— Към човешкия род.
Сингх вдигна юмруци, сякаш беше готов да се бие с невидим, но мощен противник.
— Та ние не знаем със сигурност! Откъде получихте тази информация?
— От Севърн — отвърна Гладстоун. — Киборгът.
— Киборг ли? — изсумтя генералът. — Имате предвид онзи художник. Или поне онова жалко извинение за него.
— Киборг — повтори президентът. После им обясни.
— Севърн като възстановена личност? — Морпурго изглеждаше неуверен. — И сега сте го открила?
— Той ме откри. В един сън. Някак си успя да се свърже оттам, където и да е той. Това беше ролята му, Артър, Къшуонт. Точно затова Ъмон го прати в Мрежата.
— Сън — презрително изсумтя адмирал Сингх. — Този… киборг… ви е казал, че Техноцентърът е скрит в телепортаторната мрежа… по време на сън?
— Да — отвърна Гладстоун, — и разполагаме с много малко време, през което да действаме.
— Но — обади се Морпурго, — за да направим това, което предлагате…
— Ще обречем на смърт милиони — довърши Сингх. — Вероятно милиарди. Икономиката ще бъде разрушена.
Светове като ТС2, Ренесанс Вектор, Нова Земя, Денебите, Нова Мека — Лусус, Артър — са много по- зависими по отношение на изхранването си от други светове. Градските планети не могат да съществуват сами. — Не и като градски планети — съгласи се Гладстоун. — Но могат да се научат на селско стопанство, докато се възстанови междузвездната търговия.
— Ба! — изръмжа Сингх. — След чумата, след съсипването на властта, след милиони смърти поради липса на подходяща екипировка, лекарства и инфосферна поддръжка.
— Помислила съм за това — рече Гладстоун, с глас по-твърд, отколкото някога го бе чувал Морпурго. — Ще бъда най-големият масов убиец в историята — по-голям от Хитлер, Це Ху или Хорас Гленън-Хайт. Единственото по-лошо нещо е да продължаваме като сега. В който случай аз — и вие, господа — ще бъдем последните предатели на човечеството.
— Не можем да знаем това — изсумтя Къшуонт Сингх, сякаш думите бяха изкарани от него с удар в корема.
— Ние знаем това — заяви Гладстоун. — Техноцентърът вече няма полза от Мрежата. Отсега нататък, Променливите и Абсолютните ще държат няколко милиона роби затворени под земята на деветте лабиринтни свята, докато те използват човешките синапен за тези изчисления, които им остават.
— Глупости — тросна се Сингх. — Онези хора ще изчезнат.
Мейна Гладстоун въздъхна и поклати глава.
— Техноцентърът е изобретил паразитно, органично устройство, наречено „кръстоид“ — каза тя. — То… възражда… мъртвите. След няколко поколения хората ще ретардират, ще бъдат апатични и без бъдеще, но невроните им все още ще служат за целите на Техноцентъра.
Сингх отново им обърна гръб. Дребната му фигура се очертаваше на стената от светкавици, когато бурята наближи в кипежа от бронзови облаци.
— Сънят ли ти каза това, Мейна?
— Да.
— И какво друго ти каза? — озъби се адмиралът.
— Че Техноцентърът не се нуждае вече от Мрежата — отвърна Гладстоун. — Не и от човешката Мрежа. Ще продължат да я обитават, като плъхове в стените, но първоначалните обитатели вече не са необходими. Абсолютният Интелект на ИИ ще поеме основните изчисления. Сингх се обърна да я погледне.
— Ти си луда, Мейна. Съвсем луда. Гладстоун бързо се приближи и сграбчи ръката на адмирала, преди той да успее да активира телепортатора.
— Къшуонт, моля те, изслушай… Сингх извади от туниката си церемониален иглометен пистолет и го насочи към гърдите на жената.
