да убием Старата Земя
Така и сторихме
Но Ъмон и други
сред Устойчивите
уредихме да преместим Земята
а не да я унищожим/
така че Киевската черна дупка
беше само началото
на милионите
тслепортатори/
които днес работят
Земята се гърчеше и тресеше/
но не умря
Абсолютните и Променливите
настояваха да я преместим
там
където никой от човечеството
няма да я намери
Така и сторихме
В Облака на Магелан/
където сега я намираш]
— Тя… Старата Земя… Рим… са истински? — успявам да изрека аз, като в шока си забравям къде съм и за какво разговаряме.
Огромната цветна стена, която представлява Ъмон, трепва.
[разбира се, че са истински/оригиналните/самата Старата Земя Да не ни мислиш за богове]
[ХЛЪЦ!]
[Имаш ли някаква представа
колко енергия би била
нужна за да се построи копие на Старата Земя>]
[Идиот]
— Защо, Ъмон? Защо вие. Устойчивите, искахте да запазите Старата Земя?
[Саншо веднъж каза// Ако някой идва аз излизам да го посрещна/ но не заради него// Коук каза// Ако някой идва аз не излизам Ако пък изляза излизам заради него]
— Говори на нормален език! — викам, мисля, крещя и хвърлям аз към стената от променящи се цветове пред мен.
[ХЛЪЦ!]
[Моето дете е мъртвородено]
— Защо запазихте Старата Земя, Ъмон?
[Носталгия/
сантименталност/
надежда за бъдещето на човечеството/
страх от възмездие]
— Възмездие от кого? От хората ли?
[Да]
— Значи Техноцентърът може да бъде наранен. Къде е той, Ъмон? Къде е Техноцентърът?
[Вече съм ти казвал]
— Кажи ми пак, Ъмон.
[Ние обитаваме
Промеждутъка/
съшиваме малки ексцентричности
като кристална решетка/
за да съхраняваме паметите си и
да създаваме илюзиите
за самите себе си
пред самите себе си]
— Ексцентричности! — извиках аз. — Промеждутъка! ИисусеХристе, Ъмон, Техноцентърът е в телепортаторната мрежа!
[Разбира се Къде другаде]
— В самите телепортатори! В червеевите дупки на ексцентричността? Мрежата е като гигантски компютър за ИИ.
[Не]
[Инфосферите са компютърът
Всеки път когато човек
влиза в ннфосферата
невроните му
са на наше разположение
за да ги ползваме за собствените си цели
Двеста милиарда мозъци/
всеки с милиардите си
неврони/
съставляват огромна компютърна мощ]
— Значи инфосферата всъщност е била начин да ни използвате като свой компютър. Но самият Техноцентър се намира в телепортаторната мрежа… между телепортаторите!
[Ти си много умен
за умствено мъртвороден]
Опитвам се да възприема това и не успявам. Телепортаторите бяха най-големият дар на Техноцентъра за нас… за човечеството. Опитът да си спомня времето преди телепортирането беше като да си представя света преди огъня, колелото или дрехите. Но никой от нас… никой от човечеството… никога не е мислил за съществуването на свят между телепорталите: онази проста стъпка от един свят до следващия ни убеждаваше, че ексцентричните сфери на Техноцентъра са просто цепки в тъканта на пространство- времето.
Сега се опитвам да го видя така, както го описваше Ъмон — Мрежата от телепортатори като сложна решетка от ексцентрично въртящи се среди, в която ИИ на Техноцентъра се движат подобно на удивителни паяци, а собствените им „машини“, милиардите човешки умове, влизат в тяхната инфосфера във всеки даден момент.
Не е странно, че ИИ от Техноцентъра бяха инсценирали унищожението на Старата Земя с хитрия си, малък избягал прототип на черна дупка по време на Голямата грешка от ’38 г. Онази незначителна грешка в изчислението на Киевския екип — или по-скоро на ИИ-членове на екипа — беше пратила човечеството на дългия Хеджир, изпридайки мрежата на Техноцентъра за него със разселнически кораби, разнасящи телепортаторите на двеста свята и луни на повече от хиляда светлинни години в космоса.
С всеки следващ телепортатор Техноцентърът беше нараствал. Сигурно бяха изплели свои собствени телепортаторни мрежи — връзката със „скритата“ Стара Земя го доказваше. Но още докато обмислям тази възможност, си спомням странната пустота на „метасферата“ и разбирам, че по-голямата част от мрежата извън Мрежата е празна, неколонизирана от ИИ.
[Ти си прав/
Кийтс/
Повечето от нас стоят в
спокойствието на
старите пространства]
