обсаждат Троянските крепости на собствените си индивидуалности и да наблюдават задните им врати.
Намирам кодовете за достъп в инфосферата, които искам и синапените връзки, които ми трябват и е въпрос само на микросекунда да тръгна по старите пътеки към Тау Сети Сентър, Правителствения дом, лазарета и предизвиканите от лекарства сънища на Пол Дюре.
Това, с което отлично се справя личността ми, е сънят и аз съвсем случайно откривам, че спомените ми за шотландското ми пътешествие представляват приятен сънопейзаж, в който да убедя свещеника да избяга. Като англичанин и свободомислещ, някога се противопоставях на всичко, което намирисваше на попщина, но за едно нещо трябва да се отдаде дан на йезуитите — научени са на покорство дори отвъд логиката и това по изключение се оказва полезно за цялото човечество. Дюре не пита защо, когато му казвам да тръгне… събужда се като послушно момче, завива се с одеяло и тръгва.
Като минавам през Техноцентъра на път за метасферата на Хиперион, усещам горящо-металния дъх на гражданска война и зървам огромна светлина, която спокойно би могла да е Ъмон в процеса на собственото му унищожаване. Старият Учител, ако наистина беше той, не рецитираше коани, докато умираше, а пищеше в агония така искрено, както и всяко съзнателно същество, което бутат в пещта.
Избързвам нататък.
Телепортаторната връзка с Хиперион в най-добрия случай е съвсем тънка: един-единствеи военен телепортал и един-единствен, повреден скоков кораб в свиващия се периметър на разбитите от войната кораби на Хегемонията. Ексцентричната задържаща сфера не може да бъде защитавана от атаките на прокудените повече от още няколко минути. Хегемонийският фотонен кораб, носещ устройството на жезъла на смъртта, се готви за прехвърляне в системата, докато преминавам и откривам връзките си в ограниченото инфосферно равнище, което позволява наблюдение. Спирам, за да видя какво ще стане после.
— Иисусе Христе — възкликна Мелио Арундес. — Мейна Гладстоун праща съобщение с приоритетен достъп.
Тео Лейн се присъедини към по-възрастния мъж и двамата гледаха как приоритетните данни замъгляват въздуха над холоямката. Консулът се спусна по спираловидното желязно стълбище от спалнята си, където се бе оттеглил за размисъл.
— Ново съобщение от ТС2 ли? — изръмжа той.
— Не конкретно за нас — отвърна Тео, четейки червените кодове, докато се очертаваха и избледняваха. — Това е приоритетно векторно предаване за всички, навсякъде.
Арундес се отпусна върху възглавниците в ямката.
— Случило се е нещо много лошо. Президентът появявал ли се е по-рано на всеобхватно широколентово предаване?
— Никога — отвърна Тео Лейн. — Енергията, необходима дори само за кодирането на такова съобщение, би била невероятно много.
Консулът се приближи и посочи към вече изчезващите кодове.
— Не е съобщение. Вижте, това е предаване на живо. Тео поклати глава.
— Тук става дума за трансмисионни стойности от няколкостотин милиона гигаелектронни волта. Арундес подсвирна.
— Дори и при сто милиона GeV трябва да е важно.
— Обща капитулация — рече Тео. — Това е единственото, което би наложило универсално излъчване на живо. Гладстоун го праща до рояците, Периферните светове, опустошените планети, както и до Мрежата. Трябва да се излъчва по всички комуникационни честоти, ХХВ и инфосферните ленти. Сигурно е капитулация.
— Млъкни — каза консулът. Беше пил.
Бе започнал да пие веднага след връщането си от Трибунала, а настроението му, мрачно, дори когато Тео и Арундес го бяха потупвали по гърба и го бяха поздравявали с оцеляването му, не се беше подобрило след излитането, разрешението да напуснат рояка и през двата часа, които бе прекарал сам в пиене, докато набираха скорост към Хиперион.
— Мейна Гладстоун няма да капитулира — като сливаше думите, заяви консулът. Бутилката скоч все още беше в ръката му. — Само гледайте.
