откъснатост, което се дължи на прекалено малко сън през прекалено дълъг период. Да затвори очи, дори за миг, означаваше да се плъзне по черния лед на умората, затова тя не затвори очи, дори когато започнаха да горят и когато жуженето на съвещания, разговори и спешни обсъждания избледня и се отдалечи зад дебели завеси от изтощение.
Съветът заедно беше наблюдавал как блестящите въгленчета на Спецчаст 181.2 — щурмовата група на командир Лий — бяха изгасвали едно по едно, докато не останаха само десетина от първоначалните седемдесет и четири да се носят към центъра на напредващия рояк. Крайцерът на Лий беше сред оцелелите.
По време на това беззвучно изтребление, на това абстрактно и странно привлекателно представяне на непоносима и прекалено истинска смърт, адмирал Сингх и генерал Морпурго бяха завършили мрачната си оценка на войната.
— …ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ и Новия Бушидо са предназначени за ограничени конфликти, неголеми схватки, предписани граници и скромни цели — обобщаваше Морпурго. — С по-малко от половин милион мъже и жени, ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ не могат да се сравняват с армиите на една от националните държави на Старата Земя преди хиляда години. Роякът може да ни залее с чисти цифри, да унищожи флотите ни и да ни победи с аритметика.
Сенатор Колчев се намръщи от мястото си на срещуположния край на масата. Лусианецът беше много по-активен в съвещанията и обсъжданията от Гладстоун — към него се насочваха въпроси по-често, отколкото към нея — почти сякаш всички в стаята подсъзнателно знаеха, че властта се променя, че се предава факела на лидерството.
„Не още“ — помисли си Гладстоун, почука брадичка с пръстите си и се заслуша как Колчев подлага генерала на кръстосан разпит.
— …от падане и защита на важни светове в списъка на втората вълна — Тау Сети Сентър, разбира се, но също задължително и промишлени светове като Ренесанс Две, Фуджи, Денсб Фир и Лусус?
Генерал Морпурго сведе поглед и започна да рови сред листовете си, сякаш за да скрие внезапния изблик на гняв в очите си.
— Сенаторе, остават по-малко от десет стандартни дни, докато втората вълна завърши списъка с целите си. Ренесанс Две ще бъде атакуван след деветдесет часа. Това, което казвам, е, че с настоящата големина, структура и технология на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ е съмнително дали бихме могли да задържим и една система… да речем, ТС2.
Сенатор Какинума се изправи.
— Това е неприемливо, генерале.
Морпурго вдигна очи.
— Съгласен съм, сенаторе. Но е истина. Президент pro tem37 Денцел-Хиат-Амин седеше и клатеше посивялата си глава.
— Това е безсмислено. Нямало ли е планове за защита на Мрежата? Адмирал Сингх се обади от мястото си:
— Най-добрите оценки на заплахата показваха, че ще имаме най-малко осемнайсет месеца, ако рояците изобщо прибегнеха до нападение.
Министърът на дипломацията Персов си прочисти гърлото.
— И… ако трябваше да отстъпим тези двайсет и пет свята на прокудените, адмирале, колко време щяхме да имаме, докато първата или втората вълна щяха да са в състояние да нападнат другите светове от Мрежата?
Сингх не трябваше да се обръща към бележките или инфотерма си.
— -В зависимост от целта им, г. Персов, най-близкият свят от Мрежата — Есперанс — щеше да е на девет стандартни месеца от най-близкия рояк. Най-далечната цел — системата Дом — щеше да е на около четиринайсет години с хокингов двигател.
— Достатъчно време, за да бъде реорганизирана икономиката за войната — рече сенатор Фелдщайн. Светът на Бърнард, където беше избрана, разполагаше с по-малко от четирийсет стандартни часа живот. Фелдщайн се бе заклела да бъде с тях, когато настъпи краят. Гласът й беше точен и безстрастен.