— Съжалявам, г. президент. Но аз’служа на Хегемонията и…
Гладстоун отстъпи с длан пред устата си, когато адмирал Къшуонт Сингх престана да говори, погледна без да вижда за миг и се строполи в тревата. Иглометният пистолет падна до него.
Морпурго отиде да го вземе и го напъха в колана си, преди да остави жезъла на смъртта, който държеше в ръка.
— Ти го уби — каза президентът. — В случай, че не бяхме успели да се разберем, имах намерение да го оставя тук. Да го изолирам на Кастроп-Роуксел.
— Не можехме да си позволим този риск — отвърна генералът и издърпа тялото настрани от телепортатора. — Всичко зависи от следващите няколко часа.
Гладстоун погледна стария си приятел.
— Искаш да доведеш това докрай, нали?
— Трябва да го направим — заяви Морпурго. — Това ще е последният ни шанс да се избавим от игото на потисничеството. Незабавно ще дам заповедите за разгръщане и ще съобщя лично секретните нареждания. Ще бъде необходима по-голямата част от флотата…
— Боже мой — прошепна Мейна Гладстоун, гледайки надолу към тялото на адмирал Сингх. — Правя всичко това под въздействието на един сън.
— Понякога — рече генерал Морпурго и пое ръката й, — сънищата са единственото, което ни различава от машините.
44.
Открих, че смъртта не е приятно изживяване. Напускането на познатите стаи на Piazza di Spagna и на бързо изстиващото тяло е като да бъдеш изхвърлен в нощта от пожар или наводнение от уютната топлина на дома си. Приливът на шок и изместване е поразителен. Стремглаво запратен в метасферата, аз изпитвам същото чувство на срам и внезапно, неудобно разкритие, което всички сме имали в сънищата си, разбирайки, че сме забравили да се облечем и сме се появили голи на някакво обществено място.
И сега гол в буквалния смисъл на думата, аз се опитвам да запазя някаква форма за одрипавялата си аналогова личност. Успявам да се съсредоточа достатъчно, за да оформя този почти случаен електронен облак от спомени и асоциации в приемливо подобие на човешкото същество, което бях — или поне човешкото същество, чиито спомени споделях.
Господин Джон Кийтс, висок метър и петдесет.
Метасферата не е по-малко плашеща отпреди — сега е още по-лошо, защото нямам тленно убежище, където да избягам. Огромни форми се движат зад мрачни хоризонти, звуци кънтят в Празнотата, Която Обвързва като стъпки по керемиди в изоставен замък. Под и зад всичко се носи постоянен и обезсилващ тътен като колела на карета по настлан с плочи път.
Клетият Хънт. Изкушавам се да се върна при него, да се отбия като духът на Марли, за да го уверя, че съм по-добре, отколкото изглеждам, но точно сега Старата Земя с опасно място за мен: присъствието на Шрайка гори по инфоравнината на метасферата там като огън върху черно кадифе.
Техноцентърът ме зове с все по-голяма сила, но това е още по-опасно. Помня как Ъмон унищожи другия Кийтс пред Брон Ламиа — притискайки аналоговата личност към себе си, докато просто не се разтвори, а базисната памет на Техноцентъра за него не се стопи като лед.
Не, благодаря.
Избрах смърт пред божественост, но имам да свърша някои задачи, преди да заспя.
Метасферата ме плаши, Техноцентърът ме плаши, мрачните тунели на инфосферните ексцентричности, през които трябва да пътувам, ме ужасяват чак до аналоговите ми кости. Но няма от какво да се страхувам.
Понасям се в първия черен конус и се завъртам като метафорично листо в прекалено истинска вихрушка, изплувам върху нужната ми инфоравнина, но съм прекалено замаян и дезориентиран, за да направя нещо друго, освен да остана седнал там — видим за всеки ИИ, влязъл в тези ганглии от постоянна памет или фаги, обитаващи виолетовите цепнатини на която и да е от тези инфопланински вериги, — но хаосът в Техноцентъра ме спасява тук: огромните личности от Техноцентъра са прекалено заети да
