоз мирен блясък иа блажена светлина/
тези кристални шатри/ храмове пречисти/
на цялата ми бляскава империя> Тя изоставена е
пуста/ празна/ и съсипана
Аз блясъка/ величието/ и симетрията
да зърна веч не мога/// а само мрак/ и смърт/ и мрак]
Зная думите. Аз ги написах. Или по-точно, написа ги Джон Кийтс преди деветстотин години в първия си опит да опише падането на титаните и тяхното изместване от олимпийските богове. Помня много добре тази есен на 1818 г.: болката на безкрайно възпаленото ми гърло, предизвикана от шотландската ми разходка, по-силната болка от трите злобни нападки срещу стихотворението ми „Ендимион“ в списанията „Блакуудс“, „Куортърли Ривю“ и „Бритиш критик“ и предпоследната болка от убийствената болест на брат ми Том.
Забравил объркването на Техноцентъра около себе си, аз вдигам очи и се опитвам да открия нещо напомнящо на лице в огромната маса на Ъмон.
— Когато Абсолютният Интелект се роди. вие. ИИ от „по-ниско равнище“ ще умрете.
[Да]
— И той ще се храни с вашите информационни мрежи така. както вие сте се хранили с тези на човечеството.
[Да]
— А вие не искате да умрете, нали, Ъмон?
[Да умреш е лесно/ комедията е трудна]
— И въпреки това, вие се борите да оцелеете. Вие. Устойчивите. Значи затова се води гражданската война в Техноцентъра?
[Една по-малка светлина попита Ъмон//
Какво е значението
на идването на Дарума от запад> //
