Това унищожаване… това обгаряне… ще започне след десет секунди.
Боже, пази Хегемонията.
Боже, прости всинца ни.
Вахтен офицер Салъмън Морпурго спокойно каза:
— Пет секунди до прехвърлянето, татко.
Морпурго погледна към другия край на мостика и впи очи в сина си.
Прожекциите зад младежа показваха как порталът се уголемява, уголемява и ги обгръща.
— Обичам те — каза генералът.
Двеста шейсет и три ексцентрични задържащи сфери, които свързваха повече от седемдесет и два милиона телепортали, бяха унищожени през 2.6 секунди един от друг. Подразделенията на флотата на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ, разгърнати от Морпурго под приоритетна заповед и изпълняващи нареждания, дешифрирани преди по-малко от три минути, реагираха точно и професионално, унищожавайки крехките телепортаторни сфери с ракети, копия и плазмени бомби.
Три секунди по-късно, докато все още хвърчаха облаците от отломки, стотиците кораби на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ се оказаха изолирани, откъснати един от друг и от която и да е друга система на разстояние седмици или месеци полет с хокингов двигател и. години време-дълг.
Хиляди хора бяха уловени по време на преминаване през порталите. Мнозина загинаха мигновено или бяха разкъсани на две. Много повече останаха с ампутирани крайници, когато порталите изчезнаха зад или пред тях. Други просто изчезнаха.
Такава бе участта на КХ „Стивън Хокинг“ — точно, както беше планирано — когато и входният, и изходният портал бяха професионално унищожени в наносекундата на прехвърлянето на кораба. Нито частица от фотонния кораб не оцеля в реалното пространство. По-сетнешни изпитания убедително доказаха, че така нареченото устройство на жезъла на смъртта е било взривено в онова, което минаваше за време и пространство из странната география на Техноцентъра между порталите. Резултатът никога не стана известен.
Резултатът за останалата част от Мрежата и нейните граждани незабавно стана очевиден.
След седемвековно съществувание и поне четири века, през които малцина граждани можеха да съществуват без нея — инфосферата — включително Всеобема и всички комуникационни и информационни ленти — просто изчезнаха. Стотици хиляди граждани обезумяха в този момент — изпаднали в шок от изчезването на сетива, станали за тях по-важни от зрението или слуха.
Други стотици хиляди инфоравнинни оператори, включително много от така наречените киберманиаци и системни каубои, бяха загубени — аналоговите им личности бяха уловени в момента на разрушаването на инфосферата, мозъците им изгоряха от пренатоварване на невралните шунтове или пък пострадаха от ефект, по-късно известен като обратна връзка нула-нула.
Милиони хора умряха, когато избраната от тях естествена среда, достъпна само чрез телепортатор, се превърна в изолиран смъртоносен капан.
Епископът на Църквата на Последното изкупление — водачът на култа към Шрайка — грижливо беше уредил да не участва в Последните дни, като се скрие в известен лукс в една издълбана отвътре планина с обилни запаси, дълбоко в Рейвън Рейндж в северните райони на Невърмор. Многобройните телепортатори бяхаединственият път за там и обратно. Епископът загина с няколко хиляди от своите помощници, заклинатели, лектори и вратари38, драпащи да се доберат в Светая светих, за да споделят последния въздух на Светия.
Милионерката-издателка Тирена Уингрийн-Фийф, на деветдесет и седем стандартни години, на голямата сцена вече от триста и повече години благодарение на пулсеновите процедури и криогениката, допусна грешката да прекара онзи съдбоносен ден в достъпния само чрез телепортатор кабинет на четиристотин трийсет и петия етаж на „Транслайн Спайър“ във Вавилонския квартал на Град Пет на Тау Сети Сентър. След петнайсет часа нежелание да повярва, че телепортирането няма да бъде възобновено скоро, Тирена се поддаде на настойчивите молби на подчинените си по обикновения телефон и свали задържащите си полета, така че да може да я прибере ЕМПС.