На фотонния кораб КХ „Стивън Хокинг“, двайсет и третият космически съд на Хегемонията, носещ почетното име на класическия учен, генерал Артър Морпурго вдигна поглед от пулта СЗ и накара двамата си офицери за свръзка да млъкнат. Обикновено този клас фотонни кораби носеха седемдесет и пет членен екипаж. Сега, когато в оръжейното отделение беше натоварено и заредено устройството на жезъла на смъртта, целият екипаж се състоеше от Морпурго и четирима доброволци. Екрани и дискретни компютърни гласове ги уверяваха, че „Стивън Хокинг“ е по курса си, движи се навреме и набира постоянно ускорение към близо квантова скорост, а военният телепортал е установен в Лагранд между Мадиа и свръхголямата й луна. Порталът на Мадиа се отваряше директно към яростно защитавания телепортатор в космоса на Хиперион.
— Една минута и осемнайсет секунди до точката на прехвърляне — съобщи вахтен офицер Салъмън Морпурго. Синът на генерала.
Морпурго кимна и включи вътрешносистемното широколентово предаване. Мостовите прожекции бяха прекалено заети с целеви данни, затова генералът пусна само гласа на съобщението на президента. Той се усмихна, пряко волята си. Какво ли щеше да каже Мейна, ако знаеше, че лично управлява „Стивън Хокинг“? По-добре беше да не научава. Той нямаше какво друго да прави. Предпочиташе да не гледа резултатите от прецизните си, ръчно отправяни заповеди от последните два часа.
Морпурго погледна най-големия си син с гордост, толкова силна, че граничеше с болка. Имаше толкова много други офицери от фотонни кораби, към които можеше да се обърне, но синът му беше първият доброволец. Ако не друго, то поне ентусиазмът на рода Морпурго би могъл да уталожи някои подозрения на Техноцентъра.
— Драги съграждани — казваше Гладстоун, — това е последното ми обръщение към вас като ваш президент. Както знаете, ужасната война, вече опустошила три от нашите светове и надвиснала над четвърти, беше обявена като нашествие на рояците на прокудените. Това е лъжа.
Комуникационните ленти избухнаха в смущения и прекъснаха.
— Премини на векторно излъчване — поръча генерал Морпурго.
— Една минута и три секунди до точката на прехвърляне — монотонно съобщи синът му.
Гласът на Гладстоун се върна, филтриран и леко размазан от векторното шифриране и дешифриране.
— …за да разберем, че нашите предци… и самите ние… сме сключили Фаустовска сделка със сила, която не се интересува от съдбата на човечеството.
Техноцентърът е зад настоящото нашествие.
Техноцентърът е отговорен за дългата ни, удобно мрачна епоха на душата.
Техноцентърът е отговорен за извършващият се опит за унищожаване на човечеството, за изтриването ни от вселената и заместването ни с един бог-машина, измислен от самите тях.
Вахтен офицер Салъмън Морпурго изобщо не вдигаше очи от заобикалящия го кръг уреди.
— Трийсет и осем секунди до точката на прехвърляне. Морпурго кимна. Лицата на другите двама члена на екипажа на мостик С3 лъщяха от пот. Генералът разбра, че и собственото му лице е влажно.
— …се оказа, че Техноцентърът обитава… винаги е обитавал… мрачните пространства между телепорталите. Смятат се за наши господари. Докато Мрежата съществува, докато любимата ни Хегемония се свързва от телепортатори, те ще продължават да ни бъдат господари.
Морпурго погледна собствения си хронометър. Двайсет и осем секунди. Прехвърлянето в системата на Хиперион щеше да е — според човешките усещания — моментално. Генералът беше сигурен, че устройството на жезъла на смъртта по някакъв начин е свързано с детонатор, който ще се задейства веднага, щом навлязат в космоса на планетата. Ударната вълна от смърт щеше да стигне Хиперион за по- малко от две секунди и щеше да погълне дори и най-отдалечените елементи на рояка на прокудените още преди да са изтекли десет минути.
— Затова — с глас, който за пръв път издаваше вълнение, продължи Мейна Гладстоун, — като президент на Сената на Хегемонията на Човека, упълномощих подразделения на ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ: космос да унищожат всички известни ексцентрични задържащи сфери и телепортаторни устройства.
