Падането на Хиперион

— Вие сте чудо, мадам. — После отново се скри в сенките.

Брон поклати глава.

— Просто една бременна дама. — След това положи длан върху подутината под роклята. — Този, Който Учи — промълви тя. А сетне се обърна към Кийтс: — Добре, ти си архангелът, съобщаващ ми всичко това. Какво име да й дам?

Когато не получи отговор, Брон вдигна очи.

Сенките бяха пусти.

Брон пристигна на космодрума още преди изгрев слънце. Те не бяха точно весела група изпращачи. Освен обичайната тъга от сбогуването, Мартин, консулът и Тео страдаха от остатъците на махмурлук, тъй като антиалкохолните хапчета не се намираха на постхегемонийския Хиперион. Единствено Брон беше в добро настроение.

— Проклетият корабен компютър работи странно през цялата сутрин — измърмори консулът.

— Как така? — усмихна се Брон. Консулът я погледна накриво.

— Карам го да ми даде обичайните резултати от прегледа преди отлитането, а тъпият кораб ми рецитира стихове.

— Стихове ли? — попита Мартин Силенъс и вдигна сатирските си вежди.

— Да… чуйте. — Консулът включи инфотерма си. Един познат на Брон глас каза:

О, вий, три Духа, сбогом!
Главата ми не можете изправи
от хладното й ложе сред цветята;
че мен не може да нахраните с похвали —
агнец покорен във сантиментален фарс!
Изтляват тихо от очите ми и пак превръщат се
в неясни фигури от призрачната урна.
Сбогом! Остава още сън за тази нощ
и бледи сънища за утрешния ден тъй много.
О, скрийте се. Фантоми! от моя дух спокоен
във облаците и никога при мен се не завръщайте!

— Дефектен ИИ? Мислех си, че корабът ти има един от най-добрите интелекти извън Техноцентъра — рече Тео Лейн.

— Наистина е така — отвърна консулът. — Не е дефектен. Извърших пълна информационна и функционална проверка. Всичко е наред. Но ми дава… това! — Той посочи към разпечатката от инфотерма.

Мартин Силенъс вдигна очи към Брон Ламиа, внимателно се вгледа в усмивката й и после се обърна към консула.

— Е, като че ли корабът ти започва да се образова. Не се притеснявай. Ще ти прави приятна компания по време на дългото пътуване нататък и обратно.

В последвалото мълчание Брон извади обемист пакет.

— Прощален подарък — каза тя.

Консулът го разгърна, отначало бавно, а после започна да къса и раздира опаковката на сгънатото, избеляло и много износено малко килимче, което се показа отвътре.

Прокара длани по повърхността му, вдигна очи и силно развълнувано попита:

— Откъде… как го… Брон се усмихна.

— Някаква местна бежанка го намерила под шлюзовете Карла. Опитваше се да го продаде на джактаунския пазар, когато случайно минах оттам. Никой не проявяваше интерес да го купи.

Консулът пое дълбоко дъх и прокара длани по шарките на хокинговото килимче, което беше отнесло дядо му Мерин на съдбоносната среща с баба му Сайри.

— Страхувам се, че вече не лети — добави Брон.

— Енергийните жички трябва да се презаредят — обясни консулът. — Не зная как да ти благодаря…

— Недей — рече Брон. — То е за късмет в пътуването ти.

Консулът поклати глава, прегърна Брон, ръкува се с другите и се качи с елеватора в кораба си. Брон и останалите се върнаха на терминала.

В лазурното небе на Хиперион нямаше облаци. Слънцето оцветяваше далечните върхове на Брайдъл Рейндж в тъмни краски и обещаваше настъпващият ден да е топъл.

Брон погледна през рамо към Града на поетите и долината зад него. Върховете на още по-високите Гробници на времето едва се забелязваха. Едното крило на Сфинкса отразяваше слънчевите лъчи.

С малко шум и почти без излъчване на топлина, абаносовият кораб на консула се издигна върху чист син пламък и се насочи към небето.

Брон се опита да си спомни поемите, които току-що бе прочела и последните стихове от най-дългата и прекрасна незавършена творба на любимия й:

Тозчас Хиперион влетя сияен в пламтяща роба, що струи зад него с бучене, като земен огън — стресна мира на Часовете вечни: трепкат гълъбокрили. Отпламтява той…39

Брон усещаше как топлият вятър си играе с косите й Тя вдигна лице към небето и махна с ръка, без да се опитва да скрие или избърше сълзите си, яростно махайки сега, когато прелестният кораб се извиси и полетя в небесата с мощния си син пламък, и — като далечен вик — издаде внезапен гръм, който се разнесе из пустинята и отекна в далечните върхове.

Брон си позволи да заплаче и отново махна с ръка продължи да маха към отдалечаващия се консул, към небето, към приятелите, които никога нямаше отново да види, към част от миналото си и към кораба, който се издигаше като съвършена, абаносова стрела, полетяла от лъка на някой бог.

Отпламтява той…

,

Информация за текста

© 1990 Дан Симънс

© 1996 Крум Бъчваров, превод от английски

Dan Simmons

The Fall of Hyperion, 1990

Източник: http://sfbg.us

Публикация:

ПАДАНЕТО НА ХИПЕРИОН. 1996. Изд. Бард, София. Биб. Избрана световна фантастика, No.23. Роман. Превод: [от англ.] Kрум БЪЧВАРОВ [The Fall of Hyperion / Dan SIMMONS]. Формат: 20 см. Страници: 576. Цена: 160 лв.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/159]

Последна редакция: 2008-06-28 19:40:08

,

1

Нереида от древногръцката митология — Бел.пр.