Тирена не беше изслушала достатъчно внимателно инструкциите. Експлозивната декомпресия я отнесе от четиристотин и трийсет и петия етаж като коркова тапа, изхвърчала от прекалено силно разклатена бутилка шампанско. Служителите и членовете на спасителния отряд в чакащото ЕМПС се кълняха, че старата дама проклинала лошия си късмет през цялото четириминутно падане.
На повечето светове хаосът придоби нова форма.
По-голямата част от икономиката на Мрежата изчезна с местните инфосфери и с мегасферата на Мрежата. Трилиони спечелени с труд или по нечестен път марки престанаха да съществуват. Универсалните карти не функционираха. Машината на делничния живот се закашля, изхриптя и замлъкна. В продължение на седмици, месеци или години, в зависимост от съответния свят, щеше да е невъзможно да се плаща за хранителни стоки, да се пътува с обществен транспорт, да се уреди и най-обикновения дълг или да се получат услуги без достъп до черноборсаджийските монети и банкноти.
Но депресията, ударила като цунами цялата Мрежа, беше по-незначителният детайл и подлежеше на по-сетнешно обмисляне. За повечето семейства резултатът беше незабавен и много личен.
Бащата или майката се бяха телепортирали на работа, както обикновено, да речем от Денеб Фир на Ренесанс Вектор и вместо да се върнеха у дома един час по-късно същата вечер, щяха да се забавят единайсет години — ако той или тя веднага успееха да намерят транспорт на един от няколкото кораба с хокингови двигатели, които все още изминаваха тежкия път между световете.
Членове на заможни семейства, слушащи речта на Гладстоун в красивите си домове на няколко свята, вдигаха очи, за да се погледнат, разделени само от няколко метра и отворени портали между стаите, премигваха и вече ги разделяха светлинни и действителни години разстояние, а стаите им се отваряха към нищото.
Деца на няколко минути път от дома — на училище, в лагер или на игра — щяха да пораснат, преди отново да се върнат при родителите си.
Главната магистрала, вече донякъде посъкратена от ветровете на войната, изпадна в забрава, а безкрайният й пояс от красиви магазини и престижни ресторанти бе нарязан на безвкусни парчета, които никога вече нямаше да се съединят.
Р. Тетида спря да тече, когато гигантските портали станаха непрозрачни и изчезнаха. Водата се разплиска, изсъхна и остави рибата да гние под двеста слънца.
Имаше бунтове. Лусус се разкъса на части като вълк, ръфащ собствените си вътрешности. Нова Мека се гърчеше в спазмите на мъченичеството. Цингтао Кшишуанг Панна честваше избавлението си от ордите на прокудените, а после обеси няколко хиляди бивши чиновници на Хегемонията.
Мауи-Обетована също се вдигна, но на празник — стотиците хиляди потомци на Първите семейства се връщаха на плаващите си острови и изместваха чуждоземните, взели толкова много от света им. По-късно милионите шокирани и изместени собственици на ваканционни къщи бяха хванати на работа да демонтират хилядите петролни платформи и туристически центрове, осеяли екваториалния архипелаг като шарка.
На Ренесанс Вектор избухна краткотрайно насилие, последвано от ефикасно обществено преструктуриране и сериозно усилие за изхранването на един градски свят без селско стопанство.
На Нордхолм градовете се опразниха, когато хората се върнаха към бреговете, студеното море и рибарските лодки на дедите си.
На Парвати започна смут и гражданска война.
На Сол Дракони Септем настана всеобщо ликуване и революция, последвани от нова епидемия на ретровирусна чума.
На Фуджи настъпи философско примирение, последвано от незабавно изграждане на орбитални докове за създаване на флота от кораби с хокингови двигатели.
На Аскуит имаше сочене с пръст, последвано от победата на Социалистическата работническа партия в Световния парламент.
На Пацем се молеха. Новият папа, Негово светейшество Тейлхард I, свика на сесия великия съвет — Ватикан XXXIX — провъзгласи нова ера в живота на Църквата н упълномощи съвета да подготви мисионери за дълги пътувания. Много мисионери. За много пътувания. Папа Тейлхард обяви, че тези мисионери няма да бъдат покръстители, а изследователи. Църквата, подобно на толкова много видове, свикнали да живеят на
