Гласът на Джони е същият, както винаги — мек, безкрайно добре модулиран, изпълнен с твърдо убеждение и приповдигнат от едва доловим ритъм. Брон разбира, че това е английският език на Британските острови от Старата Земя:
— Не знаех дали ще намеря пътя, Ъмон.
[Ти помниш/пазиш в сърцето си името ми]
— Не го помнех, докато не го изрекох.
[Бавновременното ти тяло го няма]
— Умрях на два пъти, откакто ме прати да се родя.
[А научи ли/разбра ли с духа си/отучи ли се от нещо от
това]
Брон сграбчва дланта на Джони с дясната си ръка, а китката му — с лявата. Сигурно го стиска прекалено силно, дори при тяхното аналогово състояние, защото Джони се обръща с усмивка към нея, освобождава лявата й ръка от китката си и хваща другата в дланта си.
— Трудно е да се умре. А още по-трудно — да се живее.
[ХЛЪЦ!]
С този експлозивен епитет мегалитът пред тях променя цветовете си, вътрешните му енергии преливат от синьо през виолетово в яркочервено, а короната на нещото с електрическо пращене изстива от жълта в синьо-белия оттенък на кована стомана. „Дланта“, върху която са се отпуснали, потреперва, спуска се с пет метра надолу, почти ги захвърля в пространството и отново потреперва. Следва грохот като от срутване на висока сграда, като от свличане на снежна лавина.
Брон остава със смътното впечатление, че Ъмон се смее.
Джони извиква високо над хаоса:
— Трябва да разберем някои неща. Трябват ни отговори, Ъмон.
Брон чувства, че силният „поглед“ на създанието пада върху нея.
[Бавновременното ти тяло е бременно Би ли рискувала аборт/непродължаване на твоята ДНК/биологично израждане с идването си тук]
Джони понечва да отвърне, но тя докосва ръката му, вдига лице към горните нива на огромната маса пред нея и се опитва да отговори сама:
— Нямах избор. Шрайка ме избра, докосна ме и ме прати в мегасферата с Джони… Ти ИИ ли си? Член на Техноцептъра?
[ХЛЪЦ!]
Този път няма усещане за смях, а гръмотевичен тътен из цялото яйцевидно пространство.
[Ти ли си/ Брон Ламиа/ пластовете от самовъзпроизвеждащи се/ самопротивопоставящи се/ самозабавляващи се протеини между пластовете глина]
Тя няма какво да каже и този път не казва нищо.
[Да/ аз съм Ъмон от Техноцентъра/ ИИ Съпътстващото те тук бавновременно създание знае/помни/носи в сърцето си това Времето е кратко Един от вас тук трябва да умре сега Един от вас тук трябва да научи сега Задайте въпросите си]
Джони пуска ръката й. Той се изправя върху треперещата, нестабилна платформа на дланта на събеседника им.
— Какво става с Мрежата?
[Унищожава се]
— Трябва ли да се случи това?
[Да]
— Има ли някакъв начин да се спаси човечеството?
[Да Чрез процеса/ на който сте свидетели]
— Чрез унищожаването на Мрежата ли? Чрез ужасите на Шрайка?
[Да]
— Защо бях убит? Защо киборгът ми бе унищожен, а личността ми от Техноцентъра — нападната?
[Когато срещнеш воин/посрещни го с меч Не предлагай поема никому/ освен на поет]
Брон се взира в Джони. Без да иска, праща мислите си към него:
— За Бога, Джони, не сме изминали целия този път, за да слушаме някакъв си шибан делфийски оракул. Можем да чуем такива баналности и от собствените си политици чрез Всеобема.
[ХЛЪЦ!]
Вселената на техния мегалит отново се разтърсва от пристъпи на смях.
— Тогава воин ли бях? — праща мисълта си Джони. — Или поет?
[Да Едното винаги върви с другото]
— Заради това, което знаех, ли ме убиха?
[Заради това/ в което можеше да се превърнеш/унаследиш/подчиниш]
— Представлявах ли заплаха за някой елемент на Техноцентъра?
[Да]
— Представлявам ли заплаха сега?
[Не]
— Значи вече не е необходимо да умра?
[Трябва/може/ще]
Брон вижда как Джони се вцепенява. Тя го докосва с двете си ръце. Премигва по посока на мегалитния ИИ.
— Можеш ли да ни кажеш кой иска да го убие?
[Разбира се Това е същият източник/ който уреди убийството на баща ти Който прати бича/ наречен от вас Шрайка Който дори в момента убива Хегемонията на Човека Искате ли да чуете/научите/пуснете в сърцата си тези неща]
Джони и Брон отговарят едновременно:
— Да!
Масата на Ъмон като че ли се измества. Черното яйце
се разширява, после се свива, а след това потъмнява, докато мегасферата навън изчезва. Ужасяващи енергии горят дълбоко в ИИ.
[Една по-малка светлина пита Ъмон//
Какви са действията на срамана24>//
Ъмон отговаря//
Нямам ни най-малка представа//
Мъгливата светлина сетне казва//
Защо нямаш никаква представа>//
Ъмон отвръща// Просто искам да си остана без никаква представа]
Джони допира чело до това на Брон. Мисълта му е като шепот:
— Виждаме матричен симулативен аналог, чуваме превод в приблизително мондо и коан. Ъмон е велик учител, учен, философ и вожд в Техноцентъра.
Брон кима.
— Добре. Това ли беше разказът му?
— Не. Пита дали наистина можем да понесем да чуем разказа му. Загубата на невежеството ни може да е опасна, тъй като невежеството е щит.
— Никога не съм си падала по невежеството. — Брон маха с ръка към мегалита. — Разкажи ни.
[Веднъж една по-слабо просветена личност попита Ъмон// Какво е Бог-природа/Буда/Основна истина> Ъмон му отговори// Изсъхнало лайно]
[За да разбере Основната Истина/Буда/Бог-природа
в този случай/
по-слабо просветеният трябва да разбере
че на Земята/твоя роден свят/моя роден свят
човеците от най-населения
континент