— Звучи разумно. Да отрежете загубите си. Дори при загубата на ТС2 и още двайсетина светове, Мрежата би могла да произведе невероятни количества материал за войната… дори за девет месеца. През годините, които ще са нужни на прокудените да проникнат напред в Мрежата, щяхме да сме в състояние да ги победим само чрез промишлено производство.
Министърът на отбраната Имото поклати глава.
— Има незаменими суровини, които ще са изгубени по време на първата и втората вълна. Това ще подейства унищожително на икономиката на Мрежата.
— Имаме ли някакъв избор? — попита сенатор Петерс от Денеб Драй.
Всички очи се обърнаха към лицето, което седеше до ИИ съветник Албедо. Сякаш за да се подчертае важността на момента, до заседанието на Военния съвет беше допусната една нова ИИ личност и й бе поверено представянето на така тромаво наречения „жезъл на смъртта“. Съветник Нансен беше висок, загорял мъж, спокоен, внушителен, убедителен, заслужаващ доверие и пропит с онова рядко срещано обаяние на лидерството, което караше хората и да го харесват, и да го уважават.
Мейна Гладстоун едновременно се страхуваше и ненавиждаше новия съветник. Имаше чувството, че с тази проекция ИИ експертите целяха да предизвикат точно такава реакция на доверие и покорство, с които усещаше, че другите на масата вече се отнасят към него. А посланието на Нансен, боеше се тя, означаваше смърт.
Жезълът на смъртта съществуваше като технология на Мрежата от векове — създаден от Техноцентъра и ограничен до личния състав на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ и някои специализирани сили за сигурност, като тази от Правителствения дом и Преторианците на Гладстоун. Той не изгаряше, не взривяваше, не стреляше, не стопяваше и не изпепеляваше. Не издаваше звук, не излъчваше видими лъчи и нямаше звукови отпечатъци. Просто караше целта да умре.
Ако целта беше човек, естествено. Обхватът на жезъла на смъртта беше ограничен — не повече от петдесет метра, — но в този обхват човекът умираше, а другите животни и собственост оставаха непокътнати. Аутопсиите показваха объркани синапси, но никакви други увреждания. Жезлите на смъртта просто караха човек да престане да съществува. Офицери от ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ ги носеха като късобойно лично оръжие и като символи на власт от поколения.
Сега съветник Нансен съобщи, че Техноцентърът е разработил усъвършенствано устройство, което използва принципа на жезъла на смъртта в по-голям мащаб. Колебаели се да разкрият съществуването му, но при надвисналата и ужасна опасност от нахлуването на прокудените…
Разпитването беше енергично и понякога цинично, като военните бяха по-скептично настроени от политиците. Да, устройството на жезъла на смъртта би могло да ни избави от прокудените, но какво би станало с населението на Хегемонията?
Ще бъдат преместени в убежища на един от лабиринтните светове, беше отвърнал Нансен, повтаряйки стария план на съветник Албедо. Пет километра скала ще ги защитят от всички ефекти на разширяващата се вълна на жезъла на смъртта.
Докъде се разпространяват тези смъртоносни лъчи?
Ефектът им отслабва под смъртоносно равнище на разстояние точно под три светлинни години, спокойно и уверено отвърна Нансен, като продавач в магазин. Достатъчно широк радиус, за да избави която и да е система от атакуващия рояк. Достатъчно малък, за да запази всичко, освен най-близките съседни звездни системи. Деветдесет и два процента от световете в Мрежата нямаха съседни обитаеми светове на по-малко от пет светлинни години.
Ами онези, които не могат да бъдат евакуирани? — бе попитал Морпурго.
Съветник Нансен се беше усмихнал и бе разтворил длан, сякаш за да покаже, че там няма нищо скрито. Не активирайте устройството, преди вашите власти да са сигурни, че всички граждани на Хегемонията са евакуирани или скрити в убежища, беше казал той. В края на краищата, това ще зависи изцяло от вашия контрол.
Фелдщайн, Сабенсторафем, Петерс, Персов и много от другите веднага се бяха ентусиазнрали. Едно тайно оръжие, което да сложи край на всички тайни оръжия. Прокудените можеха да бъдат предупредени…
